Балък
Има една риба, нашенска, много не я ценят хората – костелива, била … но аз много я обичам! Каракуда. Дори цената й подсказва „рейтинга“: 2-2,50 лв/kg. Не е до парите, просто ми харесва! Купувам от нея само за мен, защото другите от семейството не желаят от нея! Отивам днес в специализиран магазин за риба – голям, само риба продават там! Ще купя, каквото е нужно и малко каракуда! – Госпожо, имате ли каракуда? – Не господине, съжелявам свърши! Купих шаран … Сещам се, че много пъти съм бил в позиция „съжелявам, свърши“, ама поне 25 пъти … и винаги купувам, я шаран, я скумрия, я някоя друга от съседна Гърция, според ситуацията – която риба ми намигне с бистър поглед – свежа е, тя ще е! Днес едно шаранче ме впечатли! Друго си е обаче, да имам телефона на магазина – ще се обадя, ще попитам, може и да си купя по телефона и вечерта да мина да я платя и да си я взема! – Може ли една визитка на магазина? – Заповядайте! – В кои дни зареждате рибата, дали ще е възможно да Ви се обадя и да си поръчам каракуда, защото много я обичам, а все е свършила? – Господине, не се обаждайте, тази година само два пъти са ми карали каракуда! … Даааааааааа, вярно: докарали са и … е свършила! Няма лъжа! Нали? А аз глупака, все за каракуда питам, пък тя свършила! Ще има да почакам за любимата си риба, почуствах се като каракуда!
Автор: Йордан Стоянов
Абонамент за месечен бюлетин Бюлетинът е напълно безплатен! Попълнете Вашето име и E-Mail и ще започнете да получавате текущите броеве. Винаги можете да го прекратите с еднократен клик на мишката!
