На снимката – екипажът на „Союз 11“, състоящ се от Георги Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев, които загиват при завръщането си след престой на първата орбитална станция „Салют“. Фото : космическа програма на СССР
19 април 2021 г. 22:45 ч.
Светослав Александров. Днес е историческа дата за космонавтиката (и не говоря за успешния полет на първия летателен апарат на Марс по-рано през деня). Преди 50 години на днешния ден СССР изстрелва „Салют 1“ – първата орбитална космическа станция в историята на човечеството. За съжаление експлоатацията ѝ е белязана от трудности и трагедия. Първият кораб „Союз 10“, който я посещава, не успява да осъществи скачване, а екипажът на втория („Союз 11“) загива нелепо по време на завръщането си на Земята.
Историята на проекта „Салют“ започва след като СССР губи лунната надпревара през юли 1969 г., когато американците Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на Луната. Нужен е спешен отговор спрямо постиженията на САЩ – и някои от най-добрите съветски инженери, сред които Константин Феоктистов и Борис Чорток (създателите на първия пилотиран кораб „Восток“) решават, че най-добре би било ако построят набързо космическа станция. То трябва да се случи възможно най-скоро, тъй като НАСА е насрочила старта на станцията „Скайлаб“ след края на лунните експедиции през 1972 година.
За щастие на Чорток и Феоктистов, разказва космическият експерт Анатолий Зак, не се оказва необходимо да започват от нулата. През 60-те години съветският конструктор Владимир Челомей разработва програма за военни космически станции „Алмаз“, оборудвани с оптични и инфрачервени камери, радарна техника и даже оръжия за самозащита. След като Леонид Брежнев поема кормилото на властта в СССР след Хрушчов, Челомей губи своята политическа подкрепа. Когато американците изпращат хора на Луната, построени са само скелетите на „Алмаз“. Феоктистов предлага да обзаведе тези скелети с компоненти от корабите „Союз“.
Според историческите материали на НАСА, програмата е одобрена през 1970 година и това позволява на СССР да изстреля първата си космическа станция 18 месеца по-късно. Със своя обем от около 100 кубични метра, „Салют 1“ е впечатляваща за времето си – това е сравнимо с обема на един плувен басейн. Съветските специалисти оборудват станцията с 1 180 килограма научна апаратура, в това число биомедицински прибори за изучаване влиянието на космическите условия върху космонавтите и няколко телескопа за астрономически наблюдения.
На 23-ти април 1971 г. първата дългосрочна мисия на космическия кораб „Союз 10“ отлита от Площадка №1 на космодрума Байконур – същата площадка, от която десет години по-рано е излетял Юрий Гагарин. Космонавтите Владимир Шаталов, Алексей Елисеев и Николай Рукавишников (който години по-късно ще стане партньор на първия български космонавт Георги Иванов) не успяват да извършат цялостно скачване със „Салют 1“ и не сполучват да се прехвърлят на станцията. Разочаровани, те се завръщат на Земята на следващия ден.
Незабавно след това съветските специалисти променят процедурите за скачване и на 6-ти юни излита корабът „Союз 11“ с космонавтите Георги Доброволски, Виктор Пацаев и Владислав Волков. Те успешно се стиковат със „Салют 1“ и се превръщат в първите жители на орбитална станция. По време на рекордната за времето 24-дневна експедиция Пацаев отбелязва 38-мия си рожден ден – това е първото празнуване на рожден ден в орбита. Но макар че космонавтите изпълняват сполучливо безброй задачи, мисията им завършва трагично. При навлизането си в земната атмосфера „Союз 11“ се разхерметизира и Пацаев, Волков и Доброволски загиват от задушаване.
След трагедията са проведени множество модификации на корабите „Союз“ и бъдещите станции, а всички космонавти са задължени да носят скафандрите си „Сокол“ по време на полет, за да оцелеят ако настъпи нов сходен инцидент. Но СССР не постига веднага успех – станцията „Салют 2“ се поврежда две седмици след иначе безпроблемно изстрелване на 3 април 1973 година, а предвидената да бъде кръстена „Салют 3“ станция претърпява провал при старта на 11 май 1973 г. и името тогава не е употребено, като станцията е именувана на „Космос 557“. Само три дни след краха на „Космос 557“ американците изстрелват „Скайлаб“ и отново повеждат в космическата надпревара.
На 26 декември 1974 г. СССР най-сетне изстрелва благополучно станция, която вече получава официално название „Салют 3“. За пръв път е налице и цялостна успешна пилотирана мисия до орбитална станция – „Союз 14“ се скачва със „Салют 3“, като космонавтите Павел Попович и Юрий Артюхин прекарват 15 дни в космоса, след което се прибират на Земята живи и здрави. „Салют 3“ не е само научен комплекс, но има и военно предназначение според визията на програмата „Алмаз“.
Оттук насетне щастието се усмихва на космическата програма на СССР, като съветските специалисти започват да изстрелват все по-сложни станции. През 1986 година СССР полага началото на строежа на модулната станция „Мир“. Същевременно Щатите завършват своята космическа совалка. След като Съветският съюз се разпада през 1991 г., руски и американски политици си стискат ръцете и вземат решението за създаването на Международната космическа станция. Натрупаният опит на съветските станции „Салют“ и „Мир“ е незаменим, а благодарение на совалките МКС е успешно завършена през 2011 г.
Модулът „Заря“ на МКС е пряк наследник на „Салют 1“ – първата станция в историята на космонавтиката, чиято годишнина отбелязваме днес.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
