Дали е редно да се раждат деца в една пренаселена и страдаща от глобално затопляне планета
Съществува тенденция, чийто последователи вярват в идеята, че няма как да създават деца в свят с толкова несигурно екологично бъдеще. Тя е доста популярна сред природозащитниците, които считат, че всяко едно човешко същество допринася допълнително за влошаване на климата. Разбира се, не всички от тях са убедени, че редуцирането на броя на децата ще облекчи мъките на планетата.
И все пак, според видни членове на британската благотворителна организация „Населението има значение“ по-малките семейства са гаранция за повече устойчивост. Трудно може да се оспори факта, че има физически граници за това колко хора могат да населяват Земята за дълъг период от време, без да я застрашават. В момента те наброяват над 7,7 милиарда души, като прогнози на ООН сочат, че през 2050-та година броят ще достигне 9,7 милиарда.
Не може да се даде еднозначен отговор колко е твърде много, когато говорим именно за човешкото население. Ето защо и терминът „пренаселеност“ няма ясна формулировка. Някои учени са на мнение, че общоприетото схващане, което може да се приеме за валидно е, че свръхнаселеност е налице, когато населението е повече от наличните земя и ресурси, нужни за оцеляването му. Днес под оцеляване обаче, ние разбираме нещо различно от това да се поддържаме просто живи. По отношение на климата това означава да се намалят вредните емисии до степен, че температурата по света да се покачва максимум с 1,5 градуса по Целзий.
Може да се каже, че почти сме достигнали вече въглеродния си лимит, гласят проучванията на експерти в устойчивите науки в Университета в Лунд, Швеция. Затова усилията в посока на намаляване на вредните емисии трябва да са повече, да се ограничат пътуванията със самолети, карането на автомобили, изгарянето на изкопаеми горива и отглеждането на добитък.
Съгласно доклад на Международния панел за климатичните промени една от причините за покачването на количеството вредни емисии е увеличаването на населението. Ако всички останали параметри останат непроменени, намаляването на населението би довело до отделяне на по-малко емисии. Всъщност в основата на тази картина стои неравенството, тя на практика е далеч по-сложна и в никакъв случай не се изчерпва с правилото „по-малко хора, по-малко емисии“.
Има големи разлики между отделните държави спрямо средното количество емисии на парникови газове на глава от населението. Средната стойност на човек в САЩ е около 20 тона, докато всеки индийски гражданин произвежда около 2 тона на година. Във Великобритания средното количество е около 7 тона. Личното благосъстояние също поражда неравенство в отделяните емисии. Един бизнесмен, който пътува с частен самолет, със сигурност произвежда повече емисии на парникови газове от останалите си сънародници. Бедната част от населението на света е отговорна само за около една десета от общото количество емисии.
Всичко това подсказва, че влиянието на броя на населението върху климата не може да се разглежда, без да се вземат под влияние и други фактори.
Четири основни неща биха оказали влияние върху намаляването на вредните емисии:
растителна диета, отказ от автомобила, пътуване със самолет само при нужда, не повече от едно дете в семейство. Това гласи изследване от 2017 г., публикувано в списание „Екологични проучвания“.
Кое от изброените би повлияло най-много?
Изборът да имаме не повече от едно дете би ни спестило 58,6 тона въглерод годишно. След него се нарежда животът без автомобил – това може да ни спести 2,4 тона.
Остава спорен въпросът дали родителите трябва да са отговорни за емисиите на своите деца. И не бива да забравяме, че сме били свидетели на потъпкване на човешки права, които са били с подобни подбуди – да разрешат проблема със свръхнаселеността.
Фокусът не бива да се измества върху личния избор на начин на живот за сметка на цялостните промени за справяне с климатичната криза, категорични са противници на идеята за намаляване на раждаемостта. Затова и мнозина смятат, че е важно да се подкрепят гражданите на по-бедни държави, които искат да имат по-малко деца, тъй като това може да гарантира и намаляване на вредните емисии в световен мащаб.
Достъпът до качествено семейно планиране е припознато като човешко право от ООН, което гарантира здравето и благосъстоянието на жените и техните деца.
Важно е и гражданите на по-богатите страни, които обмислят да имат по-малко деца, да направят този избор сами. Решението е лично и трябва да носи удовлетворение, а не да бъде взето под натиска на обстоятелствата, контролирани от други.
