Едва ли има жена, която да не се е сблъсквала с досадната думичка „диета“. Освен онези богоизбрани, които няма нужда да я чуват, защото природата им е дарила нещо като „добри гени“, като моята колежка Ася, например. Всеки ден гледах стройното й тяло, облекано в последен модел дънки и тайно завиждах. Хапваше за трима наобяд, позволяваше си сладки кексчета и шоколади, не спортуваше и въпреки всичко бе 55 кг. А аз вечно гладна и изтормозена не падах под 75 кг. Чувствах се като в омагьосан кръг. Глад, шоколади посред нощ, коремни преси, вафла, хапчета за отслабване и нищо, проклетият кантар не мърдаше под 75. Намразих огледалата, кантарите и хубавите дрехи. Доста време загубих в най-различни диети. Къде що имаше по форуми и списания бях пробвала. Следях лунни фази, бях в “ зона „, хранех се според кръвната група, ефектът беше временен. Ставах все по-подтисната и раздразнителна, докато един ден си казах, че не може така. Вътрешно не се чувствах добре, не само външно. Денят, в който започнах промяната си, беше повратен момент в живота ми. Наложих си да се харесам такава, каквато съм. Като начало си купих нови обувки на ток, ужасно скъпи и ужасно червени. Нямаше с какво подходящо облекло да ги нося и това ми даде допълнителен стимул. Направих списък на любимите си плодове, зеленчуци и меса.Изключих изцяло всичко бяло от менюто си- бяла захар, бяло брашно, сирена, белтъка на яйцето. Не знам от къде измислих точно всичко бяло, но така го почувствах.Започнах да хапвам салатки, месце, 2-3 филийки черен хляб с ядки. Обяд и вечеря- обилни. Първата седмица ми беше кофти, липсваше ми шоколада, но свикнах. На втората дори не се сещах за него. Кипях от енергия и ентусиазъм, макар че не бях мръднала с килограмите.Не обичам да спортувам, мразя спорта, но пък за сметка на това обожавам спа. Започнах събота и неделя да ходя на сауни, басейни- да си угаждам. Все пак цяла седмица работя, грижа се за деца, домакинство имах нужда от “ свое “ време. Промених цялата си нагласа и чудото се случи. На двадесетия ден кантара показа 72 кг. Не вярвах на очите си. Значи можело.Продължих по същия начин. С всеки ден се чувствах все по-добре и по-добре и изглеждах добре. Сама си бях измислила режим с нещата, които обичам. Не ограничавах тялото си и не го поставях в “ затвора“ на диетата и проработи. Днес 5 месеца по-късно за килограмите си говоря спокойно, защото са 63. Защото най-накрая облякох червена рокля с онези убийствено червени обувки и отивам на пиано бар. Без да се притеснявам колко точно калории ще “ лепне “ Мохитото на бедрата ми. Без да се крия от огледалата и без всякакви комплекси. Един съвет към всички момичета, борещи се с килограмите: Научете се да се обичате и правете това което вие искате, а не което казва диетологът, фитнесинструкторът или някой от хората около вас. Единствената истина на за отслабването е да слушаш тялото си !
