Модел на модула „Тянхъ“, който ще служи за основата на изграждането на китайската космическа станция. Photo credit : Long Wei/Getty Photos
28 април 2021 г. 18:45 ч.
Светослав Александров. През последните няколко години ние, космическите ентусиасти, следим с интерес бавното, но все пак отчетливо развитие на космонавтиката на Китай. До настоящия момент тя по-скоро продължава да повтаря ранните космически постижения на САЩ и СССР. В известен смисъл утрешният ден няма да е много по-различен – ще бъде изстрелян основният модул „Тянхъ“ на първата модулна станция на Китай, която е съвременно копие на някогашната съветска „Мир“. Ако китайците успеят, това ще е решаващ момент за тяхната космическа програма. Ако ли пък се провалят… последствията ще са колосални.
Според журналиста Ленърд Дейвид, пускът е насрочен за утре, 29-ти април, в 06:00 ч. българско време.
Дейвид се позовава на интервю, дадено от първия китайски астронавт Ян Ливей за Китайската централна телевизия CCTV. Напомням на читателите, че Ливей излетя в космоса през октомври 2003 година с кораба „Шенчжоу 5“. Сега астронавтът е назначен за директор на Централния офис на пилотираната космонавтика на Китай.
По думите на Ливей въвеждането на „Тянхъ“ в орбита е критично и то трябва да е успешно. „Изстрелването на основния модул ще е същински крайъгълен камък“, твърди той.
През тази и следващата година ще бъдат изпратени общо 12 астронавти в космоса, които ще довършат строежа на новата космическа станция. Китай вече е привел в готовност товарния космически кораб „Тянжоу“ с провизии за астронавтите и когато утрешният старт, надяваме се, бъде успешнен, корабът ще излети още през май. А през юни ще бъде изстреляна първата от серията пилотирани експедиции – „Шенчжоу 12“.
По предварителна информация „Тянхъ“ ще бъде въведен в ниска околоземна орбита с наклон от 42 градуса и височина между 300 и 400 километра. Основният модул е с дължина 16.6 метра, диаметър 4.2 метра и стартова маса 22.5 тона. Това е най-големият космически апарат, построен някога от Китай. Модулът ще осигурява основното жизнено пространство за астронавтите от 50 кубични метра, а след прикачването на лабораторните модули „Уентян“ и „Ментян“ то ще нарасне на 110 кубични метра.
„Тянхъ“ е оборудван три порта за скачване на товарните кораби „Тянжоу“ и пилотираните „Шенчжоу“. Също така в близост до новата станция ще бъде позициониран още един модул, към който е монтиран космически телескоп с диаметър на огледалото 2 метра – т.е. той ще е сходен с телескопа на НАСА „Хъбъл“.
Разбира се, китайската космическа станция ще бъде център не само за астрономически проучвания, но на нея ще се правят и разнообразни опити в областта на физиката, биотехнологиите и медицината. Модулите „Уентян“ и „Ментян“ притежават много стелажи, позволяващи едновременното провеждане на различни експерименти.
Към настоящия момент китайците са осъществили общо шест пилотирани космически полета, като всички летели досега астронавти са с военен произход. С въвеждането на новата орбитална станция в експлоатация ще започнат да летят не само военни, но също така учени и инженери. Това безспорно ще има благоприятно влияние върху научната продукция.
Но това ще се случи едва след като станцията бъде построена. Затова фокусът е насочен към утрешния ден. Рядко се създават нови модулни космически станции – предишното „раждане“ на такава бе през 1998 година, когато бе положен строежът на Международната космическа станция, а по-предишното – на „Мир“ през 1986 година.
Утре предстои „раждането“ на първата нова модулна станция на 21-ви век. Стига изстрелването на „Тянхъ“ да е успешно, това ще е огромен скок за космическото дело на Китай.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
