18 май 2021 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Ще го карам направо – изчел съм известна част от книгите на Айзък Азимов и силно са ме впечатлявали, но „Фондация“ не беше от тях. Това не е изненадващо – самият Азимов е признавал, че когато е препрочел книгата за пръв път след написването, му се е сторила скучна. Слава Богу, че романът е достатъчно четивен и успях да го прочета от самото начало до края му. Така успях да добия и някои положителни впечатления.
„Фондация“ почива на брилянтна хрумка. В науката има ситуации, при които не си в състояние да предвидиш поведението на отделните елементи, но когато разгледаш системата като цяло, вече виждаш явления, подчиняващи се на определени закони. Азимов пренася това и върху човешкото поведение. Книгата разказва за измислена наука, която е кръстена с понятието „психоистория“. Действието се развива сред Галактическата империя със столица-планета Трантор. Психоисторикът Хари Селдън установява, че макар империята да изглежда силно развита, на системно ниво протичат такива процеси, че нейният крах е неизбежен. Нищо не може да спаси цивилизацията от него и последващите хилядолетия тъмни времена, които, по изчисленията на Селдън, ще продължат 30 000 години. Но стига да бъдат взети нужните мерки, този срок може да се съкрати до 1 000 години, след което ще възникне нова империя. За тази цел Селдън създава Фондацията (на български – Основанието), която ще е семето на новата империя.
Книгата се фокусира върху наследниците на Селдън. Веднъж на няколко десетилетия настъпва кризис – и преход от една епоха към друга, преди да се стигне до повторното Възраждане. Човечеството неизбежно ще премине през епоха на религиозност, след което религията ще бъде отхвърлена и ще настъпи епоха на свободна търговия. Ролята на главните герои, различни във всяка глава от книгата, е да предусетят кога настъпва нужният кризис и да подсигурят, че той ще протече според виждането на Селдън. Съответно всяка от главите има загадка, някакъв пъзел, който накрая намира своето решение.
Дотук добре – но следват проблемите с романа на чисто литературно равнище, поради които аз не мога да го възхвалявам както други мои познати, почитатели на фантастиката.
Първи проблем – фантастиката, като изключим психоисторията, е пълнеж. Разбира се, има космически кораби, други планети, бластери, портативни атомни реактори. Но сюжетът във „Фондацията“ преспокойно може да се развие и на Земята под формата на исторически роман. Прочие Азимов е черпил своето вдъхновение от историята на късната Римска империя.
Втори проблем – героите са еднопластови и служат само за разгадаването на селдъновите пъзели. Те не са такива, че да можеш да се идентифицираш с тях, да ги харесаш. Уви, за мен това е най-фаталният недостатък на романа.
Трети проблем – липсва действие. Голяма част от главите са диалози без да се случва нищо съществено. Безкрайни разговори. Бла, бла, бла… Самият Азимов е осъзнавал този недостатък и го е отбелязал при препрочитането на собствения му роман.
Би било хубаво, ако в бъдеще бъде направен списък на фантастичните книги, които не почиват просто на една хрумка, колкото и брилянтна да е тя, докато героите просто гравитират около нея. В крайна сметка аз съм читател от 21-ви век, а не от 40-те години на миналия век. Търпението ми не е от най-силните страни по отношение на книгите, залят съм от информацията и ако една книга не ме грабне, следващата е на рафта. Но защо да си губя времето, преди да попадна на нещо, което е моят вкус?
Рейтинг: 2.5/5
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
