ЗА СВОБОДНАТА ВОЛЯ
Автор: Виктор Кордон
Още от древни времена се водят спорове относно съществуването на свободна воля у човека. Някои вярват, че ние сме надарени със способността да вземаме напълно самостоятелни решения, продиктувани изцяло от нашите желания. Други смятат, че свободната воля е мит, защото нашите решения, както и всички останали процеси във Вселената, са предрешени от законите, по които тя функционира. Тази теория за предопределеността на явленията се нарича детерминизъм.
Идеята за свободната воля е силно поддържана от креационистите, тоест от религиозните хора, според които бог е създал абсолютно всичко на този свят. Тя е залегнала дълбоко в теологията и църковната догматика поради определени основания. Необходимостта от нея произтича от стремежа на дейците на Църквата да освободят своя бог от отговорността за бедите и нещастията на човечеството и да ги припишат на хората. Това, разбира се, създава непреодолимо противоречие в християнската теология. Според нея, бог е създал света с всички живи и неживи обекти, в това число и човека. Тъй като е добър и милостив, той поставил първите хора в идеални условия, в Едемската градина, тоест в Рая. Но те не спазили указанията му и постъпили против волята му, което го разгневило дотолкова, че той, милостивият и всепрощаващ бог, не само наказал преките „виновници”, но проклел и всички бъдещи поколения. Колко мило, нали!
Пропускам детинската представа за бог с човешки качества и емоции (гняв, любов, милосърдие) и се спирам на очевидното логическо несъответствие: ако бог е създал абсолютно всичко, включително и природните закони, значи всичко живо и неживо трябва да се подчинява на тях и да действа в съгласие с тях. Ето тук, в желанието си да избегнат логическата дисхармония, църковниците са изобретили по необходимост „свободната воля”. Те твърдят, че бог е дал на хората способността да вземат самостоятелни решения, в които той няма пръст. Следователно отговорността за човешките грехове лежи изцяло върху човеците. Но тук отново се изпада в поредното противоречие: ако бог е създал абсолютно всичко и е дал на хората свободна воля, значи той е създал и самата свободна воля и законите, по които тя функционира. Нещо повече, ако има нещо такова като грях, значи той също е създаден от бог и работи според принципите, които той е определил. От това следва, че и свободната воля, и грехът са божие изобретение и се подчиняват на неговите повели, което означава, че свободната воля и грехът са илюзии, тъй като бог е този, който ги контролира.
Другата категория хора, които подкрепят идеята за свободната воля са онези, които искат да живеят с ласкаещата ги фикция, че притежават способността да мислят напълно самостоятелно. Несъмнено всеки от нас се блазни от идеята, че е свободомислещ, защото тя гали егото ни. Но доколко това е вярно, предстои да разгледаме по-надолу.
Мисля, всеки ще се съгласи, че е съвсем резонно да приемем, че всяко нещо си има причина, тоест всеки процес, събитие и явление е следствие от предхождащите го процеси, събития и явления. Това означава също така, че трябва да признаем, че всичко, което се случва във Вселената в който и да е момент, е предопределено още от зората на времето и пространството. От това следва изводът, че самият акт на зараждане на Всемира служи като задвижващ механизъм за всички останали събития след това. Тоест четенето на тези редове от любезния читател е пряко следствие от Големия взрив, или каквото там е сложило началото на света.
Ако можем да разгледаме и анализираме всяко отделно събитие, случило се във Вселената, неизбежно ще открием, че то е причинено от предхождащите го събития и условия. Поне такава е логиката, която откриваме с помощта нашите знания, опит и експерименти, трупани с хилядолетия, срещу която до този момент не са открити смислени доводи. Движейки се по тази нишка в обратна посока, тоест от най-скорошните събития към по-старите, несъмнено ще стигнем до самото начало – раждането на Вселената. От горното можем да заключим, че това, което се е случило в момента на сътворението и което е дало живот на времето, материята и енергията, е задвижило механизмите на всички следващи събития. Следователно първоначалният акт на сътворението е предопределил как ще мислите, какви решения ще вземате и как ще действате, включително и това да четете в момента този текст.
Мозъкът и тялото ни са изградени и работят според правилата, по които е организирана материята. Следователно тяхната дейност се подчинява на общовалидните закони, от което следва, че действията, които извършват, са подвластни на тези закони и са предопределени от тях. Изводът е, че мислите и постъпките ни са предрешени от законите, които движат материята. А това отрича съществуването на свободна воля. Обратното би означавало, че законите на Вселената не са валидни за нас и ние можем да не се съобразяваме с тях, която мисъл е несериозна. Следователно тезата за „свободната воля” е в пълно противоречие с разбирането, че абсолютно всичко във Всемира се подчинява на общи принципи.
Ние сме съставени от материали, които са възникнали още при зараждането на Вселената. Тези вещества се подчиняват на вселенските закони и влизат в комбинация помежду си, за да изградят неживия и живия свят, в това число и сложно същество като нас, хората. Ние също така сме плод на милиарди години еволюция, която се отразява както в нашата физиология, така и в психиката ни, което именно предопределя нашите мисли, чувства и реакции, а не някаква химерична „свободна воля”.
Да приемем тезата за свободната воля, означава да приемем, че ние, хората, сме плод на случайността. Логиката за такова заключение идва от следното. В природата всичко е подчинено на принципа за причинно-следствената връзка, което значи, че всяко събитие е следствие от друго, предхождащо го събитие. Освен всичко друго, това означава и че всеки човек се е появил на света благодарение на определени условия и поредица от събития, без които зачеването и раждането му биха били невъзможни. Следователно всеки от нас е резултат от закономерни фактори и условия, а не е плод на случайности. По същия начин всичко, което мислим и правим, е следствие от такива закономерности, които предопределят всяка наша реакция, била тя на съзнателно или подсъзнателно ниво. За да стигнем до някаква мисъл, идея или решение, трябва в мозъка ни да се задействат съответните механизми. Тези механизми не са случайни, а са резултат от милиони години еволюция. Мислите, които възникват в съзнанието ни, също не са случайни – те са предизвикани от външни и вътрешни дразнители. Тези мисли са реакция на случващото се в околната среда, на физиологическите ни нужди, на инстинктите и нагоните ни, на страховете и емоциите ни и на състоянието на нашия организъм. Идеите и решенията, до които достигаме, отново са неслучайни – те зависят от физическите и психическите ни характеристики, от ограниченията на разума ни, от нашия опит и нашите знания, от конкретните условия и възможности, от впечатлението, което искаме да направим, от очакванията на другите, от правилата и законите в обществото. От което неизбежно следва изводът, че мислите и действията ни са предопределени от всички тия и кой знае още колко фактори.
Дори когато вземаме на пръв поглед самостоятелно решение, без видима външна намеса и принуда, нашият избор е предопределен от нашите гени, биология, психика, емоционално състояние, знания, умствен капацитет, влияния на околната среда, обществени нагласи и очаквания, възпитание и т.н. Това означава, че така наречената „свободна воля” е блян, с който се самозалъгваме, че мислим и действаме независимо, докато всеки наш избор е предрешен от фактори, независещи от нас.
Друг е въпросът, че ние живеем с усещането и вярата, че сме господари на волята си и вземаме решенията си изцяло самостоятелно. Тази илюзорна вяра може би има положителен ефект, защото ни задължава да се чувстваме отговорни за постъпките си и дава основание на институциите да санкционират и наказват престъпилите наложените норми. Не е трудно да си представим какво би станало, ако хората престанат да чувстват вина, свян, отговорност, съпричастност, милосърдие, емпатия, дълг, на основание на идеята, че постъпките им са предрешени от външни фактори, за които ние не носим ответственост. В такъв случай мнозина ще се почувстват свободни да вършат деяния, които иначе не биха извършили от страх да не бъдат наказани или посрамени. А това отново показва, че постъпките ни се влияят от обстоятелства, намиращи се извън нас.
Със сигурност ще има и такива, които, за разлика от горните, ще останат честни и отговорни, което може да бъде представено от някои като пример за свободна воля. Но всъщност тяхното поведение отново ще бъде продиктувано от външни влияния. Те ще продължат да бъдат почтени граждани, защото са възпитани така, защото са израснали в такава среда, защото не искат да излъжат очакванията на другите, защото околните го изискват от тях, защото се страхуват от наказанието на някоя висша инстанция или сила. Което е поредното доказателство за предопределеността на нашите разсъждения и постъпки, обратно на хипотезата за „свободна воля”.
Ако създадем машина, предназначена да извършва дадена дейност, тя ще се подчинява на определени условия. На първо място това ще са физичните закони – гравитация, земно магнитно поле, електромагнетизъм, въздушно налягане, влажност, температура, триене, окисляване, въздушно съпротивление и т.н. След това тя би трябвало да работи според нашите замисли, но това вече не е задължително, защото поради нашите несъвършени знания и възможности ние често грешим в преценката си и създаваме несъвършени творения. Но каквито и да са качествата на машината, тя няма да работи самостоятелно, тоест няма да взема независими решения, тъй като ще функционира изцяло в зависимост от природните закони и от характеристиките, които ние сме й придали, тоест от това как и от какво сме я направили. Дори и на пръв поглед да изглежда, че работи напълно автономно, тя ще се подчинява на законите на физиката и на програмата, която сме заложили в нея.
Сега можем да сравним себе си точно с такава машина. Даже и да си мислим, че решенията и действията ни са продиктувани от свободна воля, в действителност те са предопределени изначално от съчетанието на генетични, органични, биохимични, социални и други фактори, които ни правят такива, каквито сме – един вид програмирани биологични машини. Някои отхвърлят тази теза, но не защото имат адекватни аргументи срещу нея, а само защото се чувстват оскърбени от сравнението с машини. Поради подобна причина други отричат еволюционната теория, понеже не приемат да бъдат потомци на примати, въпреки че генетичната ни близост с тях е категорично доказателство за общия ни произход.
Можем да приемем условно, че в един по-тесен контекст свободната воля съществува, но само и единствено като вземане на решения без външен натиск, тоест без принуда. Например, когато след по-дълго или по-кратко колебание сме избрали да купим точно определен продукт от голямо разнообразие от подобни такива, ние обикновено го правим без външно давление, без някой да е опрял пистолет в главата ни. И все пак това е една ограничена форма на свобода, защото в крайна сметка решенията ни са предопределени от нашите психологически и физически характеристики, заложени у нас генетично, от условията, в които живеем, от средата, която ни заобикаля, от влиянията, които са формирали мирогледа и мисленето ни, от случващите се явления, събития и процеси, от възможностите, с които разполагаме. Тоест ние правим точно определен избор, не защото имаме свободна воля, а защото сме „програмирани” да мислим и действаме по определен начин. Закупуването на продукта е станало под влияние на чуждо мнение, видяна или чута реклама, форма или цвят на опаковката, аналогия с нещо познато и прочее.
От всичко, изложено дотук, можем да заключим, че свободна воля, колкото и да ни се иска, не съществува, защото тази теза противоречи на концепцията, че всички явления – включително и нашите мисли, представи, мироглед, намерения, желания и решения – си имат първопричина и следователно са предопределени далеч преди да се появим на белия свят.
