Блогът на kordon :: КАПИТАЛИЗМЪТ – ДВИГАТЕЛ НА СВЕТОВНИЯ ПРОГРЕС

1
180
Добави коментар
stemkay
stemkay

КАПИТАЛИЗМЪТ – ДВИГАТЕЛ НА СВЕТОВНИЯ ПРОГРЕС

Автор: Виктор Кордон

 

„Социалната държава – това е мирното съжителство между демокрацията и капитализма”

Юрген Хабермас

 

„Вроденият порок на капитализма е неравномерното разпределение на благата; вроденото достойнство на социализма е равното разпределение на бедността.”

Уинстън Чърчил

Открай време основните проблеми на човечеството са били гладът, бедността, болестите, войните и неграмотността. Често те се преплитат във взаимна връзка, като неграмотността може да бъде причина за бедност, бедността – за конфликти, а конфликтите – за глад и болести. Но не е задължително корелацията да бъде точно в този порядък, защото бедността, гладът и болестите могат да бъдат причинени и от природни катаклизми, климатични промени или епидемии, които да отключат военни конфронтации, водещи от своя страна до драстичен спад в жизнения стандарт и средната продължителност на живота. Така че човешките същества и общества винаги са били изправени пред различни външни и вътрешни проблеми, някои от които екзистенциални.

Фактите показват, че през по-голямата част от съществуването си човешкият вид е бил на границата на изчезването. Но някак си човекът е успял от невзрачно и слабо същество, без големи и остри нокти и зъби, без бързина и сила, което милиони години е било жертва и плячка на хищниците, да се превърне в доминиращ в планетарен мащаб вид. Това е било възможно благодарение единствено на най-силното му оръжие – разумът. Той му дава предимството на силната памет, способността да планира, възможността да мисли логично и дори абстрактно.

Все пак, съдейки по резултатите, е очевидно, че някои индивиди и общества се справят по-добре от други с този инструмент. Това се вижда от факта, че има народи, които в продължение на повече от 150 години се намират в челото по икономическо развитие, иновации, научни и технически постижения, грамотност, жизнен стандарт и продължителност на живота. Нещо повече – над век и половина тези народи са локомотивите на световния прогрес във всички сфери на обществените дейности. И това оказва благотворно въздействие върху целия свят, който, макар и страдащ от недъзи и пороци, никога преди това не е бил по-справедлив, по-богат, по-мирен, по-здрав и по-образован.

Сравнителни исторически данни показват, че през 1820 г. при население на Земята от 1,08 милиарда души 964,93 милиона от тях, или 89,15%, са живеели в крайна бедност (изчислена по методиката на ООН), а 117,44 милиона – 10,85 % – извън нея.  През 2015 г. световното население е 7,35 милиарда, от които 794,92 милиона живеят в крайна бедност, а останалите 6,30 милиарда – извън нея. Това означава, че въпреки седемкратното нарастване на населението на света от 1820 г. до 2015 г., абсолютният брой на живеещите в крайна бедност през 2015 г. е по-малък в сравнение с този през 1820 г., а делът на хората, живеещи под тази граница е по-малко от 10%.

През 1820 г. само всеки 10-ти човек на възраст над 15 години е бил грамотен; през 1930 г. това е всеки трети, а сега са около 86% в световен мащаб. Казано по друг начин, ако сте били живи през 1800 г., има шанс 9 на 10 да не сте били в състояние да четете, докато днес повече от 8 от 10 души са в състояние да четат. И ако сте млади, шансовете са много по-високи, тъй като много от днешното неграмотно население са стари хора.

Във времената преди модерната епоха плодовитостта е била висока – 5 или 6 деца на жена са били норма. Това, което поддържа нисък прираст на населението, е много високата скорост, с която хората са умирали, а това означава, че много деца са били мъртви преди да достигнат репродуктивната си възраст. Увеличението на световното население последва едва тогава, когато човечеството започва да печели борбата срещу смъртта и продължителността на живота се удвоява във всички световни региони. На първо място, това увеличение показва огромно постижение – то означава, че хората са спрели да умират със скоростта, с която нашите предци са умирали в продължение на много хилядолетия преди това.

В предмодерни времена около половината от всички деца са починали. През 1800 г. здравните условия са били такива, че около 43% от новородените в света са починали преди 5-ия си рожден ден. Историческите оценки показват, че целият свят е живял в лоши условия; имало е сравнително малко вариации между различните региони, във всички страни по света повече от всяко трето дете почива преди да навърши 5 години. През 2015 г. детската смъртност е спаднала до 4,3% – 10 пъти по-ниска от преди 2 века.

През 1800 г. световното население е било около 1 милиард и оттогава се е увеличило 7 пъти. На този фон, от 10 000-та г. пр.н.е. до 1700-та г. световното население нараства само с 0,04% годишно, въпреки че раждаемостта е била многократно по-висока, отколкото сега. Големият брой раждания без бързо увеличаване на населението може да се обясни само с една тъжна реалност: висок дял от децата са починали, преди те сами да са имали деца. В Европа в средата на 18 век родителите са губили средно между 3 и 4 от децата си.

Но през последните два века всички страни в света постигат много бърз напредък срещу детската смъртност. От 1800 до 1950 г. глобалната детска смъртност е намаляла наполовина от около 43% на 22,5%. От 1950 г. смъртността е намаляла пет пъти до 4,5% през 2015 г. Всички страни в света са се възползвали от този напредък.

През 19-ти век повече от една трета от населението живее в колониални режими и почти всички останали живеят в автократично управлявани страни. Първото разширяване на политическата свобода от края на 19 век нататък е смазано от възхода на авторитарните режими, които в много страни заемат своето място преди Втората световна война.

През втората половина на 20-ти век светът се променя значително: колониалните империи изчезват и все повече и повече страни стават демократични. Делът на световното население, живеещо в демокрации, непрекъснато нараства – особено важен е разпадът на Съветския съюз, който позволи повече страни да се демократизират. Сега повече от всеки втори човек в света живее в демокрация. Огромното мнозинство от живеещите в автокрация (4 от 5 души) живеят в една автократична държава – Китай.

Военните конфликти, които в епохата на робовладелския строй и през феодализма са били ежедневно явление, също са намалели драстично за последните две столетия, което също се отразява благотворно на всеобщото нарастване на жизнения стандарт и продължителност на живота в глобален план.

Изхождайки от горните исторически данни имаме основание да се запитаме на какво се дължи този огромен и забележителен напредък през изминалите 200 години във всички важни за хората области, след като хилядолетия наред почти нищо не се е променяло към по-добро или е ставало изключително бавно?

Можем да кажем, че някои от основните причини за това са нарастващият икономически просперитет, подобряването на общественото здраве и хигиена, подобренията в жилищата и санитарните условия, по-здравословното хранене, намирането на ваксини и лекарства срещу смъртоносни дотогава болести, постиженията в науката, техниката и медицината и променящият се в положително отношение характер на социалния живот.

Добре, но откъде се появяват тези условия при положение, че до онзи момент положението е било драматично – продължителността на живота е била близо два пъти по-ниска, детската смъртност е била в пъти по-висока, неграмотността е била всеобщо явление и хората са умирали от болести, които днес са забравени?

За да разберем това, трябва да установим кога приблизително се случва този положителен преход и кои са движещите му сили.

Ако се вгледаме внимателно в историческите данни, ще открием, че големите позитивни промени във всички сфери на обществения живот започват в определени страни през деветнадесети век и набират скорост през двадесети век. Какво важно събитие или явление се е случило тогава, което е дало тласък на този феноменален прогрес, какъвто светът не познава дотогава?

Това важно събитие със съдбоносно значение за света е разпространението, налагането и усъвършенстването на капиталистическите взаимоотношения повсеместно. Тази нова сила – капитализмът, успява да впрегне невиждани дотогава човешки и материални ресурси и буквално да видоизмени политическия, социалния и географски ландшафт. Това не остава незабелязано дори и от Карл Маркс и Фридрих Енгелс, които в своя „Манифест на комунистическата партия” му отдават дължимото, пишейки:

„Едва буржоазията показа какво може да постигне дейността на човека. Тя сътвори чудеса, съвсем различни от египетските пирамиди, римските водопроводи и готическите катедрали; тя извърши походи, съвсем различни от преселението на народите и кръстоносните походи.

С бързото усъвършенстване на всички средства за производство, с безкрайно улеснените съобщения буржоазията въвлича в цивилизацията всички народи, включително и най-варварските. По-ниските цени на нейните стоки са тежката артилерия, с която тя събаря всички китайски стени, принуждава да капитулира и най-упоритата омраза на варварите към чужденците. Тя принуждава всички нации да усвоят буржоазния начин на производство, ако не искат да загинат; тя ги принуждава да въведат у себе си така наречената цивилизация, т.е. да станат буржоа.

През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машинно производство, приложение на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, пригодяване за земеделска обработка на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, цели, сякаш изпод земята измъкнати човешки маси — кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили!”

Щом заклети противници на капитализма, като Маркс и Енгелс, признават постиженията му и ги намират за удивителни, значи би било напълно справедливо да кажем, че той е най-успешният строй, който някога е съществувал на Земята и това го доказват неговите грандиозни успехи. Успехът на капитализма се дължи на това, че той позволява всеки, който има определени способности, да участва в икономическия оборот, било то като наемен работник, мениджър или собственик на фирма. С други думи, капитализмът демократизира обществените взаимоотношения на всички нива, защото капиталистическата система не се нуждае от безполезна прослойка като аристокрацията, която лежи на гърба на обществото, без да създава никакви блага, както е било в други времена.

Капиталистическият начин на производство повишава производителността, което е изключително важно, тъй като прави жизненоважните стоки и услуги много по-достъпни. Това се изразява в повече храна, по-добро облекло, по-добри жилища, по-евтин транспорт, по-добра инфраструктура, повече свободно време и по-дълъг живот. С увеличаване на производителността имаме възможност да се възползваме от повече продукция, но и от по-малко ресурси под формата на човешки труд и суровини.

През 1798 г. английският учен, икономист и демограф Томас Малтус публикува своето „Есе за законите на населението“, в което представя възгледите си за връзката между числеността на населението и източниците на средства за съществуване. Неговите идеи и изводи се основават на наблюденията му върху миналото и неговото съвремие. Според него, народонаселението расте в геометрическа прогресия (удвоява се на четвърт век при отсъствието на войни и болести), докато ресурсите на Земята са ограничени (в частност, производството на хранителни продукти расте в аритметическа прогресия). Въз основа на това той стига до заключението, че ако не бъде сдържан ръстът на населението, то рано или късно ресурсите ще престанат да стигат за всички. Авторът на есето смята, че онова, което държи населението под контрол, са нещастия (войни, епидемии, глад и болести), морални ограничения и поквара (към които той включва убийства, предпазване от забременяване и хомосексуалност). И той е напълно прав за времето, в което живее, и това преди него.

Но ето че за последните 200 години населението на Земята се е увеличило цели седем пъти, а ресурсите все още не са се изчерпали, което не съвпада с изчисленията на Малтус. Защо се получава това разминаване?

Причината е в това, че г-н Малтус не би могъл да знае, че капитализмът, който разгръща истинския си потенциал след смъртта му, ще увеличи производителността толкова много, че селското стопанство и икономиката ще са в състояние да задоволят нуждите на главоломно нарастващото население. И не само това – хората не просто имат достатъчно средства за изхранването си, но и живеят при много по-добри условия, немислими за предшествениците им.

Безпристрастният анализ на капиталистическите отношения показва, че генерираният от капитализма прогрес няма предел, на практика той е нескончаем. Нещо повече – капиталистическият прогрес не само е безкраен, но и постоянно се ускорява. Подхранвани от непрестанното технологично развитие и все по-лесния обмен на информация, всеки ден се правят нови открития и изобретения и биват своевременно внедрявани в практиката, за да улеснят и подобрят качеството на живот. Това води и до непрекъснато увеличаване продължителността на живота.

Обратно на капитализма, социализмът сравнително много бързо достигна своя ограничен максимум и изгоря като метеор в атмосферата. Причината е, че той беше икономически нерентабилен и поради това и нежизнеспособен. След като социалистическата система усвои средствата, които отне насилствено от предишните капиталистически собственици на фабрики, заводи, предприятия, банки, търговски дружества, магазини и дори от обикновените граждани, тя фалира и блокира напълно, неспособна на собствено развитие, въпреки че де факто разполагаше с абсолютно всички финансови, политически, материални и икономически ресурси. Скоро след това, само след няколко десетилетия съществуване, тя се спомина безславно.

Капитализмът сам по себе си няма много общо с хуманизма и благородните каузи, защото негова основна цел е извличането на максимални печалби. Но родените в неговите недра либерални принципи, поставили основите на демокрацията, са способни да впрегнат колосалната му енергия в полза на човечеството. Затова съществува и наглед странния парадокс – в условията на капитализма, уж неизменно преследващ висока печалба, хората живеят много по-добре, отколкото при социализма, работещ уж „за благото на човека”.

Историята показва, че капитализмът е прогрес, а социализмът е стагнация и регрес. Но най-доброто доказателство за превъзходството на капитализма над социализма е фактът, че той устоява на предизвикателствата на времето вече няколко века, разпространява се и се развива успешно, правейки живота на хората по-добър от всякога, докато социализмът си отиде мърцина в кратък срок по историческите стандарти, оставяйки спомена за безбройните си престъпления, несправедливости и злодеяния.

Капитализмът е основан на свободната инициатива, свободните пазари (при които цените се определят от търсенето и предлагането и не се регулират от държавата), свободното движение на хора, стоки, материали, ресурси и капитали. Това означава, че на капиталистите са им необходими възможно най-голяма свобода и най-малко регулации. Това неизбежно се отразява на системата, която капиталистическите отношения изискват и налагат, характеризираща се с плурализъм, върховенство на закона, свобода на словото и придвижването, конституционализъм, либерализъм и хуманизъм, които тук не са само философски понятия, а норми, заложени в законодателството и гарантирани от държавата. Затова може да се каже, че демокрацията е изобретение на капитализма, който отразява в нея своите стремежи и принципи.

Но това далеч не са всички заслуги на капитализма към човечеството. Към тях трябва да причислим и прекратяването на робството и то не само в капиталистическите страни, а по целия свят.

В своята книга „The Thomas Sowell Reader” големият чернокож интелектуалец, историк, икономист и философ Томас Соуъл представя проницателен коментар за робството в главата, озаглавена „Изкривена история“:

„От всички трагични факти за историята на робството, най-удивителното за един американец днес е, че въпреки че робството е световна институция в продължение на хиляди години, никъде по света  робството не е спорен въпрос преди 18-ти век. Хора от всяка раса и цвят бяха поробени – и поробваха други. Белите хора все още се купуваха и продаваха като роби в Османската империя, десетилетия след освобождаването на американските чернокожи.

Всички мразеха идеята да бъдат роби, но малцина се притесняваха да поробят другите. До 18 -ти век робството просто не е било проблем, дори сред интелектуалците, още по-малко сред политическите лидери – и тогава това е било проблем само в западната цивилизация. Сред тези, които се обърнаха срещу робството през 18 -ти век, са били Джордж Вашингтон, Томас Джеферсън, Патрик Хенри и други американски лидери. Бихте могли да изследвате цяла Африка от 18 -ти век или Азия, или Близкия изток, без да откриете подобно отхвърляне на робството там. Но кой днес е избран за остра критика? Американските лидери от 18-ти век.”

Томас Соуъл продължава:

„Районът на Западна Африка… беше един от големите региони за търговия с роби на континента – преди, по време и след пристигането на белия човек. Именно африканците поробиха своите сънародници африканци, продавайки тези роби на европейци или на араби и задържаха други за себе си. Дори в пика на атлантическата търговия с роби, африканците запазиха повече роби за себе си, отколкото изпратиха в Западното полукълбо… Арабите бяха водещите участници в набези за роби в Източна Африка,  обхващайки територия с площ, по-голяма от цяла Европа.

Докато робството беше общо за всички цивилизации… само една цивилизация на много късен етап в своята история изработи морално отвращение към него – западната цивилизация… Даже водещите моралисти от други цивилизации не отхвърлиха робството като цяло.”

„Нищо не може да бъде по-разтърсващо и противоречащо на визията на днешните интелектуалци от факта, че именно бизнесмени, набожни религиозни лидери и западни империалисти унищожиха робството по света. И ако не отговаря на визията им, за тях е същото, сякаш никога не се е случвало”.

Друг чернокож американец – Лари Елдер (радиоводещ, автор, адвокат, режисьор на документални филми, водещ на шоу), пише в своята статия „Фактите за робството, които не се преподаваха в моята гимназия”:

„… робството се случва на всички континенти с изключение на Антарктида. Европейците поробиха други европейци. Азиатците поробиха азиатци. Африканците поробиха други африканци. Арабите поробиха други араби. Индианците дори поробиха други индианци…

Арабските роботърговци изнесоха повече африканци от Африка и ги транспортираха в Близкия изток и в Южна Америка, отколкото европейските роботърговци изнесоха от Африка и доведоха в Северна Америка. Арабските роботърговци започнаха да вземат роби от Африка в началото на IX век – векове преди европейската търговия с роби – и продължиха и след това.”

В „Затвори и робство” Джон Дюър Глайснер пише:

„Отношението на арабите към черните африканци може да бъде определено като африкански холокост… Арабските мюсюлмани започват да добиват милиони чернокожи африкански роби векове преди християнските държави. Арабските търговци на роби изнасяха роби от Африка за около 13 века, в сравнение с три века търговия с роби в Атлантическия океан.”

И отново ще цитираме Томас Соуъл, който пише в статията си „Американска изкупителна жертва: Робство”:

„Особеното в Америка не беше в това, че там имаше робство, което съществуваше по целия свят, а че американците бяха сред много малкото народи, които започнаха да поставят под въпрос морала на държането на хора в робство. Това все още не беше гледна точка на мнозинството сред американците през 18 век, но дори не беше сериозна гледна точка на малцинството в незападните общества по това време.

Тогава как свърши робството? Знаем как завърши в САЩ – с цената на един живот, изгубен в Гражданската война, за всеки шест освободени роби. Но не така завърши другаде.

Това, което се случи в останалия свят беше, че цялата западна цивилизация в крайна сметка се обърна срещу робството през 19 век. Това означаваше края на робството в европейските империи по света, обичайно въпреки ожесточеното противопоставяне на незападните народи. Но по онова време Западът беше военно доминиращ.”

Да, край на робството слага именно Западната цивилизация, в която по това време господства капитализмът! Тя веднъж завинаги премахва тази институция не само в своите владения, но и по целия свят, защото, както отбелязва г-н Соуъл, Западът доминира военно, икономически и технологично и има както волята, така и ресурсите да се справи със съпротивата на незападните народи, които не искат да се разделят с робството.

На фона на това можем да заключим, че капитализмът е основният, ако не и единствен двигател на световния прогрес в абсолютно всички сфери и по целия свят, и благодарение на него днес светът е много по-добро, по-здравословно по-справедливо, по-мирно, по-образовано, по-хуманно и по-демократично място от всяко друго, което някога човечеството е виждало.