24 май е ден благословен – празник,
на Солунските двама братя посветен.
Те запалиха фитила на познанието в мрака.
Буквите са малки кандила във тъмнината,
сплотени, пламъкът им силно избуява
и бездната от неграмотност осветява.
Първолачета със мънички ръчички
изписват кирилицата във звучна броеница,
изричат бавно българските срички
и ги подреждат кат мъниста в огърлица.
Родна реч – богата, сладкодумна
написала писмото на не един народ,
трийсет букви, от теб няма по-свидна,
във целия славянски род.
Да помним вечно Кирил и Методий!
Да се гордеем българи, това е моят зов!
А празникът на нашата просвета
да славим и да пребъде во веки веков!
