Научните изследвания все повече и повече дават да се разбере, че е необходимо човек да се разглежда като цяло, а не да се разделя на тяло и ум. Резултатите от много лабораторни тестове показват, че между тях трябва да се търси връзка. Може ли да се появи рак от стрес или тези две концепции нямат нищо общо? Учените не могат да дадат точен отговор, въпреки че безкрайни изследвания доказват известна зависимост на тези определения. Но досега възгледите на психологията и медицината се различават леко по възможността за причинно-следствена връзка между рака и преживения стрес.
Изследване на въздействието на стреса върху развитието на онкологията
Може ли стресът да отключи рак? Учените започнаха да търсят отговор на този въпрос, след като бяха получени първите резултати от масивни психологически тестове на хора, чиито тела са засегнати от ракови тумори. Тези проучвания доведоха до заключението, че стресът може да бъде една от основните причини за рак. Редовен или постоянен повишен стрес, психологическото състояние на организма като защитна реакция на всякакви неблагоприятни фактори провокира образуването на възпалителни процеси в човешкото тяло, което впоследствие води до онкология.
Ясно е, че мненията на учените в този сегмент от изследванията са разделени. Едни от тях са сигурни, че стресът причинява рак, докато други се опитват по всякакъв начин да опровергаят това мнение.
И има обяснения за това:
Но е изключително трудно да се докаже, че стресът причинява рак поради редица напълно обективни причини, които се основават на консенсусното мнение на онкологичните психолози, че те трябва да изградят връзка между рака и стреса със задна дата. Това означава, че те се ръководят от показателите на вече съществуваща диагноза и не е възможно да влезе човек в състояние „преди заболяването“. Следователно специалистите остават само в областта на предположенията.
Видове стрес
Ако стресът е причината за рака, тогава за какво психологическо състояние говорим? Депресия, вътрешна разруха – всичко това може да се отдаде на първоизточника, който провокира развитието на рак. Но трябва да се прави разлика между психологически краткосрочен стрес и хроничен стрес.
В първия случай хипотезата се основава на факта, че когато човек изпитва рязко проявление на състояние на повишен стрес поради определени причини (загуба на близък, физическа и психическа травма), тогава възпалителните процеси започват да се появяват в тялото. Те имат свои отличителни черти и са подобни на процесите, наблюдавани при развитието на затлъстяване, диабет, заболявания на сърдечно-съдовата система и рак.
Но хипотезата за хроничния стрес се основава на лабораторни изследвания, проведени върху мишки. Учените забелязват, че в това състояние лимфната система на животните претърпява постоянни промени, в резултат на което раковите клетки се разпространяват с голяма скорост и лекота в тялото. Така че може ли стресът да причини рак?
Появата и развитието на болестта
Изучавайки връзката между рака и стреса, учените успяха да идентифицират механизъм, който позволява на адреналина да “активира” действието на симпатиковата нервна система, за да увеличи скоростта на образуване на лимфа. И тъй като е известно, че раковите клетки се разпространяват през вътрешните органи чрез движение през кръвоносните съдове или през лимфната система, стана ясно как хормоните на стреса участват в този процес. Адреналинът, като влияе на физическите промени в лимфните съдове, позволява на раковите клетки да се движат с висока скорост към други части на тялото. Следователно можем да кажем, че ракът от стрес е напълно възможна хипотеза, която има косвено потвърждение.
Но изследователите обясняват, че е необходимо краткотрайно проявяване на стресово състояние, тъй като помага на човек да реагира по подходящ начин на опасни ситуации. Но хроничният стрес води до рак, провокирайки промени в метаболизма, съкращавайки дължината на теломерите и увеличавайки нивата на хормоните. Нарича се още дистрес (тежка тревожност, неразположение и депресия).
Ако ракът не е възможен от стрес, каква е истинската причина за него?
Какво води до онкологията?
Всъщност няма една единствена причина, а има комбинация от тях. И ако отхвърлихме предположението, че стресът е причината за рака, тогава е необходимо да разберем какво предизвиква появата му.
Основни фактори:
затлъстяванезаседнал начин на животнеправилно храненевирусивъздействието на външни фактори (радиация, промишлени емисии)тютюнопушенеупотреба на наркотиципрекомерна консумация на алкохолотслабване на имунитетанаследственост
Обърнете внимание, че хранителните канцерогени, тютюнопушенето, наркотиците и наследственото предразположение са на върха на най-честите причини за злокачествени тумори. Но ако според предположенията ракът от стрес може да се развие във всички органи на човешкото тяло, то тези причини локализират определени области (белите дробове, хранопровода, черния дроб).
Случайните клетъчни мутации също са една от възможните причини. Имаше подобни случаи в медицинската практика, но все пак, подобно на въпроса дали стресът причинява рак, тази хипотеза не е потвърдена правилно. Онкогенните фактори включват всякакви външни прояви и различни химикали. Но все пак изследователите все по-често стигат до заключението, че сложният ефект на различни първопричини може да провокира образуването на тумори.
Изход
Независимо дали стресът е причина за рак или не, важно е да диагностицирате заболяването навреме и да започнете да го лекувате. Пълният преглед на тялото и необходимите тестове ще разкрият наличието на тумори в тялото. За тези цели трябва да се свържете с висококвалифицирани специалисти.
Ако имате някакви съмнения или определени симптоми, незабавно посетете Вашия лекар. Подходящата компетентност на персонала, най-новите технологии и оборудване ни позволяват бързо да извършим всички диагностични действия. Дори когато се чудите: „може ли стресът да провокира рак“, а в същото време вие самите сте в депресивно състояние, препоръчително е да посетите опитен специалист.
Всички експерти са на едно мнение, че намаляването на нивата на стрес ще спомогне за увеличаване на качеството и продължителността на живота както на здравите хора, така и на тези, които страдат от някакви заболявания.
