На снимката: тези тестови (непригодни за полет) двигатели „ВЕ-4“ са монтирани към първата степен на ракетата „Вулкан“. Photo credit : ULA/Tory Bruno
9 юли 2021 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Всяко дебютно изстрелване на пилотиран космически кораб би следвало да е повод за празник сред космическите ентусиасти. Но когато корабът „Ню Шепърд“ с предприемача Джеф Безос излети след по-малко от две седмици, не всички ще се радват. Основаната от Безос компания Блу Ориджин все повече затвърждава репутацията си на ненадежден доставчик на космически услуги, които никога не се изпълняват в срок. И тук не става въпрос за суборбитални туристически полети, а за далеч по-сериозни от стратегическа гледна точка задачи.
В частност, доставката на ракетни двигатели за Юнайтед Лонч Алайънс (ЮЛА), консорциума между Боинг и Локхийд Мартин.
През 2014 година ЮЛА за пръв път оповести намерението си да разчита на Блу Ориджин за разработката на двигателите на ракетите от ново поколение „Вулкан“. В разгара на кризата в Украйна и на фона на бъзиците на тогавашния руски вицепремиер Дмитрий Рогозин (днес шеф на Роскосмос), че американците ще се наложи да изстрелват астронавти с батут (тогава „Союз“-ите бяха единственият начин за превоз на астронавти до МКС), решението изглеждаше разумно. Още повече, че основната за времето ракета-носител на Щатите „Атлас 5“ разчиташе на построени в Русия двигатели за първата степен. Двигателят „BE-4“ изглеждаше в напреднал етап на разработка и задминаваше всички конкуренти.
Но днес, седем години по-късно, положението е съвсем различно. Ракетата „Вулкан“ е практически готова. Тори Бруно, шефът на ЮЛА, заяви, че през пролетта т.нар. „мокри изпитания“ (при които ракетата бива зареждана с гориво) са вече в процес на изпълнение. След това планът беше ракетата да бъде оборудвана с годни за полет двигатели „BE-04“ (сега монтираните са изпитателни прототипи) и най-късно през това лято „Вулкан“ да премине през статично огнево изпитание, за да може да е готова за изстрелването на лунната мисия „Перегрин“ на Астроботик през последното тримесечие на 2021-ва.
Сега е ясно, че не е възможно този график да бъде спазен, тъй като двигателите още не са пристигнали. Правителствената служба за отчетност на САЩ докладва през юни, че все още има проблеми по разработката на „BE-4“ и те продължават да не са готови.
Добавете към всичко това и фактите, че днес основната ракета на САЩ е изцяло американската „Фалкън 9“, че тя вози спътници и астронавти, че вече има и нова орбитална ракета на Ричард Брансън „Лончър Уан“, че „Старшип“ е в напреднал етап на разработка и вече може да лети и да каца, че дори правителствената ракета „Спейс Лонч Систъм“ премина безпроблемно през статично огнево изпитание.
На фона на тези обстоятелства не е изненадващо, че Джеф Безос се е превърнал в обект на подигравки и миймове в интернет форумите, където, всеки път като стане дума за Блу Ориджин, потребителите питат закачливо „Джеф Кой?“ и „Къде са ми двигателите, Джеф?“.
Ама наистина, къде са двигателите, Джеф?
В социалните мрежи Тори Бруно поддържа бодър дух и твърди, че докато с „BE-4“ са налице проблеми, касаещи турбопомпите, те са в етап на разрешаване. Но журналистът Ерик Бъргър от Арс Текника (линк) разкрива различна картина зад кулисите.
„Има сериозно притеснение относно разработката на този конкретен двигател“, съобщава осведомител от американския ракетно-космически отрасъл. „Става въпрос за нещо повече от това, което Тори Бруно показва публично. Има сериозно притеснение, че Блу Ориджин не проявява достатъчно внимание и приоритети спрямо двигателя“.
Що се касае до липсата на публично становище от страна на Бруно, друг осведомител твърди: „Той се опитва да предпази Блу Ориджин. Не е добре да заметем Блу Ориджин под рейса“.
Отношенията сериозно са се влошили и покрай ракетата на Блу Ориджин „Ню Глен“, тъй като тя също ще използва двигатели „BE-4“ и освен това Безос иска да я позиционира като конкурент на „Вулкан“ при извозването на военни товари. Няма как това да не доведе до напрежение.
Но дали разводът между ЮЛА и Блу Ориджин е реална възможност? Бъргър напомня, че през 2014 година, когато ЮЛА обмисляше ракета с американски двигател, която да замени „Атлас 5“, имаше и друго решение. Става въпрос за двигателя „AR1“ на Аероджет Рокетдайн на керосин и течен кислород. Само че корпорацията реши да се довери на Блу Ориджин заради по-ниската цена, както и заради оценката, че Блу са 18 месеца напред в разработката.
В близкосрочен план не се обсъжда смяна на курса и връщане обратно към „AR1“. Но не е задължително да е така и в по-далечна перспектива – вече има разговори за оползотворяването на двигателя. От Аероджет има становище, че се водят „дискусии с неколцина потенциални клиенти. Вярваме, че „AR1“ е идеално позициониран да захранва основната степен на среднотоварна ракета, особено ако тя се комбинира със степен на „RL-10″.“
Именно „Вулкан“ разчита на горна степен с двигатели „RL-10“. Също така ЮЛА е съсобственост на Боинг и Локхийд Мартин. По-късно през настоящата година Локхийд ще завърши с придобиването на дяловете на Аероджет, така че съсобственикът на ЮЛА ще е оператор и на „AR1“.
Но ще има технологични трудности при превръщането на „Вулкан“ от ракета на метан в такава на керосин и кислород, смята Бъргър. Освен това „AR1“ също има да извърви дълъг път към финализиране на разработката и ще минат още няколко години, преди да стане готов.
Тъй че няма избор – през идните месеци бракът между ЮЛА и Блу Ориджин ще продължи. Остава и да проработи.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
