Кадър от кабината на „Юнити“, показващ Ричард Брансън на фона на космическата чернота. Photo credit : Virgin Galactic
11 юли 2021 г. 19:40 ч.
Светослав Александров. Днешният ден ще влезе завинаги в историята на космическите полети! За пръв път предприемач летя в космоса посредством кораб, разработката на която е финансирана от самия него – и това е Ричард Брансън. За пръв път в космоса имаше, макар и за кратко, общо 16 души (доставени от американски, руски и китайски кораби) – абсолютен рекорд от началото на космическата епоха. И за пръв път беше поставен рекорд за най-голям брой британци в космическото пространство – общо трима (Брансън, Колин Бенет и Дейв Маккей).
Самолетът – носител „Ийв“ с прикачения към него кораб „Юнити“ излетя от пистата на космодрума Спейспорт Америка в Ню Мексико, САЩ, в около 17:30 ч. българско време. Час по-късно „Юнити“ беше освободен от „Ийв“ и започна самостоятелно довеждане до космоса, като ракетният му двигател работеше в продължение на минута.
Това беше първият полет на кораба с цялостен екипаж от шестима – двама пилоти и шестима пътници. Досега „Юнити“ е бил изстрелван с по двама или трима души. В хода на днешната мисия управляващите кораба пилоти бяха Дейв Маккей и Майкъл Масучи. Освен Брансън, в туристическата кабина на „Юнити“ пътуваха Бет Мозес, Колин Бенет и Сириша Бандла (всичките работещи в компанията на предприемача Върджин Галактик).
За Брансън, Бенет и Бандла това бе дебютна космическа мисия, като те се превърнаха съответно в 581-вия, 582-рия и 583-тия астронавт (пълен списък на този линк). Маккей и Масучи са управлявали „Юнити“ и при предишни излитания, а през февруари 2019 г. Моузес стана първата жена-астронавт, летяла в космоса на комерсиален кораб.
Ричард Брансън се видя с Илон Мъск преди космическия си полет. Photo credit : Virgin Galactic
Историческото изстрелване бе посрещнато с овации от редица известни личности и работещи в космически агенции и фирми. Нещо повече – преди старта Брансън се срещна не с кой да е друг, а със самия Илон Мъск. Стана ясно, че Мъск е закупил билет за бъдещ полет на борда на „Юнити“. Това е чудесен повод за охлаждане на страстите на фона на понякога загрубяващата космическа надпревара.
Но Брансън няма търкания с Мъск, а с един друг предприемач – Джеф Безос, основателя на Блу Ориджин. След 15 успешни безпилотни полета на „Ню Шепърд“, Безос се надяваше на 20-ти юли да се превърне в първия бизнесмен, летял в космоса със собствен кораб. Датата беше обявена няколко седмици предварително – ход, който не бе добре обмислен. Почти веднага Брансън заяви намерение да изпревари Безос.
Босът на Блу Ориджин има още един последен коз, с който да атакува Брансън, макар че на фона на голямата реклама за Върджин днес, тепърва ще стане ясно доколко тази карта е силна. В хода на днешното излитане „Юнити“ достигна до височина от 85 километра. Това е над 80-километровата граница, призната от американските ВВС и НАСА за началото на космическото пространство – но под условната 100-километрова граница, наричана „Линия на Карман“ и приемана от много държави. Проблемът е, че 80-километровата (което в САЩ се равнява приблизително на 50 мили) и 100-километровата граница са просто удобни кръгли числа, а не са научно обосновани. Както напомня журналистът Джъстин Дейвънпорт, самият Теодор фон Карман е изчислявал границата за начало на космическото пространство да е 83 километра.
Но целият този дебат „откъде започва космосът“ е безсмислен и най-лошото – отвлича вниманието от истинския научен проблем. И той е, че височините между 30 и 140 километра (т.е. които са недостъпни за височинни балони и са неудобни за космическите спътници) не са добре изучени. Алън Стърн, ръководителят на мисията „Ню Хърайзънс“ (която през 2015 г. посети планетата Плутон), нарича тази област около Земята с термина „игноросфера“. Ние почти не я познаваме.
Ето защо са толкова важни суборбиталните полети – не само от гледната точка на космическия туризъм и бъдещата комерсиализация на космическото пространство, но и от изследователска. Прочие, днес „Юнити“ превози в космоса експеримент на НАСА срещу заплащане. Опитът включва изучаване на влиянието на космическите условия върху растението Arabidopsis thaliana.
Честито на Ричард Брансън. Първият от двата най-очаквани пилотирани старта през този месец е вече в историята. На ход е Безос – очакваме с нетърпение 20-ти юли!
Видеозапис от днешната мисия: Youtube връзка
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
