Карта на Европа и страните-членки на ЕКА. България е със статут на европейска кооперираща държава. Image credit : ESA
12 юли 2021 г. 16:50 ч.
Светослав Александров. Във връзка с изявената днес позиция от страна на ПП „Има такъв народ“, като дългогодишен популяризатор на науката и автор на уебсайта КОСМОС БГ бях попитан нееднократно какво смятам по темата за пълноправното членство на България в ЕКА. Още повече, че преди няколко години бях един от съоснователите на инициативен комитет, целящ това членство да стане реалност. С оглед на дискутираното тогава и оповестеното днес от страна на ИТН смятам следното:
1. Пълноправното членство на България в ЕКА може да се случи единствено след политическо решение, съответно е напълно естествено темата да се повдига като политически въпрос от страна на политическите партии. Ако има нещо изненадващо, то е, че въпросът се повдига на дневен ред скоро след изборите, при това от нова партия, а не от такива, които традиционно са участвали в управлението. В този ред на мисли на мен не ми прави толкова силно впечатление неясната формулировка и очевидните противоречия в позицията на ИТН (т.е. кандидатстваме за ЕКА, но астронавтите ни ще са в НАСА), а че изобщо е заявено подобно намерение. Ако намерението е сериозно, тези несъответствия ще се изчистят по-нататък по естествен път. Важното е, че въпросът е хвърлен на дневен ред.
2. Пълноправното членство на България в ЕКА би следвало да е върховен приоритет за страната – дори и само от гледна точка на аргумента, че то е съществено за евроатлантическата ни ориентация. Също както през 90-те години се е стигнало до консенсус сред политическите партии, че членството ни в ЕС и НАТО са важен приоритет, така е съществено да се работи в посока консенсус сред съвременните парламентарно представени партии и за членството ни в ЕКА, а не тази стойностна тема да се използва като бухалка срещу тези полици, които не харесваме.
3. Докато изказаното в точка 2. (т.е. за важността на членството ни в ЕКА) не бива да се омаловажава, ние не трябва да забравяме, че следва да гледаме нашия интерес. Нали не забравяте, че трябва да плащаме членски внос и че се очаква да получим нещо в замяна? Имам предвид следното – на запад темата за разнообразието на различни култури е изключително популярна и непрекъснато ни се налагат термини като equity, inclusion и diversity. Въпреки всичко Източна Европа е крайно непредставена в космическо отношение – и това непременно трябва да се напомни на претендиращия за морал Запад. Както съм писал за статия в The Space Review през 2019 година, в Европейския астронавтски корпус няма активни представители от държавите в Централна и Източна Европа.
4. Що се касае до съвместна мисия между България и Северна Македония, тук държа да отбележа, че космонавтиката е изключително обединяваща дейност и може да накара държави, които са в лоши дипломатически отношения, да работят заедно. Най-сериозният пример в това отношение е Международната космическа станция. Но не е задължително да се ограничаваме само до сферата на пилотируемата космонавтика. Общ спътник за изпълняването на практически задачи (напр. оценка на посевите, съвместна телемедицина) може да се координира на ниво Балкански полуостров. Възможностите са много – стига да има и воля затова.
-Светослав Александров.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
