Как се стигна до успеха на новата политическа формация „Има такъв народ“ (ИТН)? Кой и защо гласува за шоумена Слави Трифонов? Какво се крие зад усилията за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев? Има ли шанс за сформиране на правителство и какво следва, ако това не сполучи?
По тези горещи теми разговаряхме днес с професор Антоанета Христова, политически психолог в Института за изследване на населението и човека на БАН.
Новетика: На какво се дължи успехът на феномена „Слави“? Какво говори за този успех за българския избирател?
Проф. Антоанета Христова: Има няколко фактора за неговия успех. Единият е високата му популярност от много години насам. Тази популярност силно намаля, но за сметка на това той запази идентификацията си с българските патриотични песни. Когато пееш песни на Добри Чинтулов и публиката не знае, че това са песни на Чинтулов и ги идентифицира със Слави Трифонов, очевидно е, че се прехвърля патриотичното звучене, гордостта в тези песни от Възраждането ни, тук и сега, върху личността на Трифонов. По този начин се плагиатства посланието.
Така се получи с първата група от хора, които гласуваха за него. Това са хора, които слушат неговите песни. Част от този група живее предимно в чужбина. Това са хора във висока степен неудовлетворени, с ниско образование, които са с единия „крак“ в България, т.е. те са напуснали страната несигурни, безпомощни да се справят с живота (тъй като много други са останали, справяйки се). Отишли са в чужбина, но там също не са били приети или са били подложени на форма на дискриминация. И в момента тягата им е към връщане. Но, когато си тръгнал недоволен и намразил страната, ти очакваш тя да те приеме с отворени обятия и да ти създаде свръхусловия. Затова мисля, че този страх какво те чака при завръщането в родината кара много хора да се чувстват напрегнати, да се усещат неприети в страната-приемник и в крайна сметка тази неудовлетвореност се изрази в преливането на гласовете им в патриотичните песни на Слави Трифонов чрез т.нар. „трансфер“ на имидж. В този смисъл той не е политически субект за тях, а израз на някаква промяна, пък каквато ще да е, вярвайки, че патриотизмът в песните му ще се отрази и в патриотизма в политиките му. Това беше групата, която реши резултата на изборите.
Патриотите, другите протестърски партии, не са толкова добре позната сред тези българи. Слави Трифонов пътуваше в чужбина с концерти. Затова идентификацията с него беше много по-бърза.
Все пак съм убедена, че много голяма част от българите в чужбина не участват в изборите. Виждаме това и по броя гласоподаватели: от 2.5 милиона българи в чужбина имаме само около 100 000 участници в процеса на гласоподаване. Което означава, че българите в чужбина не участват в българските избори. Защо? Защото имат една много коректна теза: че са напуснали страната, че хората в самата страна имат правото да изразяват позиция за това как да се урежда управлението ѝ, и че тогава, когато българите в чужбина решат да се върнат, те ще го направят със своите пари, възможности, но не повече от това.
Втората група са тези, които гласуваха за Трифонов в България. Това са сравнително млади хора, които слушат неговите песни, които не се интересуват от политика и на които просто Борисов им писна. Това са хора, които пак са свързани с българи в чужбина. Това са деца на жени, които примерно гледат възрастни хора в Испания. Тези жени дават на своето дете примерно над 1000 лева на месец. Под „дете“ тук имам предвид мъж или жена на около 30 години. Тези хора, основно живеещи в провинцията, не работят, а живеят с тази сума пари. Но се сравняват с тези, които работят и имат пари. Те имат последен модел телефон и искат да имат хубав автомобил, пък макар и втора ръка, важното е да изглежда като „ферари с цвят червен“. Те искат да могат да разполагат със средства. При Борисов трябваше да започнат работят. Друг е въпросът, че при него, някои неща не се случиха, за да могат да започнат да работят. Например, трябваше да има много по-строг контрол, много по-активна политика спрямо безработните, особено безработните млади. И тази група хора се превърнаха в изключителни фенове на ИТН, та даже и техни активисти. Те бяха обединени и прихванати да работят за партията, от мрежите, които Слави Трифонов направи по градовете, с помощта на бизнесмени.
Има и трета група хора, които гласуваха за ИТН. Те са по-интелигентни, с образование. Те просто решиха, че не приемат никого, защото им е писнало от управлението на ГЕРБ и искат промяна. Тези хора не приемат БСП. За тях БСП не съществува като алтернатива. Патриотите ги разочароваха. ДПС не са възможност. „Да, България“ (ДБ) също се хареса на много малко хора. Ако човек наблюдава политиките на ДБ, ще разбере защо. Те нямат никакви други политики, освен за съдебната власт, но дори за нея не е обяснено защо и как да бъде променена. Единствените говорители на ДБ са Христо Иванов и Антоанета Цонева. С тях е Атанас Атанасов, който няма популярност и добър имидж. Иванов също не се харесва, той няма харизма. Тезите му са много повече „анти“, отколкото „за“. ДБ е едно НПО, което не би трябвало да бъде партия. ДБ единствено настоява и се бори съдебната система да бъде реформирана. За съжаление, ДБ дава предложения, които са изключително оспорими от професионална гледна точка. Това, което предлага Христо Иванов, ще доведе до още по-голям политически контрол върху Прокуратурата. Дебатът не се е случил, за да се видят състоятелността и правната компетентност на тази партия, които да легитимират присъствието ѝ в политиката. ДБ също не поставя дебата професионално: единствено фокусират върху Гешев, казват, че трябва да има промяна, но каква, никой не говори. Заради липсата на лидери и този вид говорене, ДБ са стигнали максимум подкрепа. Единственият им шанс за повече подкрепа при следващи избори е, преливане на гласове от разочаровали се от ИТН. ДБ заблуди много хора в чужбина с малко по-високо интелектуално ниво, а също и млади българи, най-вече живеещи в градовете. На тези хора им харесва НПО излъчването на ДБ, американската им ориентация, искането за промяна и нищо повече от това.
Това са профилите, които направиха псевдо-революцията. На практика, сега няма изход. Именно това беше целта: държавата да е с отслабена политическа система, да се тресе, да няма стабилни институции, които да вземат значими и устойчиви решения за България, и така тези институции да бъдат под лесното влияние на по-големи външни и други сили.
Хората гласуваха за Трифонов основно, защото не виждаха никаква друга алтернатива. А няма алтернатива, защото БСП се срива. Нормално беше, ако ГЕРБ (център-дясно) пада, да се появи БСП (център-ляво). Но тъй като БСП се срива, всичко популистко ляво дойде „на гърба“ на БСП.
Новетика: Каква е мотивацията на Слави Трифонов да влезе в политиката?
Проф. Антоанета Христова: Мисля, че Слави Трифонов се готви за влизането в политиката от много дълго време. Появата на Трифонов като политически играч, си обяснявам с някаква скрита егоцентрична, сравнителна мотивация. Отправна точка за нейния старт по някакъв начин са отношенията му с Борисов. Има много неща, които се говорят в публичното пространство, които се отнасят до това, че двамата са се скарали, че Трифонов е имал някакви материални изисквания към Борисов, които последният му е отказал. Факт е, че те са пътували заедно из страната, че са били приятели и че изведнъж нещо се случва. От този момент датира рязката промяна на скечовете срещу Борисов в предаването на Трифонов, и на отношението му към него. Постепенно, с всяка година и с всяко събитие, се стигна до референдума. Мисля, че тогава Трифонов вече е имал ясно формулирана политическа цел: да докаже, че макар и с малко, той ще „бие“ Борисов и ще го „бие“ на неговия терен, тук, в България. Само че не го „би“ на терена в България, а го „би“ на терена с помощта на българите в чужбина.
Последното обаче води до една негативна последица. В момента в България се заражда много лошо и притеснително противопоставяне, което дели българите в България и българите в чужбина. Има настроения срещу българите в чужбина и те се изразяват в „каквото си надробихте, елате си тук да го сърбате“. Това не е добре. Целта на една държава е да обединява хората вън и вътре. При тези избори гласувалите българи в чужбина бяха използвани. Миналата година пък, летните протести настроиха българите в самата страна едни срещу други.
Новетика: Проявиха ли наивност българите в търсенето на промяна? И в одобрението на действията на служебното правителство, включително разправата с главния прокурор Иван Гешев?
Проф. Антоанета Христова: Не всички. Около 70% от хората не излязоха за гласуват. Тези хора не са наивни, те са отвратени. Хората с ясна политическа ориентация не са наивни. Хората, които гласуваха за БСП, имат лява ориентация. Хората, които са гласували за ГЕРБ, също не са наивни. На тях картината им е ясна. Партиите с история създават устойчивостта. Хората, гласували за тях, не са наивници. Те имат своя осъзнат политически избор и независимо от вълнения, те застават зад него. Но другите – които застанаха зад Слави Трифонов, зад ДБ, зад Мая Манолова – това са заблудените хора. Това са хората, които не разбират посоката и които реагират изключително неосъзнато, неинформирано и емоционално.
Подобен е случаят и с опитите за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев: това е тежко подвеждане на българския народ, това е тежка ПР машина, която е задействана, за да „подложи“ на президента Радев за изборите през есента.
Всички усилия на служебното правителството са, за да покажат, че Борисов е лош и че който и да е кандидат, издигнат утре от ГЕРБ за президентските избори, не трябва да е подкрепен, а вместо това трябва да бъде подкрепен Румен Радев. Целта е много проста и очевадна: в България, освен война за територии и влияние, се води и корпоративна война. И тази корпоративна война започна, след като се видя, че България за първи път има прокурор с воля. Да, прокурор, който направи тактически грешки, но стратегическите му решения са правилни.
Това е дребномислието и липсата на голямата картина, използвани от хората, които плащаха на стотици тролове, заливащи групите в социалните мрежи. Например от 200 участници в група, нямаше и 5 души с автентичен профил. Войната на троловете беше стройно организирана. Повечето тролове бяха на протестните партии.
Новетика: ДБ се съгласиха да водят преговори с ИТН, без да поставят условия за свои министри. Има ли шанс за съставяне на правителство?
Проф. Антоанета Христова: Вярвам, че ДБ наистина ще водят преговори с ИТН без условия; очаквам, че и част от „Изправи се, мутри вън“ (ИСМВ) също ще се присъединят. Въпросът е, че това няма да е достатъчно, затова ще трябва и ДПС да се включи. Така аз виждам възможност за формиране на правителство.
Защо ДБ се съгласиха да водят преговори с ИТН? И защо и други ще се включат? Защо партиите изведнъж се промениха, въпреки, че условията на Трифонов не са променени? Защото виждат безизходицата.
Виждат, че са притиснати в ъгъла, да приемат това партньорство, което е унизително за тях. Но ако не го направят, държавата ще бъде доведена до колапс: няма да могат да разгледат и приемат плана за възстановяване и устойчивост (ние сме може би последната държава в Европейския съюз, която все още не го е изпратила), няма да приемат актуализация на бюджета…
Партиите виждат, че играта им на политика ще доведе до тотален срив на държавата. Нито един започнат проект не е минал в системата: или е спрян, или ако е спечелен, не се реализира. Строителството на пътищата е спряно под претекст, че се извършва контрол. Чух днес министъра на МРРБ (Министерство на регионалното развитие и благоустройството) да твърди, че първите три лота на магистрала „Хемус“ се работят. Не, не се работят. В системата на здравеопазването се гонят лекари по възможно най-грозния начин, вместо да се предлага промяна на системата. Да не говорим какво се случва в икономиката и финансите. И в образованието, където реформа въобще не се е случила.
Т.е. в момента властва принципът „махни човека, за да седна аз“, а не се вижда намерение за успокояване и устойчиво реформиране на държавата, без това да настройва българи срещу българи. Това сега води до срив на всички системи. Партиите усещат посоката и виждат, че ако това продължи, вината ще бъде в тях. Всъщност вината наистина е в тях, а не в Борисов. Защото Борисов можеше да бъде сменен нормално, от легитимно правителство, с нормални отношения. Тогава това ново правителство щеше да има позитивната енергия, да тръгне към реформи. Вместо да бъде унищожаван Борисов. Защо всички искат единствено и само да унищожат Борисов и да махнат Гешев? Това е другата скрита лимонка в държавата. Именно заради това сега имаме победител като ИТН. Каквото повикало, такова се обадило.
