Министерството на културата официално съобщи, че се готви статут на Паметник от национално значение, като недвижима културна ценност от Ново време, за „Дом паметник на връх Бузлуджа“, известен в обществото още като „Чинията“ или „Капището“.
На 19 юли 2021 г. в Министерството на културата (МК) се е провело заседание на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности. Експертният съвет е взел решение да предложи на Министъра на културата да издаде съответната заповед с препоръки за допълване на режимите за опазване.
Съобщението е изготвено в познатия от комунизма витиеват бюрократичен стил и затова се нуждае от разшифровка (структурите на МК, както и други министерства, като МВнР, МВР, МОН са нещо като хранилка за Внуци и Близки роднини на АБпФК, вече 74 години).
Съобщението веднага предизвика реакции сред дясно-консервативната демократична общност.
Става дума за Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа (преди известен като „връх Хаджи Димитър“), най-големият и величествен паметник на „победилия комунизъм“ в България. Тук абревиатурата „БКП“ срамежливо е пропусната, с оглед прикриване на истинските намерения на вносителите: нещо, което вероятно ще проработи, предвид невежеството на по-младите поколения, които нямат понятие от историята на комунизма в България.
Историята на комунизма започна да се изучава, в съкратен курс, едва през 2019 г., след героична и дългогодишна съпротива от представителите на Кастата в МОН. Затова мнозина от по-младото поколение смятат, че това е някакъв обикновен паметник на епохата си. Не, разбира се, това е Символ и еманация на Партията-държава, еднолично управлявана от Кастата на АБпФК. Кастата, която 45 години държеше цялата власт в България, а пък генеричните им наследници запазиха икономическата такава и до голяма степен влиянието в обществените и държавни институции. Липсваше им досега само пълната политическа власт, за което сега правят сериозна заявка, чрез проруския президент…
Става ясно, че решението е в ръцете на „културния“ министър, лицето Велислав Минеков, който е назначен от благодарния пРезидент Румен Радев.
А иначе Минеков е известен на широката публика като „Яйцеметач“ и „Ковчежник“, в смисъл носач на ковчези. Носеше ги по време на протестите, когато мяташе и яйцата по фасадите на Институциите. Включително по институцията, в която влезе като министър. Важното при него обаче е, че е директно свързан с т.нар. „народна интелигенция“, високо ценените Слуги на Кастата на АБпФК (независимо, че повечето от тях не са генерично свързани с АБпФК). Тази категория управлява министерството по културните въпроси, както беше отбелязано, вече 74 години.
С оглед на казаното, въпросът изглежда, вече предрешен, може би, за да се постави пред свършен факт следващото правителство, каквото и да е то. Освен ако по тактически съображения, не се отложи за по-късен етап…
Бузлуджа и Хаджи Димитър
По отношение на „Дома-паметник на БКП“, препоръките за допълване на режимите за опазване имат много важно значение. Конструкцията и огромните пропагандни мозайки се рушат от времето и поради лошото изпълнение. Главният символ на победилия комунизъм е в опасност. Затова от няколко години, тихо и кротко вървят възстановителни работи от международен екип с привлечени значителни финансови средства от леви и левичарски донори.
Знаменателното в случая е, че това е първата значителна стъпка по пътя на Реставрацията на комунистическите порядки (доколкото е възможна, разбира се), т.е. Реставрацията и опазване на комунистическите символи.
Много е важно да се отбележи, че в съобщението изрично е указан „връх Бузлуджа“. Това не е случайно.
Върхът официално е преименуван на „Хаджи Димитър“ от „монархофашистката власт“ през 1942 г. Така се споменаваше до 1981 г., когато беше построен Домът-паметник на БКП. Оттогава се употребява само старото турско име „Бузлуджа“, въпреки че официално името на върха остава „Хаджи Димитър“. Тази географска бъркотия много точно символизира антинационалната политика на Партията-държава, представляваща по същество Кастата на АБпФК.
Връх Хаджи Димитър би трябвало да е свято място за всеки истински български патриот. Тук, на 18 юли 1868 г. става последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Това е най-силната във военно и организационно отношение чета (от 160 души с военно обучение), навлизала в османска България. Тя води пет кръвопролитни сражения с редовна и нередовна турска войска, превъзхождаща ги десетки пъти. Петото и последно сражение се провежда на легендарния връх Бузлуджа. Четата е разбита, пада убит Хаджи Димитър, само четирима четници успяват, като по чудо, да пробият обръча.
Събитието разтърсва България, дори и Европа. Османската империя е стресната от големия брой жертви, които дават армията и нередовните формирования, същевременно се бои от брожения и въстания сред българите-християни. Христо Ботйов е потресен от събитието и на един дъх пише знаменитото стихотворение „Жив е той“.
Днес подвигът на четата е почти забравен. Името на върха, Хаджи Димитър, не се употребява. Младото поколение рядко се сеща, че „там на Балкана“ значи Бузлуджа. Скромният паметник на четниците е прихлупен в ниското и притиснат от гигантската Чиния на върха. Едно езическо капище, светотатствено забучено на свещения връх.
По същия начин монументът на Съветската армия затиска София, а пловдивският Альоша господства над жалкото паметниче на Левски.
Ясно е, че това не са исторически паметници, а монументи на престъпници, унищожили в България около 30 000 души, а в целия свят, за 74 години около 140 милиона души.
Главен монумент на комунизма
Откакто е построен „Домът паметник на БКП“, за героичната епопея на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа рядко се говори. В учебниците се споменава с пет реда, въпреки, че това събитие е една от решаващите причини, които подтикват Високата порта за публикуване на прочутия султански Ферман от 28 февруари 1870 г. Защото в Цариград са убедени, че зад четническото движение стои Русия и решават да противодействат, понеже Русия е против българската църковна независимост. Това е огромна победа за българския народ, с която се установява автономна българска църква и официално се очертават етническите граници на българската народност: документ, който не притежава никой друг европейски народ.
Около скромния паметник на героите се организират от време на време тихи и дискретни „патриотични“ мероприятия, от формации близки до БСП, т.е. близки до Кастата на АБпФК). Като се следи проявите да не излизат извън контрол, например да не възникнат неподходящи въпроси, като например, защо Чинията е там горе, а гробовете на героите, там долу…
Не бива да се шуми по въпроса, за да не излязат наяве престъпленията срещу нацията, извършени от дедовците (АБпФК) и на сегашните Внуци (аналогично постъпват Внуците в МВнР, по отношение на Македонския въпрос). Защото идеята, която символизира Чинията, била по-важна от подвига на героите от Бузлуджа. Затова раждането на Партията е важното събитие, а не саможертвата на четниците.
Последните трябва да се забравят, за да не смущават люлката на Комунизма…
Изобщо, истинският патриотизъм трябва да бъде маргинализиран и дори осъден като „национализъм“ (от левичарите на ДБ). Затова Кастата заблаговременно е блокирала т.нар. „патриотична политическа ниша“ посредством квазипатриотични организации с проруска насоченост, като „Възраждане“, БНС, Атака и други, като е проникнала и в т.нар. „ВМРО“.
Взети са мерки за увековечаване на Капището, като обичайното място за ежегодни срещи на генеричните поколения на АБпФК. Затова монументът е включен в Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“, в качеството на мемориален комплекс на открито, в Средна Стара планина. Този Национален парк обхваща също монументални обекти и паркови територии в Община Казанлък: в град Шипка, в село Шейново и в Шипченската планина.
Обявяването на „Дома паметник на БКП“ за Паметник от национално значение, е последната стъпка за увековечаването му като Главен монумент на комунизма в България.
Това стана възможно чак сега, благодарение на обединените усилия на Кастата (Внуците, Близките роднини и Слугите на АБпФК), разпределени в две големи групировки, които можем условно да разделим на ЧервеноРуска (по-възрастните, привърженици на класическия марксизъм, гравитиращи около БСП/БКП) и ЧервеноЛева (млади и образовани, привърженици на елементи от неомарксизма, гравитиращи около ДБ).
Тези групировки се оформиха окончателно по време на „протестите“ през 2019 г. Те имаха фактически за цел Реставрация на някои аспекти от комунистическите отношения в България и бяха ръководени и направлявани изключително от Внуци и Близки роднини на АБпФК.
Някои смятат, че новоизпечената партия ИТН е неизвестна величина в уравнението. Но с оглед принадлежността на голяма част от водещия екип на партията (т.нар. „сценаристи“) към Кастата, едва ли можем да очакваме антикомунистически тежнения в ИТН. По-скоро обратното…
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
