На гази спирка не спираг дори и таксита, а чакащите пътници никога никъде не отиват. Защо тогава я има?
Наред с хилядите автобусни спирки в британската столица има една, която спокойно може да се нарече най-тъжната автобусна спирка в Лондон.
Най-тъжната, защото на нея колкото и да чакате, никога няма да дойде автобус или пък да спре такси и да ви откара там, за където сте тръгнали.
На нея често могат да бъдат видени умислени и тъжни възрастни хора, седящи скромно и тихо, чакащи следващия автобус. Автобус, който никога няма да дойде…
По някога възрастните „пътници“ са облечени в болнични халати, поизплашени и несигурни. Най-тъжната автобусна спирка в Лондон се намира в болница Сейнт Джордж, Лондон, в центъра по изследване и лечение на старческа деменция и Алцхаймер, и е изградена с цел.
Изследванията на медиците и учените са показали, че страдащите от тази болест често се губят и изчезват заради една особеност при „Алцхаймер“, наречена порив за пътуване или „дромомания“ – желание да се избяга.
Старческата деменция лишава възрастните хора от спомени, те често не разпознават най-близките си роднини, объркани са и уплашени, а болничната обстановка, шум и динамика допълнително ги изнервя, и те просто тръгват.
Най-често тръгват към дома си – място, за което подсъзнателно чувстват и знаят, че е уютно, спокойно, и че там са в безопасност. Дом който нямат представа къде се намира и как да стигнат до него.
Жестокостта на „спирката за никъде“ е само привидна, защото тя реално помага на пациентите да се успокоят, позволява на медиците да ги контролират, и най-важното – тя ги предпазва от евентуални наранявания, каквито често се случват след като се загубят в големия град.
Не подминавайте, ако видите такива хора по улиците, те лесно се разпознават. Поговорете с тях, бъдете мили – няколко добри думи и една усмивка правят чудеса, а след като сте се уверили, че те са в безопасност се обадете на спешна помощ или дори на полицията, често те вече ги издирват.
Не забравяйте, че това може да бъдат нашите майки и бащи, баби и дядовци – нашите роднини.
