Застанах на гребена на вълната
и посрещнах с радост зората.
Вслушах се в прибоя
И мечтите ми полетяха на воля.
Вятърът засвири и понесе песента на моряка,
разбил десетки момински сърца.
А аз се вгледах в светлината на маяка
и сърцето ми затрептя със светлината.
Поех безмълвно към брега,
а там ме срещна нощната тъма.
Погледнах в далечината
и се усмихнах на луната.
Обгърна ме диханието на мрака.
За миг премигна нещо в гъсталака.
Сетивата ми изпънаха се като струни
и затрептяха като хиляди луни.
Къде изчезна кораба на младостта,
препълнен с младежките ми години на радостта?
Остави бавно своята бледа следа
и мечтите ми потънаха в безкрайността.
