Морето е вечно жадуван възлюбен в сърцето ми.
Копнея соленият му дъх да целува лицето ми,
Мократа му прегръдка да гали тялото ми.
Обичам го, и се връщам при него всяко лято,
А то ме посреща с разгневен бурен рев,
Или със замечтано огледално спокойствие.
Вечер сипе върху мен сребро от лунни мечти
И ми нашепва истории за любов и удоволствие.
Нa зазоряване блести със розова прелест, мълчи
И закачливо ме гъделичка с отразени слънчеви лъчи.
Ах море, ти моя любов въжделена!
Отдаваш себе си на всяка бленуваща за теб душа.
Но аз пак те обичам и ще се връщам при теб завинаги.
Ще се хвърлям в обятията ти, жаравата от страст да потуша.
