В последните няколко години преоткрих любовта си към смокините и унищожавам наистина големи количества от тях. Най-вкусни са току що откъснати от дървото, още топли от слънцето и покрити с капчици сладък сос. Узрели, аха да се пръснат, сладки като мед, неустоими.
За съжаление не могат да седят на дървото безкрайно много време, защото презряват и падат, затова си берем, съхраняваме в хладилник и си угаждаме по всяко време. При количествата, които ни дарява смокинята не беше проблем да отделя няколко, за да пробвам този лесен и вкусен сладкиш.
