Евакуацията на американците от Кабул завършва. Наближава краят на август 2021 г. Огромни тълпи напират да се евакуират на отлитащите един след друг самолети. Летището се охранява от американци, но отвън е обкръжено от победителите талибани – невероятна сбирщина от дрипави брадати бойци с чалми и модерно трофейно оръжие. Те не позволяват никому да проникне отвън в летището.
Навсякъде се усеща напрежение, скрита паника и чуство на обреченост. Само преди няколко дни беше извършен самоубийствен атентат от ДАЕШ, загинаха 13 американски войници, а общо жертвите наближиха 200. По-късно беше извършена ракетна атака… Изглежда, че всички желаещи (включително афганистански сътрудници на американците) няма да могат да бъдат евакуирани до 31 август.
Изтеглянето на американските войски (и на съюзниците) започна фактически светкавично и както се видя по-късно, без никакъв ясен план, разработен в подробности, и се превърна в позорно отстъпление. Най-голямата американска база „Баграм“ беше изоставена за една нощ, без да се уведоми афганистанската армия.
Шокът беше голям. Изведнъж афганистанците разбраха, че са изоставени на съдбата си. Възникна ударна деморализация, чиито вълни се разпространиха из цялата армия, която се срина с невероятна бързина. Военните подразделения, дори и специалните части, се предаваха или разбягваха почти навсякъде, а съпротивата беше изключение…
Настъплението на неорганизираните талибански пълчища се превърна в нещо като разходка, чиято бързина се увеличаваше с броя на пленените транспортни средства.
Афганистан и Виетнам
Някои наблюдатели, твърде лекомислено, започнаха да правят сравнение с евакуацията на Сайгон от 30 април 1975 г., на базата на снимков материал (!).
Разбира се, има прилики, но разликите са много по-съществени. И в двата случая американците изоставиха съюзниците си. Но поне от Виетнам се изтеглиха предварително и организирано, като запазиха някакво достойнство. Все пак имаха на разположение близо 2 години след сключването на мира на Парижката конфереция (26 февруари – 2 март 1973 г.). А пък армията на Република Виетнам удържа 5 месеца след вероломното нападение на Северен Виетнам, в боеве с превъзхождащите им сили, снабдени с хиляди танкове, бойни машини и оръдия, и подпомагана от над 6000 „съветници“ от армията на СССР.
Особено ще се запомни кръвопролитната битка при подстъпите към Сайгон, за ключовия град Хуан Лок от 7 до 21 април 1975 г., както и легендарният полет на майора от ВВС на Република Виетнам, Буанг Ли, на 30 април 1975 г.
Като контраст с Виетнам, в Афганистан една партизанска групировка, зле въоръжена и обучена, с численост поне 2-3 пъти по-малка, за около месец, превърна в прах една обучавана 20 години и въоръжена до зъби армия.
Появиха се сведения, че талибаните са заловили американско военно оборудване на стойност 85 милиарда долара! Включително 75 000 превозни средства, 200 самолета и хеликоптера, както и 600 000 леки оръжия. И нещо още по-лошо: твърди се, че талибаните са получили достъп до биометрични данни и биографии на афганистанците, които са помагали на американците през последните 20 години.
От безотговорна небрежност, тази катастрофа се превърна в престъпление. Оформя се най-унизителното оттегляне в американската военна история.
Фактически, президентът Байдън предаде не само Америка, но и Западния свят.
Нашата цивилизация.
Това обаче не му попречи, в обръщение към нацията, един ден след изтеглянето (1 септември 2021 г.), най-нагло да обяви пълен успех на заповяданото от него изтегляне, като забрави да спомене за зарязаните американци и афганистански сътрудници, както и за изоставеното огромно количество въоръжение за фантастичната сума от 85 милиарда долара – число, по-голямо от годишния военен бюджет на Русия и близо половината от китайския…
Тази катастрофа обаче не е случайност, а закономерна последица от продължителното развитие на една нова тоталитарна идеология в САЩ и Западния свят, истинска еманация на Злото – Неомарксизма.
Неомарксизмът – еманация на Злото
Неомарксистката културна революция напредва в Америка поне от 30 години, отначало потайно, а сега вече явно, като непрекъснато укрепва и завоюва все нови и нови позиции.
Главният стратегически похват на неомарксистката революция е овладяването „отвътре“ на институциите: държавни, обществени и частни. Стратегията е известна с названието „Дългия поход през институциите“. Названието е свързано с известния афоризъм на тогавашния лидер на германското студентско движение и комунистически активист Руди Дучке, на база възгледите на италианския комунист-ленинист и марксистки теоретик Антонио Грамши („Затворнически тетрадки“).
През 1967 г., Руди Дучке формулира идеята за овладяване на обществените институции в „буржоазната“ държава, съгласно възгледите на Грамши за културната хегемония, правейки аналогия с Дългия поход на комунистите в Китай.
През 1971 г. стратегията е одобрена от Херберт Маркузе („бащата“ на неомарксизма) и постепенно се налага в Америка, като основна стратегия на неомарксистката Революция. Тя се възприема обаче в по-общ смисъл: проникване и овладяване не само на обществените институции (разглеждани от Грамши), но и на държавните и частните (свързани с частния бизнес и с частни лица).
Това стана възможно в резултат на овладяване системата за обществена просвета в САЩ: училища, колежи, университети, та дори и детски заведения. Тази институция беше на практика първата, която беше овладяна постепенно от неомарксистите още преди 20-30 години. Тя отдавна се е превърнала в главната машина за индоктринация на децата и младежите, която бълва всекидневно нови и нови симпатизанти и активисти на идеологията и присъдружните движения: джендър-исти, ЛГБТ-активисти, мултикултуралисти/расисти (CRT), зелен-исти/затоплисти, веганисти, ударни групи, като BLM, Антифа и т.н.
Тези активисти се разпръскват в обществото, едни постъпват в медиите (включително Холивуд), други в частните фирми, в държавната администрация и съдебната система, в училищата, колежите, университетите, във всички държавни обществени и частни институции, и постепенно ги овладяват отвътре.
Този „Дълъг поход“ продължава и се разраства все повече. Институциите падат една след друга, като плочки от домино…
Разложение и овладяване на армията
Особен интерес за неомарксистките теоретици представляват институциите, свързани със сигурността на държавата – специалните служби и армията.
По отношения на армията, целта на неомарксистите е тя да се разложи отвътре, като „крепителка на буржоазната държава и робовладелската конституция“. Същевременно една част да се овладее, за да може да бъде използвана при нужда, ако мирната Културна революция срещне силов отпор. Стратегия, абсолютно подобна на болшевишката през 1917 г., когато те разложиха армията на Временното правителство, за да разрушат зараждащата се „буржоазна държава“. Същевременно се опряха на няколко верни военни части, предварително овладени от тяхната пропаганда.
В американската армия борбата се води подмолно вече няколко десетилетия. Целта е вътрешно разложение и овладяване. Големите успехи обаче идват при президентствата на Обама и Байдън, с едно прекъсване по времето на президента Тръмп (който успя донякъде да спре процеса).
Разложението и овладяването на армията вървят по няколко направления. В офицерския корпус проникват все повече индоктринирани младежи. Изглежда най-знаковото военно учреждение в САЩ, академията Уест Пойнт, вече падна в ръцете на неомарксистите. Там вече официално се провеждат гей-сватби между курсанти и офицери!
От друга страна се твърди, че вече имало утвърдени правила, относно квоти за набор в армията и военните учебни заведения на „малцинства“ – чернокожи, ЛГБТ, транссексуални и жени.
По отношение на жените се смята, че ако те достигнат достатъчно голям процент от личния състав, то поради по-ниската си степен на агресивност, ще подронят бойния дух на армията. А от друга страна, поради физиологични причини, ще нарушат постоянната бойна готовност, както, и не на последно място, ще привнесат сексуални отношения в армейските части, със същия ефект.
Освен това се отчита и благотворният страничен ефект от привличане на много (бели) жени в армията. Това ще допринесе за така желаното от неомарксистите „освобождение на жените от гнета на майчинството“, което пък ще предизвика демографска криза в бялата раса, която била виновна за всички човешки нещастия (според критическата расова теория, CRT) и трябва да бъде маргинализирана.
Подобни съображения в различна степен се отнасят и за другите изброени категории „малцинства“. Така например, транссексуалните се привличат, не с патриотични призиви, а с възможността да извършат съвършено безплатно скъпата (и съвършено безсмислена, но носеща огромни печалби) операция за смяна на пола, както и да получават по време на службата, безплатни поддържащи препарати.
Разчита се, че „малцинствата“ ще бъдат вярна опора на неомарксистите в армията, когато дойде „12-тият час“ на Революцията.
Нов етап в процеса по вътрешното разложение на армията започна при президентството на Байдън. Начело на армията бяха поставени привърженици на CRT. Борбата срещу бялата раса (и белите мъже) започна бавно и полека да се прокрадва във военните подразделения. По-голямата част от генералитета вероятно наблюдава събитията със страх и ужас, но никой не рискува да реагира и да загуби почетно пенсиониране и пенсия. Само една група пенсионирани висши военни публично се намесиха, но това беше глас в пустиня… поне засега.
Военната чест и доблест вече са само исторически категории. Последните събития в Афганистан го потвърдиха…
Така администрацията на президента Байдън неотклонно върви по пътя към разрушаване на армията отвътре. Администрацията е силно тласкана е в тази насока от левичарската фракция на Вицепрезидента, начело с откритата марксистка Камала Харис. Фракция, която фактически е превзела Демократическата партия и представлява нещо като координационен щаб на неомарксистката Революция. Защото над главите на администрацията на Байдън, като Дамоклев меч, виси заплахата за конституционна замяна на Президента с Вицепрезидента, поради невъзможност първият да изпълнява задълженията си.
Всъщност самият Байдън едва ли има думата. Той е нещо като марионетка, други му дърпат конците. Говори се, че това е групата около държавния секретар Блинкен…
Затова и събитията в Кабул са лесно обясними. Левичарската неомарксистка Революция се развива неумолимо. Една от целите ѝ е дезинтеграция на Армията, като силов крепител на „буржоазната държава и морал“. Държава, която трябва да бъде разбита, подобно на статуите на нейните създатели. И после, върху руините да бъде изградена Утопията, мечтана от поколения левичари – т.нар „Прекрасен Нов свят“.
Настоящата катастрофа ще има дълбоки последици за Америка и Света.
Това е един грозен предвестник, че съдбата на целия Цивилизован свят е несигурна. Защото САЩ са Лидерът на Свободния свят, гарант и пазител на Великата европейска и световна цивилизация. Без могъществото на САЩ, те са загубени.
Тогава световното Зло ще предизвика серийни войни на всеки срещу всеки, отвсякъде ще изпълзят вредители, алчни за плячка, и Цивилизацията ще рухне…
Накрая идват Варварите.
Да не се надяваме, че неомарксизмът ще отмине България.
Той вече си има хиляди привърженици и десетки НПО у нас. Има си и левичарска партия (известна като Модерна градска левица), която подкрепя Истанбулската конвенция, македонизма, ЛГБТ движението, държавното възпитание на децата и т.н.
Заедно с Партията-майка (БСП/БКП) и присъдружните групировки, в момента те подготвят нещо като политическа Реставрация на комунистическото управление на АБпФК (1944-1990 г.). Планът е цялата политическа власт „демократично“ да бъде завзета от Внуците и Близките генерични наследници на АБпФК, които ръководят всички посочени партии и групировки, включително и левичарската.
Досега Внуците и Близките роднини владееха почти цялата икономическа власт в страната, но идва време да завземат на сто процента и политическата. Има солидни съмнения, че логистичната подкрепа за операцията идва от Североизток.
От друга страна, по-далечната цел на българските левичари е да завземат постепенно цялата политическа власт, като изолират консервативната Партия-майка, която не споделя левичарските позиции, а изповядва някаква неясна социалистическо-марксистка идеология. А след това да проведат неомарксистката Промяна, с активна финансова и методична помощ от страна на левичарските донори от САЩ и Западна Европа.
Засега българските левичари неомарксисти нямат никакво влияние в армията. Там управлява генералитет, в по-голямата си част рекрутиран от Внуци на АБпФК, свързани с БСП и Русия. Обаче в бъдеще нещата може и да се променят. Неомарксизмът бавно, но упорито прониква в университетите (СУ вече се преклони), а оттам се просмуква, чрез подготовка на учители, в училищата и детските заведения.
Въпрос на време е да проникне и във военните учебни заведения…
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
