Редакционна бележка: Статията ни „По пътя към Утопията: първото узаконяване на инцеста“ от 20 април 2021 г. предизвика лавина от коментари, въпроси и полемика относно законите по света, осъждащи кръвосмешението. По този повод се обърнахме към адв. Борис Ляков, който беше така любезен да разясни тази противоречива тема за читателите на Novetika.com, в серия от четири материала.
В първата част ви представяме кратка история на законодателството третиращо кръвосмешението, от библейските времена до днес.
Инцестът, или кръвосмешението, може да се дефинира като сексуални отношения между членове на семейството или близки роднини. Обикновено инцестът включва секс между хора в родствена връзка (кръвно родство) или такива, които са свързани чрез друг вид родство – напр. осиновяване, но обхванати от инцеста могат да бъдат и други правни връзки – напр. приемните семейства.
Първият текст в еврейската Библия, в който се осъждат кръвосмесителните връзки, се намира в книгата Левит. В глава 18, аудиторията е увещавана да не спазва разпуснатия морал на ханаанците, които някога са заемали Светите земи, а да живее според новия Мойсеев кодекс, който Бог е установил за тях.
Следващите стихове определят границите на кръвосмесителното поведение, което Бог е забранил: обръщайки се към читателите от мъжки пол, текстът им нарежда да нямат сексуални отношения с майките си, защото това би нанесло голям позор на бащите им; по същия начин те трябва да се въздържат от сношения със сестрите си и с други дъщери, родени от майка им – текстът се отнася за полусестри, които имат една и съща майка, но не и един и същ баща. Сексуалната близост с лели и чичовци също е била забранена и обхващала няколко степени на родство, включително доведени родители и близки роднини.
Еврейският закон за кръвосмешението е създаден за една номадска общност, която е в процес на установяване на по-постоянен начин на живот. Римското право от класическия и посткласическия период, което е имало за цел да регулира поведението на семействата, формиращи транссредиземноморския елит в разцвета на империята, също има ценен принос за развитието на разпоредбите за кръвосмешението.
Римско право и морален кодекс
Римското право класифицира като углавно престъпление всички сексуални отношения между родители и техните потомци, и между братя и сестри, лели, чичовци, племенници или племеннички. Римското право, което давало големи възможности за осиновяване, също забранявало сексуалните отношения между осиновени деца и техните нови родители.
В Западна Европа, ранното Средновековие е свидетел не само на рухването на римската политическа власт, отъждествявано от мнозина с 476 г. от н.е., но и на възхода на християнството като религия, способна да влияе върху облика на обществения живот – роля, не само търсена от някои християнски лидери, но и наложена им като представители на най-голямата и силна институция в свят, който иначе се характеризира с хаос.
Една от най-ранните прояви на това ново християнско господство в обществото е моралният кодекс, изразен в наръчниците за покаяние. Най-ранните заупокойни наръчници са от 7-и век, като през следващите векове броят и сложността на тези документи нарастват. Първите наръчници са дело на ирландски монаси, които трябвало да разработят единни принципи за налагане на покаяние след изповед. Тези документи се оказали популярни и скоро се появили в много части на европейския континент.
Каноните на Теодор от 7-и век са важен източник за развитието на етиката срещу кръвосмешението. В този текст се предлага кръвосмешението да включва не само хетеросексуални отношения в рамките на забранената степен – родители, братя и сестри, възходящи и низходящи, лели и чичовци, но и да класифицира хомосексуалните отношения между близки роднини като форма на кръвосмешение.
Впоследствие Биготианският покаятелен сборник възпроизвежда тези правила в по-компресиран вид, като осъжда като виновни за незаконно блудство не само онези, които спят хетеросексуално с майка или сестра, но и „брат … с родния си брат“.
През 12-и и 13-и век в Европа се появява по-улегнал и политически стабилен живот, който на свой ред позволява да се развие усъвършенствано право за управление от страна на Църквата. Канонистите от висшето и късното средновековие – приблизително от 12-и до 15-и век – са отговорни за радикалното разширяване на категориите на кръвосмешението под рубриките на брачните пречки на кръвосмешението и родството.
Родството е било дефинирано широко, за да се забранят сексуалните отношения, простиращи се до седмата степен на родство. Родството се основавало и на силна концепция за духовната връзка, която се създава чрез тайнствата кръщение и брак. Кръстителите например се считали за „съ-родители“ на естествените родители, а на техните роднини и кръвни връзки било забранено да сключват брак с потомците, които са кръстили.
Фактът, че Църквата е претендирала с властта си да премахва тези брачни пречки, поне в техните по-далечни степени, е смятан от много критици за по-широк модел на злоупотреби – създаването на неприложими правила, които изискват редовната дискреционна намеса на църковните служители, за да бъдат тези правила преодолени.
Протестантските реформатори от 16-и век, които са сред най-постоянните критици на системата на Католическата църква за родство и сватовство, се стремят да върнат определението за кръвосмешение към левитските модели.
Един закон на Хенри VIII, който определя кръвосмешението по левитски образец, има може би най-голямо влияние, като неговият общ език и определения са възприети от редица законодателни органи в последствие. Някои съдилища навремето определят този закон като отражение на „Божия закон“, макар че други съдилища се задоволяват да видят в него отражение на здравия смисъл на обичайното право.
Правна обосновка в съвремието
Основните очертания на този статут остават в основата на съвременното право за кръвосмешението, въпреки че обществената обосновка на забраните за кръвосмешение е престанала да бъде божествена заповед и вместо това се е превърнала в желание да се изкорени сексуалната конкуренция в домакинството и да се предотврати раждането на генетично дефектно потомство.
Под последното се има предвид избягването на съвкупност от генетични заболявания, от които страдат децата на родители с близка генетична връзка. Тези деца са изложени на по-голям риск от вродени заболявания, смърт, увреждания на развитието и физически увреждания, като този риск е пропорционален на коефициента на родство на родителите им – мярка за това колко близки са родителите в генетично отношение.
Законите относно кръвосмешението в съвременността ни варират значително в различните юрисдикции и зависят от вида на сексуалните отношения и естеството на семейната връзка на участващите страни, както и от възрастта и пола на страните.
Законите за инцеста могат да включват ограничения по отношение на встъпването в брак, които също варират в различните юрисдикции. Когато кръвосмешението включва възрастен и дете, то се счита без изключения за форма на сексуално насилие над деца, като това е много важна регулация, тъй като именно поради участието на деца, кръвосмесителни по характер отношения са квалифицирани като друг вид по-тежко наказуеми престъпления. Когато е между двама възрастни по взаимно съгласие, понякога инцестът се нарича consanguinamory. Наред със законовите забрани, повечето форми на кръвосмешение се осъждат в почти всички познати култури по света.
