Този парламент беше най-просташкият парламент в историята на България след Освобождението. Нямаше грам желание за диалог и национална консолидация. За пореден път се видя, че партиите се превръщат в проекти за власт, а не политически формации с ясна идеология, принципи и идеали. Интересите на българския народ диктуваха „диалог“, а не избори 16 пъти за 2 години.