На тази снимка, заснета от марсохода „Пърсъвиърънс“, се вижда скалата Рошет, където бяха издълбани първите два отвора с цел събиране на проби. Вляво – отворът, откъдето беше взета пробата Монтаняк, а вдясно – отворът, откъдето беше взета пробата Монтданье. Натиснете тук, за да разгледате изображението в пълен размер. Photo credit : NASA / JPL-Caltech
13 септември 2021 г. 18:50 ч.
Светослав Александров. След като на 6-ти септември марсоходът на НАСА „Пърсъвиърънс“ успешно събра първата си проба, наречена Монтданье, на 8-ми септември беше взета още една проба на име Монтаняк от същата скала. Когато двете проби бъдат доставени на Земята, анализът им ще разкрие най-интригуващите подробности за онзи период от далечната история на Червената планета, когато тя е започнала да пресъхва и се е превърнала от топъл и подходящ за живота свят в днешната ледена пустиня.
„Изглежда, че нашите първи скали разкриват потенциална устойчива и обитаема среда“, съобщава Кен Фарли, изследовател от института Калтек и част от екипа на „Пърсъвиърънс“. „Важното е, че е имало вода за дълъг период от време“.
Първите скални проби, които бяха взети за бъдещ анализ в наземните лаборатории, представляват вулканичен базалт и вероятно са се появили след пресъхването на потоци от лава. Наличието на кристали във вулканичните скали спомага за по-точно радиометрично датиране. Всяка проба, която отсега нататък ще бъде събрана, ще разкаже част от историята на кратера Йезеро, където работи „Пърсъвиърънс“. Тази история включва образуването на кратера, появата на самото езеро в него, пресъхването на езерото и промяната на климата.
Нещо повече – екипът на „Пърсъвиърънс“ е установил, че в скалните проби има соли. Тези соли са се образували, когато подпочвените води са протичали край скалите и са променили първоначалните им минерали, или (което е по-вероятно), когато водата се е изпарила, оставяйки след себе си солните наноси. Дори съществува възможност солите да са захванали миниатюрни капчици древна марсианска вода. Ако това е вярно, изследователите ще разкрият най-дълбоките тайни на древния климат на Марс.
Научният екип е наясно със сигурност, че на дъното на кратера е имало езеро. Признаците затова са категорични. Това, което не се знае, е колко време е просъществувало езерото, преди да пресъхне. До съвсем скоро изследователите не са могли да отхвърлят хипотезата, че езерото го е имало за период, не по-дълъг от 50 години – т.е. кратерът е бил залят от наводнение, след което бързо пресъхнал.
Но за радост на учените характеристиките на събраните до този момент скални проби са такива, че предполагат, че водата е съществувала за продъжително време.
Екипът няма търпение да събере още проби от Марс, като следващата цел е скала, разположена на 200 метра от „Пърсъвиърънс“ в областта Южен Шейтах. Но учените ще трябва да почакат. През октомври Червената планета ще застане зад Слънцето спрямо Земята. Това означава, че радиокомуникацията със всички работещи мисии на Марс ще бъде временно преустановена за няколко седмици.
Събраните от „Пърсъвиърънс“ проби сe съхраняват в специални титаниеви контейнери с тръбовидна форма. Стои обаче въпросът с по-нататъшната им доставка на Земята. Марсоходът ще трябва да създаде множество депа на Марс, където пробите ще бъдат натрупани. Там те ще бъдат взети от следващата мисия, която американската космическа агенция подготвя съвместно с европейската. Специален марсоход ще събере контейнерите, след което ще ги извози до възвръщаема ракета. Чрез нея пробите ще отлетят към околомарсианска орбита и след скачване с орбитален модул, пътешествието им към Земята ще може да започне.
За повече информация: НАСА
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
