Историята на брачната халка

2
196
Добави коментар
m_dimovaa
m_dimovaa

Традицията за носене на златни пръстени е възникнала в древен Египет. Тогава накитът е изпълнявал ролята на печат, с който фараоните удостоверявали заповедите си. С времето египетската аристокрация също започнала да кичи ръцете си със злато, а със сребърни, стъклени или глинени накити – по-малко заможните граждани.

В древния Рим пръстените определяли социалното положение на хората – само висшето съсловие имало право да носи злато, свободните граждани – сребро, а робите – желязо.

При римляните възникнал и ритуала с венчалната халка – преди сватбата младоженецът предавал на родителите на бъдещата булка пръстен, с който искал да докаже, че вече е поел ангажимент да се обвърже с дъщеря им и има възможност да се грижи за нея. Този ритуал бил по-важен и от самата сватба, която се възприемала като завършек на поетото обещание.

В края на ІІ в. от н.е. годениците започнали да си разменят бронзови халки, през ІІІ в.- златни, а през ІV в. халките станали важна част от брачната церемония.

Поставяли ги на безименния пръст (на лявата ръка при католиците, на дясната – при източноправославните), заради вярването, че на този пръст се намира „вената на любовта”, която води направо към сърцето.

В средновековна Франция вярвали, че да успее омъжената жена да привлече по-млад от нея мъж, е достатъчно да прекара през брачната си халка носна кърпичка и после да я подари на своя възлюбен.

По време на междуособни войни между германски земевладелци, барон Ото Клоценбах поръчал да му направят ризница от брачни халки, подарени му от неговите многобройни любвници.

Баронът вярвал, че любовта на жената, с която е пропита ризницата му, ще го направи неуязвим към оръжието на врага. Той наистина оцелял във всички битки, но за нещастие паднал в блато и повлечен от тежката си любовна ризница, се удавил.