Полека-лека нещата си отиват на мястото.
Бяхме ощастливени с нова, радостна за някои, новина. Правителството в лицето на Областната администрация на София, по искане на кмета на район „Средец“, Трайчо Трайков от „Демократична България“ (ДБ) ни съобщават, че ще започне дългоочакваният от всички русофили, ремонт на емблематичния „Мемориал на освободителната Червена армия“ (МОЧА).
Излиза, че промяната не се оказа нищо друго, освен Реставрация на ПостКомунизЪма и неговите символи. А МОЧА е важен символ на победилия комунизъм и евразийската ориентация на България. Оказва се, че партиите на т.нар. „промяна“, воглаве с Президента и ръководени от Внуци и Близки роднини на АБпФК, направиха нисък реверанс към Москва.
И в това няма нищо за чудене. Тези хора генерично са свързани с Русия, чрез дедовците и роднините си. А кръвта, както се знае, вода не става. Сърцето ги влече, един вид…
Не е учудваща и позицията на ДБ. Не бива да се забравя, че БСП/БКП е партията-майка за дедите на лидерите им. А и те се сдобиха с районни кметски места в София, само и единствено, благодарение добрата воля на Червената партия. Оказана им беше, така да се каже, братска помощ. Това едва ли щеше да стане, ако ДБ бяха наистина „десни“, за каквито се маскират.
Самият Трайчо Трайков помни много добре, че на втория тур от последните общински избори в София, всички червени гласове се преляха за него, осигурявайки му кметското място. Само 200 (!) от червените избиратели не са гласували за кандидата на ДБ тогава.
Този мемориал, който стърчи със страшна сила насред София, представлява един ужасяващ символ на българското безчестие. Безчестие, непознато в 19-вековната ни писана история. Никога българският народ не е понасял такива унижения, както в последните 74 години и особено в последните 1-2.
Паметниците на загиналите във войните тънат в немара, много от унищожените при комунизма не са възстановени, повечето от задграничните български военни гробища не съществуват. В София има румънско и сръбско военни гробища, в Сърбия и Румъния май че, изобщо няма никакви, никъде. В Североизточна България също има румънски военни гробища.
На връх Хаджи Димитър (официално наричан със старото си турско име) една Чиния, наречена „Дом-паметник на БКП“, затиска зверски костите на героите, паднали за България. Тази нечестива Чиния сега също се ремонтира ударно, с пари на външни левичарски организации и със самоотвержения труд на Внуците на АБпФК.
Над пловдивското поле пък господства гигантският уродлив истукан на „съветския войн освободител на България“, а по-точно грабител, пияница и убиец.
Най-големият Мемориал на падналите за България софиянци е унищожен, паметните плочи, изглежда, са загубени, а общината години наред, уж го възстановява…
Навсякъде, във всички страни по света, паметниците и паметта на падналите във войните се радват на най-голямата възможна почит и уважение. Те се поддържат от поколения и споменът за тях се съхранява жив.
(Във връзка с горното, виж потресаващия видеоклип на паднал в бой войник, завръщащ се в град Гроув, американския щат Охайо. За нещастие YouTube го е премахнал, а защо, не е ясно. Той показва само движение по главната улица на градчето, на фона на тържествена музика и тълпата покрай пътя, дори нямаше дикторски глас. Явно не им се е понравил ярко демонстрираният от американците патриотизъм. Както знаете, YouTube вече също е превзет от неомарксистите).
Защото се знае, че докато е жив споменът за падналите за Родината, дотогава е жива и нацията… Познайте, коя е единствената страна в света, където са унищожавани и/или премествани паметниците на падналите във войните, къде са оставени да се рушат, а вместо това се увековечава паметта на национални предатели и окупатори?
Да, познахте!
Това е нашата Родина (напоследък, успешни опити в това отношение се правят в САЩ, от неомарксистите левичари и техните ударни отряди, Антифа, BLM, ЛГБТ).
Затова не бива да ни удивлява, че угасваме като нация, не само физически, но и като народностно самосъзнание.
В рязък контраст, страната е претъпкана с чужди паметници, включително в София. Допреди няколко години, в центъра на столицата нямаше паметник на български владетел, а само на руски. Когато такъв се появи, той единодушно беше отхвърлен и оплют от потомците на АБпФК и потомците на Слугите им, и в двата случая русофили.
Процъфтяват обаче паметниците и мемориалите на малки и големи национални предатели, както и на чужденци, най-вече руснаци.
На името на Радко Димитриев има наречени десетина (!) населени места в страната, както и булевард в София, на името на Владимир Заимов – парк в София (и в двата случая в София, със съгласието на градските съветници и кмета). На името на Никола Вапцаров (който официално и писмено се отрича от българския си произход: виж статията във Фейса „Кой е Никола Вапцаров“) е наречено Военоморското училище (!?).
На нос Калиакра е издигнат голям паметник на руския адмирал Ушаков. Никой не се е сетил, разбира се, да отбележи, че от същото място през 1915 г. и 1916 г., руският флот е обстрелвал Варна, Каварна, Шабла и Балчик. Дадени са много граждански жертви и са причинени големи разрушения. Големи паметници няма…
Естествено, общинарите не са се сетили да издигнат на това място голям паметник за голяма морска победа за България. На това място флотът на деспот Добротица разгромява голям генуезки флот. Изобщо от 1375 до 1385 г., деспот Добротица води успешна морска война с една от двете най-големи морски държави в тогавашна Европа – Генуа. Той е първият, при това успешен, български флотоводец, за което безспорно говорят редица генуезки и венециански документи. В този ред на мисли, би било естествено неговато име да стои на фронтона на Военоморското училище, нежели това на един доказан национален предател.
За капак на всичко, за да се покаже, че в България нищо не се променило в национално-патриотичен смисъл, започва ремонтът на гнусния истукан на МОЧА.
Защо точно сега?
Както се казва, всичко е ясно. Освен едно: защо точно сега?
Много просто. Ясно е, че инициативата произлиза от самия Радев. И явно има предизборна цел – да сплоти русофилските, антибългарски редици за преизбирането си.
В тази ситуация обаче, има и една положителна последица.
Отношението към предстоящия ремонт на МОЧА ще покаже нагледно, кой кой е в българското общество. Кой е български патриот и кой – патриот на чужда държава, т.е. български лъже-патриот. Просто среден път няма. Или си от едните, или от другите. Безспорно, някои хора няма да вземат отношение. Това ще покаже, с огромна степен на вероятност, че такива хора спадат към чуждите патриоти, просто ще се притесняват да си го признаят…
А иначе, би трябвало имената на всички длъжностни лица да станат известни, за да може народните маси да си кажат мнението за постъпкана им…
И още нещо:
Армията, която окупира Царство България („освободи“, съгласно съветската и БКП-ейската версия) се нарича Работническо Селска Червена Армия (РККА). Никаква „Съветска армия“ не е била тогава. „Съветска“ става по-късно, по тактически съображения…
Така че, който е с десни и консервативни възгледи, не казва: „Паметник на Съветската армия“, а „Паметник на Червената армия“, или по-точно: „Мемориал на освободителната Червена армия“ (МОЧА), както е първоначалното автентично название.
Затова пък ЧервеноРуските фенове винаги говорят за „Паметник на Съветската армия“.
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
