Къде отива лятото
на нашите мечти,
щом годините към залеза пътуват,
уморени от безбройни сблъсъци,
разочарования и смут?
След него втурва се
и есенния вятър
да отвее тъжните усмивки
на голямата любов,
издържала сътресения,
обрекла се на вечност
до последен дъх.
Да ги спрем и върнем можем ли
за нова глътка радост
от последния рефрен,
с надежда да забавим
зимата на вдъхновението наше,
движило ни ден след ден?
Остават ни въздишките,
за тръгналото лято
на мечти, любов,
да отмерват самотата
и отминалите дни,
изпълнени с живот.
Въздишки по отминалото лято
