На снимката: космическият кораб „Старлайнър“, намиращ се върху ракетата „Атлас 5“. Photo credit : Boeing/John Grant
7 октомври 2021 г. 18:10 ч.
Светослав Александров. Вчера, по време на пресконференция на НАСА, програмният мениджър на агенцията за подпомагане на комерсиалната пилотирана космонавтика Стийв Стич потвърди, че се предвижда космическият кораб на Боинг „Старлайнър“ да бъде изстрелван на всичките си мисии посредством ракети „Атлас 5“. Но тази констатация повдига много интересен въпрос. Ракетите „Атлас 5“ са пред пенсиониране, тъй като компанията-производител Юнайтед лонч алайънс (ЮЛА) е престанала да купува за тях двигатели „РД-180“ от Русия. Какво ще стане с кораба, след като ракетите за него свършат и ще има ли по-нататъшно бъдеще за него?
Новината, че засега се предвижда „Старлайнър“ да лети само с „Атлас 5“, бе съобщена в Туитър от журналиста Ерик Бъргър, работещ в Арс Текника.
Към днешна дата ЮЛА разполага с остатъчен набор от двигатели „РД-180“ за полетите само на още 28 ракети. Но от тях едва осем са заделени за „Старлайнър“. Една от тях ще се използва за безпилотен полет до МКС (вторият за „Старлайнър“), който трябва да докаже годността на кораба да превозва астронавти. Друга ще е необходима за изпитателен пилотиран космически полет. Остават шест ракети „Атлас 5“ за изпращане на редовни екипажи до станцията.
На теория (според документацията на Боинг в този PDF файл) корабът „Старлайнър“ е агностичен по отношение на ракетата-носител. Тоест, би следвало да може да се изстрелва с всяка ракета от класа на „Атлас 5“. Но единствената подобна съвременна ракета в САЩ, която е годна за превоз на астронавти, е ракетата на СпейсЕкс „Фалкън 9“. Би било същинска ирония Боинг да се навие да изстрелва кораба си с ракета на конкурентна фирма (макар че това вече се случва – кораби „Карго Драгън“ превозват построените от Боинг слънчеви батерии до МКС, а военната космическа совалка „X-37“ вече е била изстрелвана с „Фалкън 9“).
Понастоящем ЮЛА разработва ракети, които следва да заменят „Атлас 5“ – ракетите „Вулкан“. Първата от тези ракети е вече построена и се използва за изпитателни зареждания с гориво. За съжаление обаче компанията Блу Ориджин все още се бави с производството на ракетните двигатели „BE-4“. Не е ясно кога „Вулкан“ ще полетят за пръв път (макар че се очаква да имаме статичен огневи тест до края на годината). Но фактът, НАСА все още не е започнала преговори с ЮЛА за сертифицирането на ракетите за пилотирани полети, е достатъчно притеснителен.
Принципно един кораб може да лети с различни ракети – и това вече се е случвало с корабите на Орбитал „Сигнус“ (днес компанията е придобита от Нортроп Груман). След като ракета „Антарес“ аварира през 2014 година, следващите мисии бяха прехвърлени на „Атлас 5“. Но случаят със „Сигнус“ е различен – корабът лесно можеше да бъде прехвърлен, тъй като сервизният му модул е базиран на класическа сателитна платформа и той може да бъде капсулован под обтекател. Не такова е положението със „Старлайнър“, който не е под обтекател и освен това диаметърът му е съществено по-голям от този на „Атлас 5“. Разликата в диаметъра е наложило да се проектира специален адаптер, който да издържи на по-голямото аеродинамично натоварване. В случай че е необходимо „Старлайнър“ да бъде прехвърлен на носител от типа на „Фалкън 9“ никой не може да каже какви хардуерни модификации са нужни. При „Вулкан“ такъв проблем не би следвало да съществува – ракетата е с по-голям диаметър от този на „Атлас 5“ (5.4 метра спрямо 3.81 метра).
На практика положението е такова, че Боинг все още не могат да кажат кога „Старлайнър“ най-сетне ще полети. Корабът трябваше да изпълни безпилотна мисия през август, но в самия ден преди старта беше установено, че клапаните на горивната му система не работят. Тъй като от компанията все още не знаят причината за повредата, а това е необходимо, за да може да се насрочи нова дата, стартът ще е през 2022 година. Но през коя част от годината остава неясно – предполагаеми дати има през май и даже презесента на 2022-ра, според слуховете, които е дочул Бъргър.
Ако „Старлайнър“ излети чак през есента на 2022-ра на безпилотна мисия, това ще е същински позор – компанията Боинг е усвоила два пъти повече пари от СпейсЕкс, а нейният кораб още не е готов. За сравнение корабът на Мъск „Крю Драгън“ вече изпълнява не само редовни пилотирани мисии до МКС, а превозва и туристи. Но нека да оставим това настрани.
Представете си, че „Старлайнър“ изпълни безпилотния си полет през есента на 2022-ра. Ще изминат няколко месеца до една година, докато НАСА анализира резултатите от мисията и одобри пилотиран старт. Да приемем, че този дебютен пилотиран старт е в началото на 2023-та година. Следващите шест мисии могат да бъдат изпълнени до 2026 година – и с това ще се изчерпи запасът от ракети „Атлас 5“. Така Боинг ще изпълни и договора си спрямо НАСА за транспорт на астронавти към МКС.
През 2026 г. ще са останали едва четири години до пенсионирането на станцията и нейното потопяване в океана. Изобщо ще има ли НАСА желание да продължи да използва „Старлайнър“, особено на фона на „Крю Драгън“ и очертаващия се нов кораб на СпейсЕкс „Старшип“? Друга конкурентна фирма на име Сиера Невада разработва собствен космически кораб – совалката „Дрийм Чейсър“, която от самото начало е предназначена да лети с „Вулкан“.
Нещо повече – целият смисъл на подпомагането на частниците с държавни средства, което прави НАСА, е да се даде тласък, за да могат комерсиалните кораби да се използват за широк кръг от мисии, не само правителствени. Засега единствено СпейсЕкс показва потенциал и изпълнява замисъла на американската агенция – през септември компанията за пръв път изстреля туристи в орбита. Но докато Мъск иска да достигне до Марс, намеренията на Боинг остават неясни. Напълно възможно е желанието на ръководството на фирмата да се ограничи само до изпълнението на договора на НАСА, след което всичко ще приключи.
Истината е, че все още никой не знае какво ще се случи със закъсалия „Старлайнър“…
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
