Eла, любов!
Погали сърцето ми
и ми вдъхни надежда!
Не заплитай проблемите ми в прежда!
Хвани ме за ръка
и ме поведи по голямата земя!
Издигни ме над граници човешки!
Искам да забравя миналите грешки!
Ела, любов и прегърни ме нежно,
като майка чедото невинно!
Повикай ме тихо в нощта,
с букет от рози в уста!
Нашепни ми любов, приказки за царства-господарства,
за принцове и принцеси,
живели някога щастливи,
та чак до края на света…
Полудувай и помечтай с мен!
Изненадай ме с песен в новия ден!
Не тръгвай пак нанякъде!
Не ме оставяй днес сама!
Сърцето ми копнее за твоята ласка,
а ти застина пред мен в неистова маска.
Усетих смутена вятъра студен.
Повиках те, но ти не си до мен.
Започна монотонно новият ми ден
и разпръсна илюзиите в мен.
Потули розовите ми мечти…
Закапаха едри кристални сълзи…
Ела, любов!
Стопли ме с яркото зарево на слънцето!
Освети пътя ми не лесен!
Кураж ми дай, в настъпилата есен!
