Заглъхва ехото
на гръм и трясък.
В душата ми вали
и зъзна сред въпроси,
които гонят се във самота.
Питам вятъра –
къде си,
как, с кого посрещаш
изгрева на новия си ден,
взираш ли се в спомени
за изживяното
по общия ни път,
или вече си ги заличил.
Питам птиците –
летиш ли с тях на воля,
както си мечтал,
или бурята
прибра крилете ти
и объркан падна,
победен.
Питам слънцето –
ще стопли ли сърцето ми
без твоята усмивка
и поглед, жарък от любов,
или с болката,
че ти отне ми вярата,
надеждата,
ще изпепели докрай.
Питам и звездите,
които отдалечи от мен,
дали ще ми посочат
вярната посока,
за да се усмихна на живота
и го прегърна пак.
