Сигурна ли е победата на президента Румен Радев на изборите на 14 ноември? На какво се дължи силната подкрепа към него, въпреки редица събития, като решението на КС за двойното гражданство на служебния министър Кирил Петков, задълбочаващата се COVID пандемия и прииждащата икономическа криза у нас?
По тези горещи теми разговаряхме с политолога Огнян Минчев.
Новетика: На какво се дължи високият рейтинг за втори мандат на президента Румен Радев?
Огнян Минчев: Първо, президентската институция сама по себе си има висок рейтинг. Винаги в историята на българската президентска институция, рейтингът на президента е бил висок, с някои малки изключения. Така че високият рейтинг обикновено идва като подарък със самата институция.
Второ, в условията на поредицата от кризи, в които България се намира през последните 15-18 месеца, имаме поляризация на обществото и Радев се оформи и заяви като личностна алтернатива на управлявалия повече от 10 години Бойко Борисов, начело на ГЕРБ. В този смисъл, Радев получава подкрепата на много различни групи хора с различни възгледи, които в друга политическа ситуация може би нямаше да подкрепят точно него. Но в тази ситуация, в която се намираме, го подкрепят, именно заради своето категорично отрицателно отношение към ГЕРБ и Бойко Борисов.
Трето, когато коментираме социологическите изследвания, трябва да имаме предвид разликата между политическия рейтинг, готовността за гласуване за определен човек или партия, и конкретно подаден глас в деня на самите избори. Политическият рейтинг е нещо максимално широко и в най-малка степен ангажиращо. Т.е. може да имаме положително отношение към политическа фигура, но то да не бъде ангажиращо до степен да положим конкретно усилие да подкрепим тази фигура. Заявяването на желание за подкрепа е нещо по-сериозно и една значителна част от хората, които заявяват подкрепа – в случая за президента Радев – наистина ще го подкрепят на изборите. Въпреки това обаче, едно е да имаш желание да подкрепиш някого, а друго да отидеш и гласуваш. Тези, които ще гласуват, със сигурност ще бъдат по-малко от заявилите подкрепа.
Разбира се, тук не бива да изключваме и реалния факт, че независимо от това доколко аз или Вие може да оценяваме критично поведението на президента Радев през петте години на неговия мандат, има хора, които го харесват и са доволни от политическото му поведение. Това също оказва немалко влияние върху решението им да го подкрепят.
Новетика: Сигурна ли е победата за Радев?
Огнян Минчев: Не. Победата му не е сигурна. На първи тур е малък шансът да се стигне до победа за Радев с 50%+1 гласа. Голяма част от политическите анализатори и социологическите сондажи показват, че много по-вероятно е да се отиде на втори тур. Макар че на първи тур, разликата между подкрепата за Радев и за втория по популярност кандидат, проф. Анастас Герджиков, е доста голяма.
Обясненията за това са различни, но най-същественото е, че проф. Герджиков твърде скоро излезе на публичната сцена, като кандидат за президент и тепърва много хора привикват с неговата фигура, позиция, излъчване и с мисълта, че той може да стане президент.
На втори тур обаче, гласуването е свързано с избор само между две възможности и гласоподавателите се групират взависимост от най-дълбочинните си политически убеждения и пристрастия. Затова на втори тур, личностният избор губи в известна степен своя приоритет. Хората, които на първи тур са гласували за Лозан Панов, за Мустафа Карадайъ или други президентски кандидати, ще трябва да се изправят пред конкретното решение: дали да подкрепят за втори мандат Радев – който е кандидат на левицата с известни от последните пет години възгледи и прояви, или да подкрепят алтернативния кандидат – който, макар да не е много познат като личност и който да е част от политическа позиция, тясно свързана преди всичко с ГЕРБ, все пак представлява цялостна политическа алтернатива на Радев. Поради това Герджиков може да бъде подкрепен – чисто политически – от повече хора, отколкото са пожелали да го подкрепят на първия тур.
Новетика: Изглежда така, сякаш рейтингът на Радев остава непокътнат, въпреки събитията от последните седмици, като решението на КС за двойното гражданство на Кирил Петков, задълбочаващата се COVID криза и надигащата се икономическа криза. Хората като че ли не правят връзка между тези събития и Радев?
Огнян Минчев: Така е. Връзката между Радев и несполуките на управлението на служебното правителство се прави от относително малък кръг от хора. По-широки кръгове от обществеността все още не са стигнали до тези преки изводи, да слагат знак за равенство между управлението на страната от служебния кабинет и факта, че Радев е този, който еднолично носи политическата отговорност за това управление. Еднолично – защото служебното правителство е негово.
Осъзнаването на този факт все още не е достатъчно дълбоко, за да може да може Радев да поеме пълния ефект и последствия от направеното от служебното правителство по отношение на пандемията, икономиката и всички благополучия и неблагополучия на упражняваната през последните 6-7 месеца власт.
Новетика: В навечерието на 10 ноември, осъзнават ли българите, че подкрепа за вдигнатия юмрук на Радев може да ни върне 30 години назад?
Огнян Минчев: По този въпрос, сред решилите да подкрепят Радев, има различни мнения. Част от неговите привърженици са именно привърженици на това време, от което ни делят вече три десетилетия. Така че те са си „на мястото“. Това са гласоподавателите на БСП и някои други политически партии, ориентирани в носталгична посока.
Но има и такива от т.нар. либерална градска десница. Тяхната подкрепа за Радев идва по линия на други съображения, твърдейки, че комунизмът си е отишъл, по-важното в момента е не, че Радев е издигнат и подкрепен от БСП, а че е против елита на олигархията в лицето на Бойко Борисов, Ахмед Доган.
Така в общността на тези, които ще подкрепят Радев на изборите, има групи с различни възгледи и легитимационни обяснения.
Новетика: Възможно ли е подкрепата за Радев да е заради липсата на дясна традиция в България, и преобладаването на леви партии?
Огнян Минчев: Не. Мисля, че нещата са по-сложни. „Дясно“ и „ляво“ не са панацея за обясняване на една политическа ситуация или доктрина.
В България, разделението между „ляво“ и „дясно“ доста дълго минаваше по линиите комунизъм-антикомунизъм и проруски-русофобски възгледи.
През последните 20 години обаче, в Европа и особено в Източна Европа, се задълбочава едно друго разделение между „ляво“ и „дясно“, като „лявото“ все повече се свързва не с комунизма и отминалата тоталитарна система на управление, а с постлибералните, прогресистки и понякога радикални възгледи на неомарксизма, които въвеждат нова етика на сексуалните отношения, на отношенията към малцинствата, нов тип отношения към заварената и алтернативната култура, и т.н. Заедно със зеленото движение, тези нови постлиберални движения оформят съвременната европейска левица.
А десницата, напротив, се конфигурира около по-консервативни социални ценности, свързани със съхраняването на отношенията между хората, произтичащи от традицията и които – според привържениците на десния център в Европа – не бива да бъдат жертвани с лека ръка, в полза на левичарски, радикални, неомарксистки и наричани либерални (незнайно защо) идеи.
Това разделение навлиза динамично и в България през последните 5-6 години. И то до голяма степен вече определя част от политическите противопоставяния и разделения. Като старите деления на комунизъм-антикомунизъм и русофилски-русофобски също запазват своето значение. Получава се сложна конфигурация, която формира понятията за „ляво“ и „дясно“ сега.
Радев е преимуществено ляв кандидат. Заявилите се като десни или десен център, групи и политически партии, подкрепящи Радев, го подкрепят с условието, че той се бори срещу олигархичните кръгове, а не заради идейната му близост до Русия, Путин и традиционните възгледи на БСП.
