Как ще гласуват на балотажа за президент на 21 ноември 2021 г., симпатизантите на ГЕРБ-СДС, ПП, ДПС, БСП, ИТН и ДБ? Как ще изглеждат процентите на втория тур? Как ниската избирателна активност ще повлияе на вота? В чия полза ще са гласовете „не подкрепям никого“? И каква е важността на тези президентски избори за България?
По тези горещи теми разговаряхме с Геновева Петрова, управител на социологическа агенция „Алфа Рисърч“.
Новетика: Каква избирателна активност очаквате на балотажа в неделя?
Геновева Петрова: Като имаме предвид рекордно ниската избирателна активност на първия тур на 14 ноември 2021 г., също тенденцията установена в предварителните проучвания – а именно че от по-интересен в началото на кампанията, президентският вот в края на кампанията се оказа по-малко атрактивен за избирателите – нямаме основание да очакваме рязко повишаване на избирателната активност. По-скоро смятаме, че тя ще остане или подобна на тази миналата неделя (малко над 38%), или ще регистрира още малък спад.
Новетика: Кой кандидат как печели от ниската избирателна активност?
Геновева Петрова: Трябва да имаме предвид, че вторият тур е своеобразен рестарт на вота, дори при разликата между двамата кандидати в първия тур. Т.е. не просто активността сама по себе си влияе, а влияе в по-голяма степен кои групи се мотивират да участват и кои не. За съжаление в момента нямаме наблюдения кои избиратели изглеждат по-мотивирани за участие в балотажа и кои не.
Но има нещо, което бих искала да отбележа: ако активността спадне още повече, това ще има негативи за самия спечелил. Ако си избран за държавен глава с подкрепата на толкова малка част от избирателите, това само по себе си не е добър начален кредит на доверие.
Разглеждаме следната възможна хипотеза за развитие на активността и вота във втория тур. В първия тур, който се проведе заедно с парламентарните избори и които бяха спечелени от новата формация „Продължаваме промяната“ (ПП) – която подкрепяше президента и която президентът лансира – това е възможно да изиграе лоша шега на президента във втория тур. Защото голяма част от избирателите, които гласуваха за ПП, е възможно да решат, че целта е постигната. Т.е. че не е толкова задължително и необходимо да идат и препотвърдят своята подкрепа идната неделя.
Това е възможно да се случи и предвид факта, че това не са избиратели с твърди партийни идентификации. Това са хора, които най-често се определят като „мобилни избиратели“, те смениха няколко пъти предпочитанията си през тази година между различни партии на протеста, и нямат тази силна ценностна идентификация с някой от кандидатите, за да се чувстват силно мобилизирани да идат и гласуват във втория тур.
Обратно, при симпатизанти на ГЕРБ или хора с ценности, по-близки до „дясното“ – които дори не толкова одобряват и искат да подкрепят проф. Анастас Герджиков, но пък са силно неудовлетворени и мотивирани да не допуснат преизбирането на Румен Радев за президент – е възможно да имаме обратната реакция.
Новетика: Как ще повлияе нагласата „няма да гласувам, защото изходът за предрешен“?
Геновева Петрова: Герджиков не би могъл да загуби повече, отколкото изостава в момента. Така или иначе, след първия тур, Радев има много съществен аванс пред него. Затова подобна нагласа сред избирателите не толкова ще доведе до загуба на гласове за Герджиков, колкото няма да му донесе нужната допълнителна подкрепа над гласовете от първия тур.
Новетика: Как ще повлияят гласовете „не подкрепям никого“?
Геновева Петрова: „Не подкрепям никого“ (НПН) при президентските избори е част от резултата. Докато при парламентарните избори гласовете НПН първо се изключват, и разпределението на процентите се прави само на база подадените за партиите действителни гласове, то при президентските НПН е част от това разпределение.
Т.е. НПН влияе еднакво върху резултатите и на двамата кандидати, в съотношение, пропорционално на съотношението, което има между тях. Така НПН няма да промени съотношението между гласовете им.
НПН обаче може да произведе победител от изборите, който не печели 50% от вота (тъй като ще увеличи номиналния брой гласове за всеки от кандидатите). Но така или иначе Изборният кодекс казва, че победител от балотажа е кандидатът с повече гласове. Така че и пет гласа повече да има единият кандидат, той печели изборите, независимо че не е получил 50% от гласовете.
Новетика: За кого ще гласуват избирателите на ГЕРБ-СДС?
Геновева Петрова: Не очаквам промяна по отношение на избора им между Радев и Герджиков. Т.е. тези от тях, които отидат да гласуват в неделя, в огромната си част очаквам да подкрепят отново Герджиков. Тук отново възниква въпросът каква част от тях ще гласуват. Ако Герджиков съумее да ги мобилизира да дадат сериозен отпор на Радев, тогава това би било в плюс за него, доколкото те много консистентно застават зад неговата кандидатура.
Сред симпатизантите на ГЕРБ-СДС има и избиратели на Радев. В крайна сметка, през петте години на първия си мандат, Радев се ползваше с много високо обществено доверие, надхвърлящо левицата. И тези хора имат лични предпочитания към Радев.
Новетика: Ще се прелее ли цялата подкрепа на ДПС от Мустафа Карадайъ към Герджиков?
Геновева Петрова: Това е нещо, което очакват да разберат много наблюдатели. ДПС е известно с възможността си да мобилизира и организира собствените си симпатизанти. И ако има ясна позиция за подкрепа на Герджиков, това би могло да донесе някакъв допълнителен дял гласове в негова полза.
Ако обаче ДПС излезе с призива симпатизантите да гласуват по съвест и ако приемем, че те наистина гласуват по съвест – резултатите от екзитпола показаха, че два пъти повече от тях биха подкрепили Радев, отколкото Герджиков. Така няма категорично очакване как биха постъпили.
Още повече, не бива да забравяме, че при предишни избори, официалната позиция и призив на ръководството на ДПС бяха в една посока, но реалните усилия и реалният вот след това са били в друга посока. Така аз не изключвам възможността за подобен тип политическа игра от ДПС и този път.
Вотът за ДПС на първия тур е над 300 000 души и това са значим брой гласове. Това са половината гласове, подадени за Герджиков.
Все пак не очаквам избирателите на ДПС да се прехвърлят монолитно в полза на Герджиков или на Радев. Обикновено при ДПС виждаме, че на втори тур отново действат съгласно някакъв стратегически подход, но той всеки път е различен. Понякога помагат и на двамата кандидати, понякога пък не участват и по този начин помагат на кандидата, който е влязъл с аванс в балотажа. ДПС ползват различни стратегии и досега те са проработвали.
Новетика: Ще намалее ли подкрепата на БСП за Радев, след оставката на Корнелия Нинова?
Геновева Петрова: Факт е, че това може да се окаже още един препъни камък за Радев. Защото без да призовава открито, Нинова даде достатъчно категорична заявка за отношението си към Радев. И тук очаквам не толкова избиратели на БСП да отидат и подкрепят Герджиков, колкото просто да не излязат да гласуват във втория тур.
Това все пак ще навреди на Радев, защото доскоро се смяташе, че това е твърдото ядро от негови привърженици. За разлика от симпатизантите на ПП и другите протестни партии, избирателите на БСП са хора с твърди партийни идентификации и те трудно могат да направят такъв драстичен преход между двамата кандидати. Но могат спокойно да накажат този, за когото са гласували, като не излязат да гласуват на втория тур.
Избирателите на БСП, гласували в първия тур, са общо 267 000, като 92% са подкрепили Радев.
Що се отнася до фрагментацията в БСП „за“ и „против“ Нинова: ако съдим по начина, по който се развива през годините конфликтът между нея и Радев, и като вземем предвид, че тя винаги е успявала да неутрализира вътрешната си опозиция, можем да смятаме, че подкрепата в партията ѝ е била стабилна. Т.е. поне половината, ако не и повече, са стояли зад нея. Сега обаче, след този наистина катастрофален изборен резултат на БСП, не съм сигурна дали нейните позиции са все още достатъчно силни.
Новетика: Къде ще отидат гласовете на симпатизантите на „Демократична България“ (ДБ)?
Геновева Петрова: При тях се случи нещо много интересно. Техните предпочитания се разделиха почти поравно и дори с превес в полза на Радев (37%), а не за подкрепения от обединението кандидат Лозан Панов (36%). Това е много сериозно разцепване на вота и дава ясен сигнал, че техните избиратели в голяма степен са готови да подкрепят Радев, доколкото за тях той е символ на промяната и на протестите от 2020 г.
Тук е малко трудно да се прецени дали този вот ще се възпроизведе на втория тур. Във всеки случай, шансът тези симпатизанти да подкрепят Герджиков, е минимален. Това е така, защото сред тях продължава да е много силна анти-ГЕРБ нагласата. А Герджиков е кандидатът на ГЕРБ. За тях е рано да направят подобен компромис. Те много повече не харесват ГЕРБ, отколкото Радев.
Но шансът да не отидат да гласуват е абсолютно реалистичен. Тук мотивът обаче не е, че „целта е постигната“, а че резултатът на ДБ в парламентарните избори се преживява като загуба. И когато имаш усещане за загуба, мотивацията за участие в балотажа е доста по-ниска.
При ДБ изкристализираха и много вътрешни проблеми, за които техните лидери започнаха да говорят и публично.
Въпреки че като цяло ДБ отдавна няма строго десен профил, сред техните симпатизанти има десни хора. И в случая с президентските избори те избраха Герджиков като алтернатива на неодобрявания от тях Радев.
Новетика: Симпатизантите на ИТН, Радев ли ще изберат?
Геновева Петрова: ИТН беше сред първите партии, които заявиха подкрепа за Радев. Няма съмнение, че тези техни симпатизанти, които излязат да гласуват, ще повторят избора си от първия тур, а именно за Радев.
Това са отново хора без силни партийни идентификации. За тях „ляво“ и „дясно“ са изпразнени от съдържание термини, и по тази причина те нямат никакъв проблем и да сменят често вота си, и да правят напълно нелогични от политическа гледна точка избори.
Но и за тях стои въпросът: доколко мотивирани ще са, да участват във втория тур на президентските избори. Това е абсолютно неизвестно към момента. Още повече че ИТН регистрира доста скромен резултат на парламентарните избори. Но при тях няма усещане за загуба и дълбоко разочарование. Това е така, защото те не са хора, интересуващи се от политика. Някои то тях може дори да не знаят, че има втори тур на изборите.
По отношение диалогичността на ИТН, тя беше ясна още след предишните избори. Необяснимо остава за мен и до момента, наивното очакване на другите протестни партии, че Слави Трифонов и ИТН ще бъдат диалогични с тях. Вярвам, че и сега отношението им ще е твърдо. Но дотолкова, доколкото ИТН изразиха готовност да участват в преговорите за правителство и да бъдат конструктивни, възможно е да дадат своята подкрепа за определени приоритети и коалиция. Но мисля, че ще запазят също и тази остра част от поведението и тона, който имаха преди. Обещанието им за диалогичност обаче няма връзка с подкрепата им за президент.
Новетика: От ПП ли ще дойде най-голямата подкрепа за Радев?
Геновева Петрова: Да. Това е най-силната подкрепа за Радев. На първия тур, Радев не успя да приключи президентските избори, но спечели парламентарните. Колкото той и представителите на ПП да продължават да заявяват, че няма нищо общо помежду им, много от избирателите смятат и припознават ПП като „президентската партия“.
Факт е, че и двамата лидери на ПП – господата Кирил Петков и Асен Василев – бяха лансирани от президента, първо като негови министри в служебното правителство, и второ – когато сформираха политическия си проект (те самите го наричат така), получиха безапелационна подкрепа от представители на служебното правителство, включително от служебния премиер Стефан Янев. В много отношения, посланията в кампанията им бяха едно към едно с тези на Радев.
Но тази подкрепа от ПП съдържа известен риск за Радев, доколкото огромната част от избирателите на ПП са също хора без силни партийни идентификации. На 14 ноември, те гласуваха, водени от идеята за промяна. И много голяма част от тях вече са решили, че целта е постигната, което може да ги накара да останат вкъщи. Или най-малкото да не ги мотивира да излязат и гласуват на втория тур.
Новетика: Има ли изгледи за обръщане на резултата от първия тур?
Геновева Петрова: Има изгледи за промяна в резултата и съотношението. Но обръщане в резултата би било доста трудна задача. Защото все пак разликата е доста голяма.
За Герджиков – колкото и да се смята, че има хора, които може да се мотивират да гласуват за него – би било трудно да добави толкова много. Не е невъзможно, защото вторият тур е своеобразен рестарт на вота. Но все пак ще е амбициозна задача.
Обръщане на резултата може да наблюдава, ако се случи сериозен спад в гласовете за Радев. Т.е. ако привържениците му не се мотивират достатъчно, за да излязат и гласуват или ако „сърдитите“ му симпатизанти от БСП целенасочено откажат да излязат да гласуват.
Все пак на тези избори станахме свидетели на много неочаквани неща, така че не бива с лека ръка да зачеркваме и един такъв развой на събитията.
Новетика: Ако горните условия се изпълнят, как ще изглеждат процентите на втория тур?
Геновева Петрова: Ако вземем предвид, че Герджиков сега има малко над 600 000 гласа, и ако приемем, че половината избиратели на ДПС (150 000) го подкрепят, това прави приблизително 750 000 гласа.
Радев сега има 1.3 милиона гласа. Ако приемем, че Радев загуби 260 000 гласа от БСП, ще му останат около 1.1 милион гласа. Ако изгуби още малко гласове от негласуващи от ДБ, ИТН и частично ПП (общо примерно 200 000 гласа), ще му останат 900 000 гласа.
Тогава разликата помежду им доста се затваря.
Дори да приемем, че всички от ДПС подкрепят Герджиков – тук обаче трябва всички да възпроизведат вота си – тогава Герджиов би получил общо 900 000 гласа.
Отново стигаме дотам, че обръщане на резултата не е невъзможно, но много трудно реализируемо.
За момента не наблюдаваме вълна на ентусиазъм за втори тур: както сред привъжениците на Радев, така и сред неговите противници.
Утре предстои дебат. Ако той предвизика някаква грандиозна новина, роди нещо много впечатляващо за хората, е възможно тези първоначални очаквания да се развият в различна посока. Но ако е скучен и казионен, няма да промени нищо.
Спомняме си много добре дебата през 2001 г., който обърна предимството на Петър Стоянов и той изгуби изборите.
Новетика: Каква е важността на тези президентски избори?
Геновева Петрова: Тези избори са изключително важни. Лесното им спечелване от страна на Радев може да повлече едни не толкова благоприятни за българското общество тенденции. Те започнаха да се прокарват от някои, близки до президентската администрация, коментатори. А именно: призиви за конституционни промени не само за разширяване президентските правомощия, а за промяна на системата в президентско управление.
Това вече е риск, и то не просто за отделните партии, а за парламентарната демокрация. Тази седмица чухме, че президентът е готов с проект за нова Конституция, който не искаше да покаже миналата година.
Подобни тенденции са опасни за цялото ни общество. Привържениците на тезата за президентска република излизат с аргумента, че в света има много добри форми на президентско управление. Но те са успешни там, където има силни партии. Докато в България партиите са слаби и една промяна в посока президентска република ще роди не успешна форма на управление, а рискува да роди режим като тези, които познаваме от близки държави на изток.
