Румен Радев или проф. Анастас Герджиков ще бъде новият президент на България? Какво разбрахме за двамата кандидати от снощния дебат по БНТ? Как се водят кампаниите два дена преди балотажа? Кой олигарх зад кой политик стои? Ще се сформира ли най-после правителство и с какви хоризонти ще бъде то?
В навечерието на деня за размисъл преди втория президентски тур, по тези горещи теми разговаряхме с Иван Сотиров, председател на сдружение „Достойнство, отговорност и морал“ и бивш народен представител от СДС в 37-о и 40-о Народно събрание.
Новетика: Възможен ли е обрат на балотажа за президент в неделя?
Иван Сотиров: Независимо от голямата преднина на действащия президент Румен Радев пред опонента му, проф. Анастас Герджиков – заради факта, че на 21 ноември няма да има парламентарни избори като миналата неделя – никой не може да прецени как това ще се отрази на активността и на мотивацията на хората, които ще излязат на втори тур.
На предишни избори за президент сме виждали, че на втори тур излизат стотици хиляди души, които изобщо не са участвали на първи тур. Например при балотажа между Петър Стоянов и Георги Първанов, на втори тур се появиха 600 000 избиратели, които не бяха гласували на първия тур. Вярно, тогава активността поначало беше по-висока. Но все пак има прецеденти.
Има и много хора, които изчакват отсяване на многото кандидати на първи тур и предпочитат да отидат направо на балотажа. Подобно поведение се наблюдава основно при мажоритарни избори, включително на местни, когато се избира кмет.
Отделно, много хора, които са гласували на първи тур, основно мотивирани да подкрепят своите партии за парламент, могат да не участват активно на балотажа. Още повече, че партиите, които подкрепят Румен Радев, имат много голямо преливане, което показва, че те нямат твърдо мотивирани електорални ядра. Това се вижда от факта, че стотици хиляди гласове могат да преминат от една партия в друга.
Също много голяма част от избирателите решават в последния момент дали изобщо ще участват на изборите и за кого ще гласуват. Това беше констатирано и от самите социологически агенции на първия тур.
Ниската активност издава общо разочарование и отвращение на хората от случващото се в политиката. Дори много от хората, които гласуват за една или друга политическа сила, го правят на принципа „ще подкрепя този не защото ми харесва, а защото на всяка цена искам другият да не стане“.
Освен това на първи тур хората гласуват за този, когото харесват, а на втори – срещу този, който не желаят да бъде избран. Това е принцип при мажоритарния вот.
Новетика: Как ще се отрази оставката на Корнелия Нинова, на вота на БСП?
Иван Сотиров: Трудно е да се предвиди. Още повече, че конфликтът между ръководството на БСП и по-конкретно между Корнелия Нинова и Румен Радев – независимо че те се опитаха да не му дават гласност – за всеки наблюдаващ политиката, си личеше, че го има отдавна.
Още в началото на тази година предсказах, че победа на Радев на президентските избори минава през провала на Нинова и БСП. И виждаме, че това се случи. Със своя нов проект – „Продължаваме промяната“ (ПП) – Радев нанесе тежък удар на партията, която го издигна и направи президент. Това сигурно ще повлияе на мотивацията на доста от хора от актива и привържениците на БСП.
Все пак трудно може да се получи радикален срив на вота, особено при хора, които на първи тур са подкрепили Радев. БСП е партия която има доста консервативен електорат, който трудно променя нагласите си.
Новетика: Защо Нинова подаде оставка между двата президентски тура?
Иван Сотиров: Нинова имаше серия от негативни резултати и този път вече нямаше как да остане председател на партията. Но също си пролича и желанието ѝ да каже някои неща, които бяха очевидни отпреди: че наблюдаваме прегрупиране на олигарсите.
Това не се случва за пръв път. Олигарсите могат да съществуват само ако са около властта. Олигарсите са бизнесмени, които се хранят от властта и които зависят от лобизъм и кадруване във властта. Така олигарсите участват в създаването на всички нови политически проекти в България. Не само ПП, но и всички новосъздадени политически проекти, поне от 20 години насам, са моделирани от олигархията.
Ако направим ретроспекция на целия преход, ще видим, че всички тези обръчи от фирми, които са били към едно или друго управление, в момента, в който дойде нова власт, всички местни и национални олигарси се прегрупират около нея.
Това е системен проблем и аз съм скептичен, че новата власт няма да възпроизведе това, което правеха и предишните власти.
Новетика: Кои са олигарсите в България?
Иван Сотиров: По-крупните олигарси са добре известни. Още повече, че поне от 20 години не са се появили нови. Това са олигарсите от бившето сдружение „Глобална България“. Там бяха Валентин Златев, Иво Прокопиев, Сашо Дончев, Цветелина Бориславова, няколко банкери, няколко медийни магнати и няколко неправителствени организации. Да не пропускаме и олигарси като Георги Гергов, Кирил Домусчиев, Бобокови, Васил Божков и разбира се ДПС, което само по себе си е олигархичен кръг, т.е. цялата партия е олигархична структура. Тук трябва да споменем и любимеца на лидера на ДПС, Делян Пеевски, който по времето когато се създаваше „Глобална България“, беше стажант-олигарх в младежката организация на НДСВ.
Когато започне да се сглобява новото правителство, по хората, които ще бъдат разположени там, бързо ще се разбере кой министър на кой олигарх е приближен. Има белези, по които да се разбере. Първо, големите олигархични групировки имат свои медии. За новия политически проект ПП работят не само медиите на кръга „Капитал“, а и ПР-агенцията на медийния съветник на Валентин Златев. Капиталци и Златев бяха заедно в „Глобална България“, след това имаха разрив и сега пак са заедно.
Същото сдружение създаде по-рано и Бойко Борисов. Председател на „Глобална България“ беше Цветелина Бориславова. Това сдружение беше регистрирано през 2002 г. и популяризирано чрез различни медии, включително вестник „Капитал“. То представлява първата сглобка на едър финансов капитал, големите енергийни олигарси, големи национални медии и НПО. Така този модел обхвана всичко: медии, бизнес, НПО и партии.
Сдружението лансира Борисов и като кмет на София, и после като министър-председател. Неговите членове гравитираха и около НДСВ, но там имаше и силно влияние и на „Мултигруп“, които не бяха включени в „Глобална България“. Същото сдружение подреди почти цялото първо правителство на Борисов, но тогава доминираха министри от т.нар. кръг „Капитал“, в който освен Иво Прокопиев участват Светослав Божилов, Иван Кръстев, Цветелина Бориславова и т.н.
След това настъпи разместване. Валентин Златев в съюз с ДПС, изместиха голяма част от министрите от кръга „Капитал“, и оттам започна войната за сфери на влияние между двата кръга, която продължава и до днес.
Сега мнозинството от олигарсите, които се въртяха около Борисов, се обединиха, за да променят модела, защото бяха ударени или изместени от други, по-близки до премиера.
Това е цикличен процес. Олигарсите не обичат някой да се задържа дълго време, дори да е е бил създаден от техните среди. Това е, защото когато един партиен лидер се задържи дълго (като например Борисов), той сам по себе си става много силен, и започва да се изкушава да играе „капо ди тути капи“ (глава на всички глави – прев. итал.), т.е. нещо като путинов модел в европейски контекст. Тук, разбира се, нещата не могат да бъдат с този мащаб и такава бруталност, както е в Русия.
Вече имаше няколко опита това да се случи и олигарсите взеха мерки. Затова съм скептичен, че ще допуснат и Радев (когото сега ползват, за да сглобяват новите си проекти) да направи президентска република и да ги яхне. Очевидно е, че Радев има огромни амбиции. Факт е, че узурпира власт, която надвишава конституционно предвидените му правомощия, възползвайки се от политическата криза. Но мисля, че олигарсите ще го ползват, за да им свърши „мръсната работа“ и след това, когато му дойде времето, ще се опитат да го диверсифицират, като Борисов. Още повече, че той, като президент, има ограничена възможност да ги контролира. Друго е да си министър-председател, да държиш цялата изпълнителна власт и да си раздавач на порциите.
Трябва да имаме предвид, че сега България разполага с огромни бюджети (от порядъка на над 100 милиарда лв.), в пъти по-големи от тези преди 10-20 години. Да не говорим за парите, които идват по линия на европейските фондове. Благодарение на членството ни в Европейския съюз и НАТО, въпреки лошото управление и корупцията, пред нас са отворени огромни възможности за търговия и за развитие на бизнеса. Така сега България разполага с огромни ресурси, и съответно битката става по-ожесточена.
Новетика: Кой стои зад Радев?
Иван Сотиров: Официално зад Радев на предишните избори застанаха БСП и ДПС, но всъщност той е новият проект на ДС-олигархията. Това, че в последния момент Радев се конфронтира с ДПС, е следствие на война между олигархичните кланове, но това не означава, че утре пак няма да се договорят. Освен това нека да е ясно, че Радев през цялото време мълчеше за безобразията на ДПС и Пеевски, докато близкият до тях прокурор не го атакува. Така че неговата реакция не беше продиктувана от принципни съображения, а от инстинкт за самосъхранение.
Нека не забравяме, че преди години Ахмед Доган беше посветил голяма част от една от традиционните си програмни речи, които прави в навечерието на всяка нова година, на изключително тежки критики срещу Борисов. Е, вече забравихме за това, отдавна има примирие между Борисов и Доган, които сигурно продължават да не могат да се понасят.
Какъв борец срещу олигархията е Радев, след като в неговия ИК участват 27 сътрудници на ДС, хора от сдружение „Русофили“ и тежка комунистическа номенклатура? В самия му екип гъмжеше от сътрудници на ДС и комунисти, а много от по-популярните ДС активисти появяващи се в медии и другаде, днес пеят в дружен хор „за“ Радев. Така виждаме че за разлика от Волен Сидеров и Костадин Костадинов – които са one-man-show играчи и са хванали русофилската-антиваксърска ниша, за да участват в политиката – Радев е колективен проект на сериозна част от ДС.
Новетика: По каква линия Кирил Петков и Асен Василев бяха в служебното правителство на Радев?
Иван Сотиров: По линия на възродената „Глобална България“. Независимо, че по едно време тя се разпадна на „соросоиди“ и „путиноиди“, както взаимно се обвиняваха двете нейни крила, днес общият интерес и общият БКП/ДС-генезис ги събраха. И понеже България все пак е член на ЕС и НАТО, винаги трябва да се балансира и диверсифицира моделът, т.е. да има и от едните, и от другите.
Така че когато говоря за зависимостите на Радев и как той прокарва руските влияния, няма как в една натовска държава да не се съобразяваш. Руснаците също калкулират това. Те знаят, че влиянията, които могат да упражняват над своите доверени лица в такава държава, имат определени граници. Така тези лица трябва да се съобразяват с решения на съюзите, в които съответната държава участва. Радев се заканваше няколко пъти, че ще налага вето на документи, осъждащи Русия. И независимо, че говореше храбри приказки от България, когато отиваше на натовските форуми, подписваше безропотно документите.
Американците работят с това, което имат на терен, но за съжаление у нас теренът е руски. За съжаление много от техните представители в България изпълняват ролята на полезни идиоти, а ние си имаме предостатъчно такива. Погледнете само за кого агитират хрантутниците, които „цицат“ от „Америка за България“. Скъсват се да агитират за Радев, който вчера в предизборния дебат преповтори всички свои тези, които са част от руската хибридна пропаганда. Той за пореден път разви тезата, че Крим е руски и санкциите срещу Кремъл трябва да паднат, че Черно море не трябва повече да се милитаризира, което значи да остане руска милитаризирана зона, и продължи да бяга от въпроса за скандалите с руския шпионаж срещу страната ни.
Харвардските юпита, едно от които беше рекламирано като човек, чието име не е споменато случайно от президента на САЩ, направиха партия „за“ и в подкрепа на същия този човек, който е проводник на руските пропагандни мантри. Погледнете и каква публика е събрала „Свободна Европа“, която се финансира офисиално от САЩ – на вчерашната им анкета за дебата поне 80% ръкопляскат на кремълския лобист Радев. Преди 10 ноември, хората, които слушахме „Свободна Европа“ 100% бяхме антикремълски настроени, тук разбира се не включвам тези от службите, които я слушаха по служба. Всичко това дава обяснение защо хибридната война, която води Русия на наша територия, е толкова ефективна.
Новетика: Към кой кандидат за президент ще се прелеят гласовете на ДПС?
Иван Сотиров: Мисля, че симпатизантите на ДПС няма да гласуват единно за един от кандидатите. ДПС винаги са били двойни и тройни играчи. Освен това ДПС държат да поддържат мита за тяхната решаваща роля за избора на президент и затова не вкарват целия си ресурс само в една посока. Така те участват във всяка победа.
При сегашния баланс на силите, гласовете на ДПС не могат да бъдат решаващи за резултата. Нещо повече, подкрепа от ДПС само може да подразни много хора. Смятам, че и активността в Турция на балотажа ще бъде доста по-ниска. Нито ще има мотивацията на етнически принцип, нито турското правителство има интерес да се меси по толкова явен и груб начин в избора на държавен глава на България.
Проблемът е, че в антуража на Радев е пълно със стари комунисти и хора от ДС. Тези хора дълбоко в себе се са запазили мисленето си от времето, когато провеждаха т.нар. „Възродителен процес“. За да привлекат вота на лумпен националистите, те изкараха антитурската карта. Привържениците на Радев от партиите, които довчера се заявяваха като проевропейски и антиксенофобски, днес са се атакизирали и разпространяват всякакви антитурски насъсквачески материали и разпространяват колажи на Герджиков, като го изобразяват с фес или чалма. Провокираха протести пред Турското посолство, след като Турция няма никаква вина за това, че българските партии гласуваха в Народното ни събрание промени в Изборния кодекс, с които разшириха възможността за участие в изборите на нашите съграждани, които живеят в Турция. Защо протестът не е пред партийните централи или пред сградата на Президента, който не наложи вето върху тези промени в изборното законодателство? Разбира се, с тази брутална ДС акция от щаба на Радев е твърде вероятно да постигнат обратен ефект и да го провалят на втория тур.
Българските граждани от турски произход са в пъти повече от тези, които гласуват за ДПС, и атакизирането на кампанията на Радев със сигурност ще тласне огромната част от тези хора да гласуват за Герджиков. Тази кампания ще отврати и хората, които са с демократични възгледи и се гнусят от всякакви комуноиди и фашизоиди.
Новетика: Радев ще бъде ли преизбран?
Иван Сотиров: Всичко може да се случи. Засега резултатите – съдейки по първи тур с тази голяма разлика – показват по-голям шанс за Радев. Но не мисля, че е изключена изненада. И мисля, че и той го осъзнава.
Защото той разчита на плаващи ядра с доста шарена подкрепа от хора с най-различна мотивация. Той много добре знае, че от цялата шарена коалиция, която го подкрепя, единствената му стабилна подкрепа идва от бившето твърдо ядро на БСП. Всички други гласове за него не са нови. Виждаме, че има прегрупиране между избирателите на т.нар. протестни партии, но няма прираст. Освен това мотивацията на голяма част от избирателите на т.нар. протестни партии не е „за“ него, а е „против“ Борисов.
Затова сега цялата битка на Радев е да се опита да „опакова“ Герджиков като креатура на Борисов, което според мен не е така. Но това е основата на кампанията на Радев: иска да „затвори“ Герджиков в твърдата електорална група на ГЕРБ и да създаде внушението, че е свързан и с ДПС, което допълнително да му донесе негативи. Което също не е така. Това е шансът на Радев. Тъй като няма какво друго да каже срещу Герджиков, освен да му приписва зависимости от партии и личности, срещу които много от избирателите са негативно настроени. Радев съзнава, че натрупа много негативи през първия си мандат и няма постижение, с което да се похвали. Самата фигура на Герджиков стои много по-солидно.
От проведения дебат между двамата се видя, че Герджиков има много по-бърза мисъл, стоеше по-стабилно и уверено, имаше ведро светско излъчване, прояви елегантно чувство за хумор и то при условие, че е кандидат издигнат в последния момент, докато Радев с цял мандат зад гърба си беше видимо притеснен, прие отбранителна позиция; вместо генералско достолепие той излъчваше протоколен мелодраматизъм на погребален агент.
Има и нещо, което се подценява, а то е изключително важно. Крайно време е хората, които искат да заемат висши публични длъжности, да се научат да говорят правилен български език. Всички пеем „език свещен на нашите деди“, всички говорят за образователна реформа, а избираме хора, които не могат да говорят правилен български. На тези избори имаме шанса да стартираме промяна в тази посока, и то от най-високото ниво. Държавният глава трябва да говори на правилен български език. Това ще е образователно за цялото общество.
Моето уважение към българските офицери, но в коя друга европейска държава генерали заемат най висшите ръководни постове, а ние имахме и президент и премиер генерали. Това е характерно за източните режими, за хунтите и за военни и следвоенни периоди.
Ниската избирателна активност на първия тур е шамар за Радев и за целия политически елит. На предишните избори Радев спечели около 2 милиона гласа, а сега свали на 1.3 милиона. Втори мандат за Радев определено ще бъде Пирова победа за него, а и ще бъде вреден за демократичните процеси в България, заради съсредоточаване на цялата власт в едни ръце. Защото освен с президентския пост, той ще разполага с огромно влияние в изпълнителната и законодателната власти, чрез партията създадена от двамата му служебни министри. За предстоящите 5 години, при създадената политическа нестабилност, за която и Радев има сериозен принос, той ще има възможността да сменя служебни с марионетни правителства. Това е вече много опасно и трайно ще съсипе политическата система.
Новетика: Ще се сформира ли този път правителство?
Иван Сотиров: Този път вероятно ще направят, но то няма да е трайно. За олигарсите, които изсипаха огромни суми в рамките на една година за кампанията на т.нар. партии на промяната, а сега и за новия си проект ПП, е жизнено необходимо да се състави правителство от тези партии, за да избият инвестиците си.
Освен това всички партии – не само ГЕРБ и ДПС, но и БСП, ИТН и тези от ДБ – имат интерес да се състави правителство с мандата на ПП, за да могат всички избиратели да видят несъстоятелността на новия проект в действие, защото ако пак не се състави правителство и веднага се отиде на нови избори, старите партии могат да получат още по-звучен шамар от избирателите, а новият балон ПП да се надуе още.
Дори за т.нар. партии на промяната, интересът от провал на ПП е по-голям от този на другите, защото вътревидовата борба е най-жестока, тъй като тя е за един и същ електорален ресурс. Новият месия Барон Мюнхаузен Петков, който е очарователен с детската лекота, с която лъже и разказва фантастични истории за ново светло бъдеще, създаде огромни очаквания, които ще се стоварят със смазваща сила върху новия проект.
Петков не си даде и 8 дни, каза идваме и спираме корупцията. Ами нали за да стане това, от ПП трябва да изритат от държавната хранилка всички олигарси – не само вражеските, а и своите, които им платиха музиката. Идващата Четворна коалиция ПП, БСП, ИТН и ДБ ще бъде като Тройната коалиция, но с турбокомпресор, защото сега има много повече пари за източване и трябва по-голяма мощност.
Старите партийни играчи сега са ударени тежко и те ще се снишат, защото им трябва време да реанимират. А когато лъсне несъстоятелността на новите спасители, те ще кажат: ето, ние бяхме конструктивни, подкрепихме съставянето на правителство на промяната, но тези хора се провалиха. И тогава ще се опитат да си върнат това, което от ПП им откраднаха. Разбира се, има риск задкулисието да сглоби поредния си нов проект. Виждаме, че те вече започнаха да сглобяват такива проекти ежегодно. Преди ги правеха през интервали от 5 до 10 години.
