Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA
24 февруари 2022 г. 12:30 ч.
Светослав Александров. Докато в Украйна се разразява война, на Международната космическа станция съжителстват двама руснаци (Антон Шкаплеров и Пьотр Дубров), четирима американци (Марк Ванде Хай, Кейла Барън, Томас Маршбърн и Раджа Чари) и един немец (Матиас Маурер). Междувременно американски и европейски оператори на космически ракети разчитат на украински и руски компоненти, руските ракети също използват европейски консумативи, а в ход е подготовката на амбициозната руско-европейска мисия до Червената планета „ЕкзоМарс 2022“. Ще има ли този път „космически развод“?
До този момент сътрудничеството на Международната космическа станция винаги е оцелявало при военни конфликти – било то в Сирия, Грузия или в Украйна през 2014 година. Но днес някои експерти в областта се опасяват, че този път това може и да не се случи.
„Ужасявам се, че ако това се превърне в същинска война, ще е трудно на МКС да преживее“, сподели бившият астронавт на НАСА Гарет Рейзмън пред CNN преди няколко седмици.
Но „разводът“ би бил труден не по технически, а по технологични причини. Руснаците и американците зависят едни от други. „Руският сегмент не може да функционира без електроенергията, доставяна от американска страна, а американският не може без горивните сегменти от руската страна“, твърди Райзмън. „Така че не може да има мирен развод. Няма как да има раздяла по желание“. В космоса също така са изградени тесни личностни връзки, които трудно може да си ги представим на Земята. Например американските астронавти рециклират урината на руските космонавти за питейни нужди – ситуация, която надмогва всякаква политика, защото тук става въпрос за оцеляване.
Това не е пречило на руските политици да използват Международната космическа станция за геополитически сделки. Когато САЩ наложиха санкции на Русия през 2014 г. след анексирането на Крим, Дмитрий Рогозин (днес шеф на Роскосмос, а тогава вицепремиер) заплаши американците, че ще се наложи да си превозват астронавтите с батут.
Днес в САЩ отново има пилотиран космически кораб – „Крю Драгън“, който бива изстрелван с американски ракети, оборудвани с американски ракетни двигатели. Но СпейсЕкс, фирмата, създала кораба, не е единственият оператор на ракети в САЩ. Други две фирми – Юнайтед Лонч Алайънс (обединението между Локхийд Мартин и Боинг) и Нортроп Груман използват някои ракети с руски ракетни двигатели.
В случая с ЮЛА става въпрос за двигателите „РД-180“, които са внедрени на ракетите „Атлас 5“. Ако търговията между САЩ и Русия стане напълно невъзможна, няма да има сериозни последствия относно „РД-180“. Фирмата вече е изкупила целия необходим пул от двигатели, които са предвидени за предстоящите мисии и те стоят на склад. Осигурени са ракетни двигатели и за полетите на пилотираните космически кораби на Боинг „Старлайнър“. Също така ЮЛА вече е в етап на преход от „Атлас 5“ към новите ракети „Вулкан“, които ще работят с американски двигатели. Преди броени дни Тори Бруно, шефът на ЮЛА, оповести, че изпитанията на двигателите „БЕ-4“ протичат съобразно всички очаквания и до края на годината „Вулкан“ ще проведе дебютния си полет.
По отношение на Нортроп Груман обаче положението е по-сложно. Ракетата „Антарес“, която преди броени дни бе използвана за полета на американския кораб „Сигнус“, не само използва руски ракетни двигатели „РД-181“. Цялата първа степен се строи в Украйна. Към настоящия момент има наличен хардуер за цялостното изпълнение на още две мисии. В петък директорът на компанията Кърт Ебърли оповести, че се надява проблемите да бъдат разрешени, но ако не могат, „най-добрата стратегия е да купуваме предварително“. Сега обаче е трудно да се мисли за това.
В Европа фирмата Арианаспейс използва руски ракети „Союз-СТ“ за изстрелването на европейски спътници от космодрума Куру във Френска Гвиана. И това не е единствената зависимост. Горната степен на лекотоварната ракета „Вега“, разработена от италианската компания Авио, разчита на украински ракетни двигатели, произвеждани от предприятието Южное.
Русия също зависи от Европа. Преди броени месеци Московски комсомолец оповести, че за да може Роскосмос да произвежда висококачествен водороден пероксид за двигателите на руските ракети и кораби „Союз“, се разчита на консумативи, доставяни от европейската компания Evonik Resource Efficiency GmbH и които не могат да се произвеждат от руските предприятия. Руският официоз предупреди, че поради тази причина Западът веднага може да забрани руските космически полети с една-единствена заповед – стига да го поиска.
В научно отношение най-сериозно е притеснението относно реализацията на съвместната мисия между Европейската космическа агенция (ЕКА) и Роскосмос „ЕкзоМарс 2022“. Сътрудничеството е много тясно – изстрелването ще е с руска ракета „Протон“, навлизането в атмосферата – с европейски топлинни щитове и парашутни системи, кацането на Марс – с руски спускаем апарат „Казачок“, който трябва да достави на марсианската повърхност европейски марсоход „Роузалинд Франклин“. В мисията са ангажирани множество европейски и руски научни институции, а тя вече бе отложена веднъж за период от две години. Сега стартът е насрочен за периода между 20-ти септември и 1-ви октомври тази година.
Според информация от професор Ендрю Коутс и участник в научната програма на „ЕкзоМарс“, който е дал коментар за Спейс.ком, партньорството между Европа и Русия е отлично и всички са уверени, че изстрелването ще бъде осъществено в срок.
Едно е сигурно – през следващите седмици и месеци ясно ще си проличи дали науката наистина е над всичко.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
