Сред най-често срещаните проблеми в нашето ежедневие на родители са
тревожността , депресията и безпокойството, от които все по-често страдат и
децата ни. Както в повечето случаи, където има нужда да се реши даден проблем,
там се поражда и търсене на решението му.
Същото е и с усещането на тревожност. Това е вграден биологичен, защитен
механизъм на всеки организъм; будилникът, който казва „събуди се, време е за
промяна“.
Първата стъпка към решаване на проблема е да го осъзнаем. Оттам да продължим
да търсим, докато не намерим решенето. При децата нещата са по-сложни, изисква
се бърза намеса , константно, адекватно присъствие и подкрепа на родител.
Ролята на родителя е толкова важна, колкото на специалиста психолог в дадена област.
Всъщност те са екип с обща цел – детето.
Тревожността е част от
всички нас, родители и деца. Тя, обаче, не винаги е проблем, а както по-горе се
спомена – тя е просто будилник , естествена реакция за пробуждане. Тогава
когато се превърне в проблем обикновено се наблюдава промяна у детето. Важно е
да следим с какво, доколко и как тя променя поведението и емоционалния му свят.
В някои случаи тревожността е много потайна и трудно се улавя,
особено ако детето е по-затворено и свенливо. Затова е важно то да бъде
подканвано към ежедневни разговори с въпроси , свързани с неговите емоции; да
бъде ежедневно стимулирано под игрова форма да назовава чувствата, които
изпитва сега или в някой минал наскоро момент.
По този начин тревожността и вътрешното напрежение намират път навън, не
остават неразпознати и скрити в детския вътрешен свят, което моментално
отслабва тяхното влияние.
Едно изключително полезно участие на родителя би било, ако успее да помогне
и научи детето само да трансформира отрицателните си мисли в
положителни, защото именно задържането на отрицателните мисли дълго
време спомага за задържането на негативни емоции.
Как би могъл да го направи?
С един добър пример, който детето да вижда всеки ден и скоро да последва.
Или както е казал Джон Кехоу в книгата си „ Подсъзанието може всичко при
децата“ : „Давайте пример на децата си , като сами използвате тези техники, за
да се освободите от тревогите и негативността“. Авторът Д. Кехоу изработил
техники за справяне с негативни мисли и използването на силата на мисълта в
полза на цялото ни личностно и професионално развитие чрез ежедневни позитивни
утвърждения, които, оказва се, могат да бъдат използвани, при това успешно, и при
деца.
„Ако възпитавате детето си така, че чувства , че може да постигне всяка цел
, вие сте успял родител и сте му дали най-голямото от всички блага. “ Брайън
Трейси.
Думите на световноизвестния автор и лектор Брайън Трейси, който се посвещава
на мотивацията и личностното развитие, са всъщност ключ към осъзнаването,
доколко ролята на родителя, особено на майката , е важна в проблема с
тревожността при детето.
Преди тревожността да се прояви като проблем, има редица фактори, които
могат да предотвратят нейната поява. А именно, повишаване самоувереността у
детето чрез признаване на неговите качества и постижения, напомняне всеки ден,
че то е важно и ни прави щастливи, че е добро, че го обичаме , дори когато не е
на първо място в състезанието, че вярваме , че може и се справя , вярваме в
него и на него.
Всички тези признания и положителни утвърждения карат детето да се чувства
уверено и , че има много силно рамо, на което да се опре. Едно здраво изградено
доверие е в основата на всички човешки взаимоотношения, а в отношенията
деца-родители прави чудеса. Затова и най-доброто лечение си остава превенцията.
И все пак ако проблемът с тревожността е на лице, тя видимо променя
поведението на детето и помощта на родителя не оказва ефект, то най-доброто,
което можем да направим като такива , е да се посъветваме със специалист в
областта. Защото , както децата, така и родителите, се учат в движение и имат
нужда от помощ.
