Агресията при децата всъщност е доста често явление, особено в периода между 18 месеца и 3 години. Точно през този период детето се развива като личност и тепърва започва да опознава нещата, които го заобикалят, както и кои от тях харесва и кои го дразнят.
И понеже все още не използват думи, агресията се явява единственият метод за изразяване на това, което мисли и чувства. Предстои да се научи на търпение и да дели нещата, които обича с другите. Агресията при децата е нещо нормално и се явява като елемент на здравословното развитие на всеки малчуган. Обратно – пълната липса на агресия често се явява тревожен признак, особено когато детето не проявява емоционалност и е твърде спокойно.
От друга страна прекомерната проява на агресия при деца може да доведе до проблеми и да накара доста родители да си задават въпроси на какво се дължи тя и как да се справят с нея успешно. В тази статия ще засегнем всичко, което трябва да знаете за това състояние при децата и какъв е най-правилния подход за справяне с него.
На какво се дължи агресията при децата?
Детската агресия най-често е свързана с това, че детето все още не се е научило как да контролира своите желания и чувства. Ако иска нещо, но не го получи сега, то проявява агресия – може да се разкрещи, да ритне или бутне нещо или някого и всичко това с цел да получи това, което иска.
Това поведение е тясно свързано с детския темперамент. Често наблюдаваме, че активните деца трудно се научават да контролират емоциите си и преминават към агресивно поведение. За разлика от тях, спокойните деца доста по-отрано се научават как да се справят с чувствата си и най-вече използват контролирани действия за да изразят своята емоционалност.
Обикновено агресията при децата се проявява поради различни причини. В някои случаи детето може да ви се нахвърли когато е разочаровано от твърде голям проблем, който не може да реши. При други това, което ги агресира са социални трудности, като стресови събития, проблеми с околните или емоционалната регулация, дефицит на вниманието, наличие на хиперактивност или аутистични симптоми и т.н.
Независимо от причината за агресията, във всеки един случаи това, което оказва най-мощно влияние върху детското поведение са възрастните и най-вече техните родители. Децата не са агресивни просто защото са програмирани по този начин – да реагират към света с враждебност.
Всеки един от нас може да се държи агресивно. В крайна сметка дали ще го направим или ще подходим по различен начин зависи от това как възприемаме света и околните. Агресивните тенденции се сформират от условията околната среда – от натиска, заплахите, възможностите и последствията, които изпитваме като деца. Чрез промяна на тези условия можем да подобрим поведението на децата и да променим цялостно тяхното развитие.
Агресивно поведение
Най-общо казано, агресивното поведение може да причини емоционална или физическа вреда на околните и повреда на лични вещи и имущество. Това поведение е словесно, като понякога се стига и до физическо насилие. Най-често се причинява от няколко фактора, сред които стрес или чувство за неудовлетвореност, лоши социални умения или основни здравословни състояния, касаещи общуването.
Детето може да имитира такова поведение, ако става свидетел на такова в ежедневието си, или да го прави с цел да получи повече внимание от членове на семейството, учители и връстници. Като родител може несъзнателно да насърчите агресивното поведение във вашето дете, като го възнаградите или игнорирате.
В някои случаи децата реагират агресивно, когато са изплашени или подозрителни. За това и агресивното поведение е често срещано при деца с параноя, шизофрения или други форми на психози. При наличие на биполярно разстройство, те могат да действат агресивно по време на маниакалната фаза на състоянието. А при депресия да преминат към по-агресивни подходи, веднага щом се почувстват раздразнени.
Агресията при децата е често срещано действие, когато те не могат да се справят със емоциите си и най-вече разочарованието. Това се среща при деца, които имат разстройство на аутистичния спектър или когнитивни увреждания. В случай на разочарование, те не са в състояние да опишат ситуацията, която го причинява и това предизвиква в тях подобно поведение.
Агресивното поведение при децата нарушава социалните граници и може да доведе до сериозни емоционални последствия и за двете страни, които трябва да бъдат избегнати.
Как да се справим с агресивни деца?
Първата стъпка към ограничаване действията на тези деца е да идентифицирате каква е възможната причина за тях. Най-често подходът е спрямо причината и възрастта на детето.
Ако децата са в детската градина, това може да е симптом на заболяване, засягащо способностите му да се социализира. Ако случаят е такъв, е добре да се консултирате със специалист.
Малките деца често прибягват към агресивно поведение, защото не са в състояние да обяснят това, което чувстват с думи. Най-добрият подход в такива случаи е да запазите спокойствие и да мотивирате детето да обясни чувствата си, като използва думи. Осигуряването на не агресивен модел у дома е от ключово значение, тъй като децата често копират това, което виждат от родителите си.
Поощрявайте доброто поведение и не възнаграждавайте агресивните изблици, особено такива в магазините. Научете се да казвате не, когато е необходимо, но и не игнорирайте детето, защото това може да доведе до прояви на истерия. Обяснете му защо не може да получи това, което иска и като родител се погрижете то да разбере, че желаете най-доброто за него, като винаги можете да обсъди с вас и своето мнение, без да е необходимо да проявява гняв и агресия.
Видове агресия при децата
Много често проблемното поведение се явява симптом на стрес и тревожност, причиняващи агресия при подрастващи. Различават се няколко видове и обикновено зависи от тяхната възраст и факторите, които я предизвикват.
Този вид агресия се проявява от децата, когато нямат намерение да наранят някого, а просто да получат това, което искат. Актовете на случайна агресия са спонтанни и не се извършват нарочно.
Проявява се тогава, когато детето извършва агресивен акт за да се почувства по-добре или защото агресивността го кара да се чувства по-добре, но целта му не е да нарани някого. Примери за експресивна агресия са разливането на съд с вода, което изглежда забавно за детето, но не и за родителя или удрянето силно някого по време на игра, което също може да изглежда забавно на детето, макар и да не осъзнава, че по този начин наранява околните.
Вербална и невербална агресия
Вербалната агресия е свързана с използването на обидни думи и агресивна интонация, целяща да достави послание. В някои случаи тя може да бъде и под формата на психологически натиск, с цел ограничаване волята на друг човек и правото му на самостоятелно решение. Проявява се с пренебрежение, актове на унижаване, подценяване, обиди, заплахи, изнудване, манипулация, обаждания и т.н.
За невербална агресия се счита причиняването на физическа болка на друг човек, със или без използването на предмет за целта.
До вербална и невербална агресия може да се достигне, ако детето не получи желаното, бъде засегнато по някакъв начин или в случай на силен стрес или тревожност.
Индивидуална и групова агресия
В зависимост от това дали се проявява само индивидуално или при цяла група, се дели на индивидуална или групова. При груповата агресия най-често се наблюдава един или няколко агресора, които подстрекават останалите с цел отмъщение или получаване на желаното. И индивидуалната и груповата агресия могат да бъдат с вербален и невербален подход в зависимост от случая.
Тя се проявява при децата, когато желаят да придобият контрол над нещо или някого. В този случай агресията се използва като инструмент за постигане на желаното. Най-често срещаният пример за инструментална агресия е, когато две деца се бият за един и същ предмет или цел, като например играчка, кутия с флумастери или възможността да използват люлка или пързалка, което на своя страна ги кара да се нараняват едно друго за да постигнат желаното.
Най-често инструменталната агресия се проявява на възраст между 2 и 6 години. През този период децата проявяват егоцентрични личностни качества, което на своя страна ги прави по-склонни да се карат и бият помежду си, отколкото да споделят. Детето често разглежда агресията само като средство за получаване на желаното, без реално да разбира ефекта и върху околните.
Една от най-екстремните форми на агресия, при която агресивното поведение е насочено към някого с намерение за нараняване. Целта на детето може да бъде да навреди психологически или психически. Най-често враждебна агресия при дете се получава за да се получи удоволствие и вътрешно удовлетворение. То може да нарича с обидни имена, да игнорира или да удря някого с цел тормоз. Това, което предизвиква подобно враждебно поведение често са фактори като стрес и тревожност, които просто избиват по този начин.
Някои деца могат да вярват, че са обидени и да проявяват враждебна агресия, с цел отмъщение. В такива случаи агресивното поведение може да се окаже импулсивно и дори крайно.
Видове гняв и агресия при децата според средата
Поведение на стрес, тревожност и агресивност се проявява обикновено в най-ранна възраст. Ако не бъдат взети мерки за установяване на причината на агресивното поведение, то може да доведе до по-сериозни проблеми в бъдеще.
Агресия при децата в детската градина
Проблемите с поведението на децата в детската градина често биват пренебрегнати, но всъщност те са изключително важни в последващото им развитие. Най-често подрастващите проявяват невербална агресия към връстниците си, както и емоционално поведение, включващо неподчинение, гневни изблици и проблеми с вниманието. Ранната агресия може да има отрицателни последици върху техните взаимоотношения и академичното им представяне, както и върху социално-емоционалното им развитие. Деца, проявяващи агресия в детската градина са по-склонни да продължат с поведението си и като ученици.
Агресия в училищна възраст
Най-често гняв и агресивност децата се проявява поради ниска толерантност към разочарования, лоши социални умения и тревожност. В допълнение към тези причини, с израстването на детето се добавят и други фактори, сред които хормонални промени, лоши взаимоотношения и злоупотреба с вещества.
Агресивното поведение при тийнейджърите е често срещано и те реагират грубо и влизат в спор, най-често в училище. Пубертетът може да бъде стресиращ за подрастващите, които в повечето случаи се оказват неподготвени с промените и за това действат агресивно.
Въпреки това, ако вашият тийнейджър постоянно крещи, спори, бие се или тормози другите, то значи има някакъв проблем, изискващ помощ. За справянето с агресията при децата в училище е важен подходът, от една страна на родителите и от друга на учителите.
Как да се държим с агресивни деца?
Всеки родител и възрастен се е чудил как да се държи към агресивни деца ефективно, без с действията си да влоши още повече тяхното поведение. Най-често това състояние се проявява от ранна възраст, като има тенденцията да се влошава в тийнейджърска възраст. Ето и няколко съвета как да се справите успешно с нея:
Подхождайте с категоричност при преустановяването на спор или сбиване;
Разговаряйте спокойно, но твърдо с агресивното дете, позволете му да излее емоцията, но не реагирайте остро на вербалната и невербалната атака;
Избягвайте скръстването на ръце, соченето с пръст, заплахите и физическите наказания. Те не само, че не са достатъчно ефективни, но могат и да засилят проблема;
Осигурете на детето или тийнейджъра възможност да си събере мислите, като му дадете тайм аут и го изведете от стаята, в която е дразнителя;
След като гневът и агресията стихнат, проведете разговор. Изненадайте го и вместо нападателно, укоряващо и наказателно, реагирайте с разбиране и подкрепа;
Изслушайте детето без да го прекъсвате, обяснете, че разбирате причината за неговия гняв и агресия, но е добре да се научи да изразява чувствата си с думи;
Накарайте децата да се извинят едно на друго, след случай на вербална или невербална агресия. Това ще успокои накърнените чувства и ще избегне възникването на бъдещи конфликти за абсолютно същата причина;
потърсете помощ от специалист психолог.
Обобщение
Проявата на агресия при децата е нормална част от тяхното здравословно развитие, но понякога тя може да бъде вредна и с лоши последствия. Важно е при първите прояви на такъв тип поведение децата да подходите спокойно и да стимулирате изразяването с думи, а не виковете, крясъците и физическата саморазправа. Научете го кое поведение е правилно и кое може да причини болка на околните.
От ключово значение е моделът, който ще наложите вие като родители. Ако детето често става свидетел на агресивни изблици от родителите си има огромна вероятност да започне да ги копира, мислейки си че това е начина за изразяване на емоции.
Наказанията за подобно поведение трябва да бъдат логични и с положителен характер. Не се препоръчва боят като метод за справяне със ситуацията, защото той води до последствия – най-често смесване на чувствата за страх и уважение, което да доведе до извоюване на уважение чрез агресия спрямо останалите в юношеска възраст.
В някои случаи това поведение се явява сериозен проблем, изискващ консултация с психолог, който може да бъде детски или семеен, тъй като при редица от случаите причините за това поведение при децата се крие в примера на възрастните и семейните взаимоотношения.
