На 19 юли 2013 г. автоматичната междупланетна станция на НАСА „Касини“ засне тази снимка на Земята (посочена със стрелка) от орбитата на Сатурн. Photo credit : NASA / JPL-Caltech / Space Science Institute
6 март 2022 г. 09:45 ч.
Светослав Александров. Автоматичните междупланетни станции, работещи в далечния космос, понякога заснемат нашата Земя на фона на космическата чернота – също както „Касини“ го направи през 2013 г. (вж. горната снимка). Нека днес да си спомним за думите на великия космически популяризатор Карл Сейгън.
„Погледнете отново към тази точка. Тя е тук. Това е нашият дом. Това сме ние. На нея живее всеки, когото обичаш, всеки, когото познаваш, всеки, за когото си чувал, изобщо всяко човешко същество. Съвкупността от нашите радости и страдания, от хиляди уверени религии, идеологии и икономически доктрини, всеки ловец и земеделец, всеки герой и страхливец, всеки създател и рушител на цивилизацията, всеки цар и селянин, всяка млада влюбена двойка, всеки майка и баща, всяко надяващо се дете, всеки изобретател и изследовател, всеки морален учител, всеки корумпиран учител, всяка „суперзвезда“, всеки „велик лидер“, всеки светец и грешник в историята на цивилизацията – всичко това е съществувало тук, на една дребна прашинка върху слънчев лъч.
Земята представлява дребна сцена на фона на обширната космическа арена. Замислете се за реките от кръв, пролети от всичките тези генерали и императори, за да могат, в слава и триумф, да се превърнат временно в господари на част от точка. Замислете се за безкрайните жестокости, които са нанесени от обитателите на една част от този пиксел върху обитателите на друга част от този пиксел, колко често се сблъскваме с техните недоразумения, колко нетърпеливи са да се избият, колко пламенни са в тяхната омраза.
Нашето позьорство, нашето въображаемо усещане за себестойност, заблудата, че притежаваме някакво привилегировано място във Вселената, цялото това усещане се оспорва от тази точица бледа светлина. Нашата планета е самотна искрица сред огромната обкръжаваща я космическа тъмнина. Потънали в неизвестност, сред цялата тази пустош, няма и намек, че отнякъде може да дойде помощ, за да ни спаси от самите нас.
Земята е единственият свят, за който знаем, че притежава живот. Няма никакво друго място, поне в близко бъдеще, към което нашият вид може да се пресели. Да го посети, да. Да го засели, все още не. Харесва ли ви или не, засега трябва да се застъпим за Земята.
Твърди се, че астрономията представлява смиряваща и човекоизграждаща опитност. Вероятно няма по-голяма демонстрация за глупостта на човешката самонадеяност от това далечно изображение на нашия мъничък свят. За мен то подчертава нашата отговорност да се държим по-мило един с друг и да пазим, да ценим тази бледа синя точка, единствения дом, който някога сме познавали. „
-Карл Сейгън
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
