Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA
7 март 2022 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. След избухването на войната в Украйна поведението на шефа на Роскосмос Дмитрий Рогозин стана съвсем скандално, периодично появявайки се с патриотарски и националистически изказвания в Туитър и плашейки как партньорството на Международната космическа станция може да приключи. Но истината е, че напук на голямата му уста, Рогозин все още не е прекосил нито една червена линия. Руската космическа агенция не е отзовала трениращите в САЩ руски космонавти, нито е забранила на американските астронавти да летят на кораби „Союз“, а инженерите на Щатите и Русия все още поддържат добро ниво на съвместна комуникация в съответните си центрове в Хюстън и Москва.
И все пак военният конфликт доведе до изтъняване на нишката на международното партьнорство и никой не знае кога тя ще се скъса. Популярният космически журналист Ерик Бъргър написа подробна статия за Арс Текника, разглеждайки възможността за „развод“ на МКС. Тук преразказвам анализа му със съкращения.
„МКС се радваше на прекрасно съществуване“, съобщава Джеф Манбър, основател на фирмата НаноРакс, която притежава платформа на станцията за освобождаване на микроспътници. „Но тя никога не е била подлагана на такава сериозна заплаха. Не съм сигурен какво ще се случи, когато се събудя утре“.
Независимо от политическата реторика, истината е, че нито САЩ, нито Русия искат да се простят с МКС, категоричен е Бъргър. Би било колосална загуба и за двете държави да се сбогуват с колосалната конструкция с размер на футболно игрище и притежаваща жизнен обем, равняващ се на шестстаен апартамент. Строежът на МКС изискваше 40 космически мисии, като повечето от тях бяха осъществени с американските совалки. Две десетилетия след изстрелването на първия модул МКС си остава солидната основа, на която стъпват както американската, така и руската пилотирана космическа програма.
Ако САЩ загуби МКС, това означава да бъдат прахосани над $100 милиарда инвестиции. НАСА е използвала станцията по безброй начини, например като платформа за провеждането на повече от 2 500 научни опита или като инкубатор за развитието на частната космическа индустрия в Щатите. Безспорно Америка притежава най-развития комерсиален космически отрасъл в цял свят, като основната компания е СпейсЕкс. По-голямата част от частната космонавтика нямаше да съществува без МКС.
Русия ще загуби много повече, ако МКС престане да съществува. Без станцията руснаците не разполагат с добър план как да продължат занапред. Не е имало руска мисия до Луната или планета от Слънчевата система от десетилетия, а сега партньорството със западните държави по отношение на научната дейност е преустановено. Вярно е, че Русия предвижда да построи своя собствена космическа станция, но на този етап това е просто предложение на хартия без да са осигурени средства, без да сме станали свидетели на реална разработка.
Къде биха летели руските кораби без МКС? Очевидният отговор е станцията на Китай, но Бъргър напомня, че китайците са изстреляли своята станция в орбита, която е недостъпна за „Союз“ и „Прогрес“. Така че единственият начин, по който руските космонавти биха могли да стигнат до нея, е посредством китайски кораби.
Ерик е категоричен – никой не знае какъв ще е изходът от войната. Може да има мирен договор. Може да се появи ново правителство в Русия, което ще е по-отворено към партньорство със САЩ. Може и да няма такова, но истината е, че стига да не се стигне до ситуация, в която американски и руски войници пряко се стрелят, МКС ще продължи да съществува. Просто това е от най-добър интерес както за Русия, така и за Щатите.
И все пак… какво би станало, ако всичко приключи?
„НАСА би следвало да обмисли възможността да събере тигров екип, който да реагира при непредвидени обстоятелства в случай че обстановката се промени“, твърди бившият шеф на програмата за космически совалки към НАСА Уейн Хейл. „Тигров екип“, пояснява Бъргър, представлява специализирана група от учени, инженери и други експерти, които се занимават с определен тип предизвикателство. Докато НАСА не коментира публично дали такъв екип съществува (забележете – планираните медийни събития с американските и европейските астронавти бяха прекратени след избухването на войната!), източници от ракетно-космическия отрасъл на САЩ са съобщили на Бъргър следното: разделянето на руския от американския сегмент би било трудно, но въпреки това е възможно.
Как САЩ и Русия зависят едни от други на МКС? Руските модули са оборудвани с двигатели, с помощта на които се поддържа височината на станцията. Американският сегмент пък притежава жироскопи, които осигуряват стабилност. Също така слънчевите панели на американския сегмент осигуряват цялото електричество на станцията, вкл. на руския сегмент. Като допълнение има множество кабели, които прекосяват сегментите на САЩ и на Русия, осигурявайки пренос на електроенергия, данни, информация за температурата и т.н…
Ако се стигне до ситуация, в която трябва да се разделят американският и руският сегмент, най-голямото предизвикателство пред МКС е да поддържа височината си без руските модули. Това може да бъде постигнато посредством американските кораби „Сигнус“. Такъв кораб вече има на станцията и скоро ще демонстрира тази своя възможност. В случай на „космически развод“ компанията-производител на корабите Нортроп Груман ще трябва да ускори производството им, за да има винаги налице по един „Сигнус“ на МКС.
Само че съществува проблем – и той е, че корабите „Сигнус“ биват изстрелвани с ракети „Антарес“, оборудвани с украински първи степени и руски двигатели „РД-181“. Рогозин заяви, че вече няма да предоставя руски двигатели за САЩ и като резултат Нортроп Груман има само още две ракети „Антарес“. Принципно „Сигнус“ могат да летят и с други ракети – и това е правено посредством „Атлас 5“. Но ракетите „Атлас 5“ също работят с руски двигатели. Тяхната фирма-оператор Юнайтед Лонч Алайънс разполага с наличи двигатели за още 24 ракети, като полетите на всички са резервирани. Например американската фирма Амазон е заделила девет от тези ракети за изстрелването на собствените си интернет спътници, но стигне ли се до „развод“ е възможно Джеф Безос да се откаже от тях. Ако Амазон не иска да съдейства, остава вариант „Сигнус“-ите да бъдат изстрелвани с ракети „Фалкън 9“ на СпейсЕкс, които са изцяло американски и с американски двигатели. Принципно Нортроп Груман и СпейсЕкс са конкуренти, но вероятно във военна обстановка си биха стиснали ръцете.
Пилотираните космически кораби на Боинг „Старлайнър“ също ще могат да повдигат орбитата на станцията, но те все още не са въведени в експлоатация и ще биват изстрелвани с „Атлас 5“ и руски ракетни двигатели. За съжаление изцяло американските кораби „Крю Драгън“ не могат да се използват за тази цел – Илон Мъск е решил да ги лиши от традиционния голям сервизен модул, за да може да ги направи възвръщаеми. НАСА обаче уверява, че предприемачът работи по модификация, която някой ден ще позволи и на „Крю Драгън“ да повдига орбитата на МКС.
Всичко това на този етап е само теоретично …
Прочетете цялата статия на английски език на този линк: https://arstechnica.com/science/2022/03/how-to-save-the-international-space-station-and-prevent-the-dreaded-gap/?comments=1
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
