А някога руските учени имаха мечти…
22 март 2022 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. В края на 2008-ма космическите ентусиасти по цял свят с нетърпение очаквахме през новата 2009-та година Русия да изстреля автоматичната междупланетна станция „Фобос-Грунт“. По това време САЩ бяха абсолютен лидер в изучаването на Слънчевата система, с мисии на повърхността на Марс, сред астероидите, около Сатурн, на път към Плутон. Другите държави като Китай, Япония и Индия тепърва бяха изстреляли първите си скромни мисии до Луната. Кой можеше да съперничи на Щатите? Вниманието беше насочено към Роскосмос – наследник на славната програма на СССР, изпратила някога мисии до Венера, луноходи до естествения ни спътник и няколко полууспешни роботизирани експедиции до Марс. „Фобос-Грунт“ беше амбициозен проект без аналог в света – автоматичната междупланетна станция трябваше не просто да влезе в орбита около Червената планета, но да се сближи с нейния спътник Фобос, да кацне на него, да вземе проби и да се върне на Земята.
Но 2009-та година ни донесе разочарования. Броени месеци преди старта бе оповестено, че „Фобос-Грунт“ не може да изпълни тестовете си в срок и полетът ще се отложи за 2011-та. Две години отлагане! Две години ми се струваше цяла вечност! Та през 2009-та аз бях 23-годишен, а за един млад човек времето тече супер бавно. Но ръководството на проекта ни каза: „Няма как. Трябва всичко да се изпипа, за да успеем. Иначе ще се провалим!“
Дойде 2011-та година и Русия се провали. Епично, както само руски проект може да се провали. След изстрелването „Фобос-Грунт“ остана заклещен в околоземна орбита – периодично излъчващ радиосигнали, но неприемащ команди. Как така? Ами тъй – всички процедури до отправянето на Марс трябвало да бъдат автоматични и не се предвиждала намеса от наземни екипи, затова антената била затрупана от хардуер, който щял да се освободи чак след напускането на околоземната орбита. И така „Фобос-Грунт“ си кръжеше около Земята и излъчваше тук-таме сигнали, докато накрая изгоря като метеор в земната атмосфера. По-късно имаше нещо като разследване и по време на това нещо като разследване беше установено, че руснаците нямали устойчиви на радиация компютърни компоненти… И вече в космоса радиацията повредила бордовия компютър, щото бил от най-обикновени части, достъпни на пазара…
Много учени плакаха тогава, но неочаквано се появи златен шанс за Русия. Европейската космическа агенция бе изоставена от САЩ заради това, че НАСА трябваше да покрива нарастващите разходи по телескопа „Джеймс Уеб“ (същият, който излетя преди три месеца) и така ЕКА не можеше да осъществи марсианската програма „ЕкзоМарс“. Затова агенцията се обърна към Роскосмос. И руснаците приеха да помагат. През 2016-та година с руска ракета „Протон-М“ беше изстреляна първата мисия от програмата – европейския апарат „Трейс Газ Орбитър“, който работи и досега.
След това през 2018-та година трябваше да лети друг апарат, който вече бе руски. Наречен „Казачок“, това можеше да е първият руски апарат, кацнал на Марс. Но мисията бе отложена с две години, а сега през 2022-ра година Русия потопи международното сътрудничество в кръв, агресивно атакувайки Украйна. И партньорството бе преустановено. ЕКА нямаше друг избор, освен да се съобрази с международните санкции. И така – никакъв полет до Марс.
Как реагира Русия? Ами, шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин каза: „Ще копираме „Казачок“ и ще го изстреляме сами. Ама ще отнеме време“. Смятайте сами колко време ще е нужно – изстрелването е планирано с ракета „Ангара“, която още не е готова (не е минала през всичките си тестове), от площадка на космодрум Восточний, която не е построена. Най-реалистичната възможна дата за полет е 2028-ма година.
Ех, ако можех да се върна през 2008-ма година и да кажа на моето тогавашно себе, на онова пишлеме: „Не се надявай на Русия, ти мечтаеш през следващите 20 години хората да стъпят на Марс. А те руснаците до 2028-ма няма да изстрелят и един мижав робот. Политиците им са тъпи като галоши, те предпочитат да се върнат в кървавото средновековие, отколкото да крачат в една крачка с технологичния свят!“.
Всъщност през следващите години след 2008-ма човечеството дръпна напред. Индийците пратиха самостоятелна роботизирана мисия до Марс. Китайците пратиха самостоятелна мисия до Марс, че и кацнаха там. Даже арабите (Обединените арабски емирства) пратиха самостоятелна мисия до Марс. Червената планета е активно изучавана с роботи. Разбира се, американците са все още топ. Макар и зарязвайки „ЕкзоМарс“ и ЕКА заради „Джеймс Уеб“, НАСА по-късно покани европейците да участват в проекта „ИнСайт“ и най-мощните прибори на борда са немски и френски. Мисията кацна през 2018-та година и все още работи там. А през 2021-ва година на марсианската повърхност се спусна съвременният марсоход „Пърсъвиърънс“, който търси живот и събира проби, които ще бъдат доставени на Земята. Не от Фобос. От самия Марс.
Светът не изчака руснаците да се натуткат. Докато Илон Мъск създаде кораби „Крю Драгън“ и изпрати туристи на 500-километрова височина над Земята, докато даже Ричард Брансън и Джеф Безос след безкрайни (безкрайни ли?) отлагания сами полетяха в космоса със свои кораби… Роскосмос си остана с едни „Союз“-и. Няма нови руски кораби. Няма руски мисии до Луната и Марс.
Междувременно руската армия обстрелва градовете в Украйна и убива бременни жени и деца. Светът закономерно изолира Русия, в това число и от космическите проекти. А Рогозин реве, че космическият му отрасъл е под санкции. Защо ревеш? Нали искаш Русия да е велика, да е най-добрата. Ами в такъв случай останалият свят не ти трябва. Оправяй се сам! Както се оправят Иран и Северна Корея.
Иран и Северна Корея имат космическа програма. Периодично изстрелват някой и друг спътник в орбита, покрай военните си разработки. Роскосмос заяви същото – отсега нататък фокусът пада върху военни спътници. Край на мисиите до Луната и Марс. Космонавтиката на Русия не че ще си отиде … просто Русия ще стане като една голяма Северна Корея.
Но не смятам да я жаля. Ако има нещо да жаля, то това са моите детски мечти, които загинаха на 24-ти февруари. Мечтите, че целият свят заедно може да поеме към звездите.
Не искам оцапани с кръв и украсени с полусвастики (Z и V) мисии до Луната и Марс. Нито сега, нито през 2028-ма, нито никога.
Дори и такива мисии хипотетично да успеят, няма да им се зарадвам.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
