61 години след Гагарин бъдещето пред руската космонавтика е песимистично

2
267
Добави коментар
redbul80
redbul80

В продължение на 60 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия

11 април 2022 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Навръх 61-годишнината от полета на Юрий Гагарин (която отбелязваме на 12-ти април т.г.) бъдещето пред руската космонавтика е песимистично – след началото на войната в Украйна срещу Русия бяха въведени множество санкции. Според Александр Хохлов, известен експерт, инженер, член на Северозападната организация на руската Федерация на космонавтиката, космическият отрасъл на страната тепърва ще се сблъска с много сериозни проблеми. 

Това заяви той в интервю за журналиста Арсений Веснин от радио „Ехото на Москва“, което беше публикувано на сайта Вот так.тв.

Космонавтиката на Русия няма да изчезне напълно, смята Хохлов. Експертът напомня, че дори Северна Корея и Иран, макар и под санкции, успяват да развият минимална космическа програма. При това техният потенциал е далеч по-малък от този на руснаците.

Но този факт е единственото положително нещо, което може да се каже в случая. Роскосмос изцяло загуби присъствието си на комерсиалния космически пазар, което означава, че руската космонавтика остава единствено държавно-субсидирана. Също така възникнаха сериозни трудности с научните космически проекти, в които Русия традиционно участва посредством международни сътрудничества. А тези проекти не са много. 

Хохлов разкритикува ултиматума на шефа на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин, който поиска от НАСА, Европейската космическа агенция и космическата агенция на Канада веднага да свалят санкциите срещу руските предприятия. Експертът твърди, че Рогозин бърка причинно-следствените връзки. Самите санкции не са наложени от НАСА спрямо Роскосмос. Напротив, това са санкции, които са въведени срещу Русия като държава във връзка с нейната агресивна външна политика. Причината за наличието на ембаргото се корени в това, че продуктите на Роскосмос се използват и от руското министерство на отбраната. Но какво направи Рогозин? Той написа оплакване към агенции, които се занимават с граждански, а не с военни задачи. Шефовете на агенциите от своя страна написаха дипломатични отговори, както се и очакваше да го направят – че винаги са отворени да си сътрудничат с Роскосмос по програмата за Международната космическа станция. Рогозин заяви, че тези отговори не го устройват и съответно ще предаде към руското правителство своето предложение за по-нататъшното участие на Роскосмос в проекта.

Това вероятно ще включва напускането на МКС от Русия през 2024-та година. В случай че предложението бъде одобрено от Путин, тогава частни американски компании като СпейсЕкс или Нортроп Груман биха построили модул, който ще се скачи със станцията и ще поддържа нейната височина – функция, която днес се изпълнява от руския космически сегмент. Хохлов напомня, че подобен ход би бил изцяло в ущърб на Русия, тъй като руската космонавтика ще остане без достъп до МКС и докато е вярно, че РКК „Енергия“ работи по проект за национална станция, тя надали ще бъде готова в срок поради обезкървената икономика вследствие на т.нар. „специална военна операция“. 

Хохлов акцентира и върху тъжния факт, че войната в Украйна сложи край на съвместната руско-европейска мисия „ЕкзоМарс 2022“, която трябваше да излети към Червената планета през тази година. Тя се състои от руска спускаема платформа и европейски марсоход. Рогозин обещава да изстреля самостоятелно подобна платформа през идните няколко години, но чисто руската мисия няма да включва самоходен апарат, тъй като Русия е загубила своите компетенции в областта на космическата роботика. Не е ясно дали Русия притежава капацитета да осъществи мисията самостоятелно – думите на Дмитрий Рогозин, че ще се търси партньорството на държавите от Персийския залив или на Китай са показателни, че това вероятно не е възможно. 

Полетът на „Луна 25“ до естествения ни спътник все още остава насрочен за тази година. Но космическият апарат все още не е доставен на стартовата площадка на космодрума Восточний. Стига да се осъществи по план, мисията ще е голямо изпитание за космонавтиката на Русия, която не е провеждала своя лунна или междупланетна експедиция от 30 години насам.

Хохлов е песимист дори и за бъдещето на руските разузнавателни и комуникационни спътници. Тези спътници разчитат на електронни компоненти, вносът на които понастоящем е забранен заради санкциите. Принципно Русия може да заложи на контрабанда или да използва остарели технологии. Всичко занапред зависи от множество външни и вътрешни фактори, които ще предопределят колко още време ще просъществува настоящият руски режим. 

И все пак, напомня експертът, дори Северна Корея изстрелва ракети. 

https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/