На снимката: съвременният космически кораб „Бион“, който е базиран на „Восток“. Photo credit : NASA
ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 11 април 2022 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. На 12-ти април 2022 г. ще отбележим 61 години от полета на първия човек в космоса – Юрий Гагарин. И докато безспорно много е изписано за Гагарин, за неговото историческо пътешествие, за обстоятелствата около смъртта му, наличните материали за неговия космически кораб „Восток“ са малко. А създаването на този космически кораб е сред най-големите успехи на съветската космонавтика.
След приключването на епохата „Восток“, съветските инженери създават базирания на него „Восход“, а по-късно през 60-те години се появява и „Союз“. „Но въпреки промяната на фокуса в пилотираната космическа програма, „Восток“ никога не е изоставен, а е непрекъснато подобряван и адаптиран за нуждите на разнообразни военни, научни и комерсиални мисии през следващите десетилетия“, пише физикът и експерт в областта на космическата история Ендрю ЛьоПейдж. „Ако включим пилотираните космически мисии от серията „Восток“ и „Восход“, базисната конструкция на „Восток“ лети над 800 пъти през следващия половин век“.
Опитно-конструкторското бюро ОКБ-1 започва да проектира космическия кораб още през 1957 година, а на официално равнище работата е постановена на 22 май 1959 година от ЦК на КПСС и Съвета на министрите на СССР, съобщава РИА Новости. Програмата предвижда създаване на опростен вариант на кораба „Восток-1“ (или 1К) за изпитание на базисните системи, стандартен „Восток-3“ (3К), както и разузнавателен спътник „Восток 2К“, впоследствие преименуван на „Зенит“.
„Разликите между 1К и 3К са били свързани с това, че 1К е бил предназначен да отработи не всички, а само някои от системите на кораба. Така например на първия кораб 1КП (т.е. Прост) не е имало термозащита, животоподдържащи системи и системи за кацане“, пояснява Александър Железняков, академик от Руската космическа академия „Циолковски“. Съгласно Железняков в хода на летателната програма нужните системи били добавяни поетапно.
Напомням на читателите, че това се нарича итеративен подход за развитие на космически проект.
Зад полета на Юрий Гагарин стои стройна тестова програма. Дебютното изстрелване на „Восток 1КП“ е проведено на 15 май 1960 година. Пилотираният вариант „Восток 3КА“ лети за пръв път на своя роботизиран тестов полет на 9 март 1961 г., месец преди Гагарин – на борда му пътува манекен, кръстен с името Иван Иванович, както и куче на име Чернушка, няколко мишки и морско свинче.
А между „Восток 1КП“ и „Восток 3КА“ са проведени четири други тестови изстрелвания, сред които се отличава мисията на 19-ти август 1960 г. с кучетата Белка и Стрелка.
Не всички от мисиите са успешни, а и полетът на Гагарин според много експерти е осъществен прибързано, като първият космонавт е принуден да се справи с редица трудности, включително с неразделяне на служебния от спускаемия модул преди навлизането в атмосферата и частично разгръщане на парашутите. Много неща са могли да се объркат и да доведат до фатален инцидент, но Гагарин все пак се върнал жив. Някои биха казали, че това е до късмет. Но други, сред които е и космическият историк Асиф Сидики, твърдят, че успешният завършек на мисията на първия космонавт безспорно се дължи на стабилната конструкция на „Восток“ и прекрасните инженерни решения на неговите създатели.
„Замислете се, че космическият кораб „Восток“ е притежавал 241 вакуумни лампи, над 6 000 транзистора, 56 електродвигателя, около 800 релета и ключалки, всичко това свързано с 15 километра кабели“, казва Сидики. „Но по начина, по който съветските инженери са проектирали системата, тя е била предназначена да работи и при онези неясни граници, при които параметрите са били изтласквани до максимума. Именно заради това смятам, че космическият кораб „Восток“ е бил отлична инженерна разработка, ако под „отлична“ разбираме също така изключително стабилна“.
Ето каква е базисната конструкция на „Восток“ – това е двумодулен космически кораб, притежаващ служебен и спускаем отсек. Спускаемият отсек представлява сфера с диаметър 2.3 метра и тегло 2 400 килограма. Сферичната форма, напомня ЛьоПейдж, осигурява предимства – нейните аеродинамически характеристики са добре известни, освен това позволява увеличаване на вътрешния обем на кораба за сметка на масата за структурата и топлинния щит. Към служебния модул е прикачена цялата апаратура, която няма нужда да бъде връщана на Земята. Той е с цилиндрична форма, с диаметър на основата 2.4 метра, сходна височина и тегло 2 300 килограма. Тук се намират множеството консумативи за животоподдържащите системи, системите за управлението на полета, батериите, телеметричните системи и, разбира се, ретроракетата за излизане от орбита.
Конструирането на разузнавателния спътник „Зенит“ е в ход още докато протича разработката на пилотирания „Восток“. Всички животоподдържащи системи са премахнати, а в спускаемия модул са разположени фотоапарати и разузнавателна апаратура. Целта на „Зенит“ е да прелита над САЩ и други важни региони от гледна точка на разузнаването на СССР, да ги заснема, след което спускаемата капсула заедно с фотографската система и филмовата лента се завръща на Земята. Спътниците от серията „Зенит“ се използват чак до 1984 година, след което са пенсионирани с въвеждането в експлоатация на модерните разузнавателни сателити „Янтар“.
Но базисната конструкция на „Зенит“ е модифицирана за пореден път – този път с цел провеждането на мисии с биологични обекти до околоземна орбита. Така се раждат космическите кораби „Бион“ и „Фотон“. Последната мисия на „Фотон“ е реализирана през 2014 година, а на „Бион“ – през 2013-та. Нова мисия на „Бион“ е запланирана за последната четвърт на 2023 година и понастоящем е в етап на подготовка.
Така че базисната конструкция на „Восток“, под една или друга форма, продължава да се използва и досега. Космическият кораб, с помощта на който е изстрелян първият космонавт в историята на човечеството, все още не е изпял лебедовата си песен.
Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм – линк тук.
Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация – на този линк).
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
