Ревматоидният артрит е хронично, прогресиращо, автоимунно ставно заболяване. В миналото по-често се наричаше артрит или ревматизъм.
Най-висока заболеваемост от ревматоиден артрит се регистрира на възраст между 40 и 50 години, но има случаи на заболяването и при деца.
Въпреки че досега не е открито ефективно лекарство за ревматоиден артрит, което да излекува напълно заболяването, прилагането на подходящо фармакологично лечение, както и рехабилитация и диета могат да заглушат това заболяване за много години.
![back-park-slim-copy-warm.jpg]()
Какво е ревматоиден артрит?
Ревматоиден артрит, RA за кратко, преди артрит или ревматизъм – хронично автоимунно заболяване на съединителната тъкан, което се проявява в неспецифичен симетричен артрит. В Полша около 1% от възрастните страдат от ревматоиден артрит, а жените са 2-3 пъти по-склонни да страдат от това заболяване, отколкото мъжете. Най-голямата честота на това заболяване е между 4-то и 5-то десетилетие от живота.
Ревматоиден артрит – причини
Причините за развитието на ревматоиден артрит не са очевидни. Това е едно от най-сложните автоимунни заболявания. Има три групи фактори, които влияят на риска от развитие и тежестта на курса:
генетични фактори,
фактори на околната среда,
имунни нарушения,
бактериални или вирусни инфекции,
Оксидативен стрес.
Най-голяма роля се отдава на генетичните фактори , чийто дял в развитието на РА се оценява на около 40-60%, но досега не е идентифициран нито един ген, отговорен за повишения риск от развитие на това заболяване. Потенциалните генетични фактори включват относно:
възникването на т.нар общ епитоп в HLA клас II молекули,
генен полиморфизъм на някои матрични металопротеинази (ММР),
полиморфизъм на провъзпалителни цитокинови гени, особено тумор некрозис фактор α (TNF-α) и интерлевкин 4 (IL-4).
Факторите на околната среда играят особена роля в етиопатогенезата на РА и в комбинация с генетична предразположеност (наличие на общ епитоп в HLA клас II молекули) повишават риска от РА повече от всеки един от тези фактори самостоятелно. Факторите на околната среда, които увеличават риска от развитие на ревматоиден артрит включват :
тютюнопушенето – не само повишава риска от заболяването, но и влияе върху тежестта на протичането му, причинявайки по-честа поява на извънставни симптоми и по-ниска чувствителност към фармакотерапия,
дългосрочен стрес,
неправилна диета,
интензивно физическо натоварване.
Смята се също, че вирусните и бактериалните инфекции инициират болестния процес при РА . Вирусите, за които се смята, че са важен фактор при ревматоиден артрит, включват цитомегаловирус (CMV) и вирус на Epstein-Barr (EBV). По-специално EBV често се открива в тампони от гърлото на хора с РА. Възпалителният процес в хода на РА може да бъде причинен и от анормална чревна микрофлора, главно наличие на микроорганизми Mycoplasma и значително увеличаване на броя на бактериите Clostridium Perfringens .. Изследвания на пациенти с РА показват, че тяхната чревна флора се различава значително от състава на чревния микробиом при здрави хора. Ново изследване дори показва, че оралните инфекции с бактерии, които причиняват пародонтит, могат да играят роля в етиопатогенезата на РА.
Важни фактори, повишаващи риска от развитие на РА, включват нарушения на имунния отговор , характерни за всички автоимунни заболявания. Специална роля в този процес играят Т-лимфоцитите, които смятат собствените антигени на тялото за чужди и се опитват да се борят с тях. В-лимфоцитите помагат в този процес, защото са отговорни за развитието и поддържането на възпалителния процес. В резултат на това тялото произвежда голямо количество автоантитела, вкл RF, чието присъствие се открива при приблизително 80% от пациентите с РА. Производството на голямо количество антитела при автоимунни заболявания кара тялото да унищожава собствените си клетки, в случай на РА това са периартикуларни тъкани.
Научните изследвания показват, че оксидативният стрес играе значителна роля при ревматоидния артрит . Как се проявява? Организмът на пациентите има повишени нива на маркери, които показват засилени окислителни реакции. В същото време се намалява концентрацията на антиоксиданти, които предпазват от вредното въздействие на свободните радикали, т.е. реактивните кислородни видове (ROS). Излишъкът на ROS може да ускори разрушаването на ставите.
Ревматоиден артрит – симптоми
В началния стадий на ревматоидния артрит симптомите не са характерни, което затруднява изключително трудно диагностицирането на ревматоидния артрит в ранните стадии. Най-характерните начални симптоми са болка и подуване, обикновено в една малка става на ръцете или краката – обаче в началото на заболяването тези симптоми се появяват само при 50% от пациентите.
RA – начални симптоми :
обща слабост
умора, разстройство,
честа субфебрилна температура,
прекомерно изпотяване
намален апетит и загуба на тегло.
Чести симптоми на ревматоиден артрит , които се развиват с прогресирането на заболяването, включват:
симетричен артрит – първоначално предимно на малки стави на ръцете, а по-късно и на коленни, глезенни, раменни стави, както и на шийните прешлени (в мрежата лесно можем да намерим характерни снимки на усукани пръсти, показващи ревматизъм),
деградация на ставния хрущял и костните епифизи,
сутрешна скованост.
Артрит – извънставни симптоми и системни усложнения:
васкулит,
реактивна амилоидоза,
белодробна фиброза,
мускулна дистрофия,
тендинит,
образуване на ревматоидни възли,
промени във вътрешните органи.
Протичането на ревматоидния артрит, въпреки използването на фармакотерапия, се характеризира с чести рецидиви. Заболяването води до прогресивно разрушаване на ставния хрущял и околоставните тъкани, деформация на ставите, а по-късно инвалидизация и преждевременна смърт.
Ревматоиден артрит – лечение
Според статистиката всеки четвърти човек, страдащ от ревматоиден артрит, се нуждае от операция поради разрушаване на голяма става, предимно колянна. Средно 50% от пациентите губят работоспособността си след пет години боледуване. Ето защо правилно проведената терапия е толкова важна.
Фармакотерапия
Досега не е изобретено лекарство, което да излекува напълно ревматоидния артрит. Наличните лекарства инхибират развитието на заболяването и при ранно прилагане могат бързо да доведат до ремисия и дълготрайното й поддържане или до значително намаляване на активността на симптомите. Фармакотерапията, използвана при ревматоиден артрит, предотвратява образуването на необратими изменения в ставите, както и извънставни и системни усложнения.
Има три вида фармакотерапия:
Болестно-модифициращи лекарства – разнообразие от фармакологични средства, общата черта на които е способността да предотвратяват деструктивни промени в хода на ревматичните заболявания. Най-често използваните и най-ефективни са метотрексат, лефлуномид и сулфасалазин.
Биологични лекарства – група лекарства, свързани с биологично активни молекули, естествено срещащи се в човешкото тяло. Те са пробив в лечението на РА. Те влияят върху факторите, които задействат възпалителните механизми в организма. Те значително инхибират прогресиращия ревматизъм, а когато се прилагат в първата фаза на заболяването, предотвратяват увреждането на ставите. Те са най-ефективни, когато се прилагат едновременно с лекарство, модифициращо заболяването. Те включват, наред с други инфликсимаб, анакинра, ритуксимаб.
Стероиди (глюкокортикоиди) и нестероидни противовъзпалителни лекарства – са предназначени за облекчаване на възпалителните симптоми и болка. Препоръчват се само при обостряне на заболяването, тъй като при продължителна употреба имат множество странични ефекти.
Рехабилитация
За да се избегнат негативните ефекти от фармакотерапията, лечението се допълва с други методи, които намаляват тежестта на болката и отока. Най-често използваните физиотерапевтични процедури са :
криотерапия (студено лечение) – системна (камери за криотерапия) или локална (вдухване на охладен въздух или пара течен азот),
кинезитерапия – специални комплекси от упражнения,
ултразвук,
лазерна терапия,
магнитотерапия – нискочестотно магнитно поле,
балнеолечение и саламура и сулфидни вани.
Целта на тези лечения е намаляване на болката, периартикуларния оток и продължителността на сутрешната скованост. Най-ефективните терапии за лечение на ревматологичен артрит (според пациентите) включват: криотерапия, ултразвук и лазерна биостимулация. Особено забележителна е локалната криотерапия – както е доказано в проучвания, тя значително намалява болката в коленните стави и подобрява ефективността на походката.
Диета терапия
Адекватното хранене при ревматоиден артрит е също толкова важно, колкото и медикаментозното лечение и рехабилитация. Най-добри резултати се постигат с противовъзпалителни диети, които са богати на противовъзпалителни съставки, вкл. антиоксидантни витамини, полифеноли и полиненаситени мастни киселини.
Диетите с висок противовъзпалителен потенциал включват:
средиземноморска диета,
вегетарианска и полувегетарианска диета,
веган диета.
Най-важният компонент, който трябва да бъде включен в диетата при РА, са омега-3 полиненаситените мастни киселини . Диета, богата на тези киселини, има силен имуносупресивен ефект. Източник на омега-3 мастни киселини са растителните продукти (ленено семе, ленено масло, орехи), както и рибата. Хората, които ядат риба 1-3 пъти седмично, имат по-нисък риск от развитие на ревматизъм. При хора, които вече имат заболяването, омега-3 мастните киселини могат да намалят производството на провъзпалителни цитокини (IL-1, IL-6, TNF-alpha) и да намалят болката, както и да намалят нуждата от болкоуспокояващи и не- стероидни противовъзпалителни средства. Ако пациентите не могат да осигурят на тялото правилното количество омега-3 мастни киселини с диетата, е препоръчително да приемат подходящи добавки.
В допълнение към омега-3 полиненаситените мастни киселини, следното също е важно в диетичната подкрепа при лечението на РА :
мононенаситени мастни киселини, чийто източник са например рапично масло и зехтин,
GLA мастни киселини – съдържащи се вкл. в масло от вечерна иглика и масло от пореч,
растителен протеин от, наред с други от соеви продукти,
хлорофил, съдържащ се в зелените зеленчуци,
антиоксидантни витамини Е и С и бета-каротин (витамин А),
полифеноли, открити в цветните плодове и зеленчуци, както и в подправките,
цинк (семена, ядки, сусам, слънчогледови семки) и селен (бразилски ядки, водорасли, сусам, морски дарове),
пробиотици.
Диетите, които обикновено се използват при лечението на ревматоиден артрит, които предизвикват някои противоречия, включват елиминационни диети, главно без глутен и без лактоза. Диетолозите и лекарите посочват, че в някои случаи могат да помогнат, но тази диета не бива да се приема лекомислено – първо трябва да си направите подходящи изследвания и изследвания за целиакия, хранителна непоносимост и хранителни алергии.
При ревматоиден артрит домашното лечение освен диета включва и билколечение. Използват се както билкови компреси, така и вани и запарки за пиене. Ревматоидният артрит се лекува основно с: бяла горчица, ливада, планинска арника, бяла върба или кора от върба.
