Да си родител не е лесно. Всяко време обаче изправя родителите пред различни изпитания. Кое е най-трудното за майките и бащите през 21 век? Къде най-често се грешим във възпитанието и как може можем да избегнем това?
Макар че подобни обобщения е трудно да се правят, последните години психолозите насочват вниманието върху един конкретен проблем. Все повече от децата, при това в много от държавите, не само в България, израстват все по-несамостоятелни.
От една страна технологиите правят много от нещата вместо нас. Това важи и за децата в голяма степен, не само за възрастните. От друга обаче родителското отношение също допринася за проблема.
Много родители правят грешката да обслужват децата си за неща, които вече би трябвало да правят сами. Така децата нямат възможността да се научат, а също и да свикнат да разчитат на себе си. Като започнем от първите неща като храненето и обличането и стигнем до писането на домашните, приготвянето на раницата и дори сложната област на човешките взаимоотношения.
Родителите често се намесват да решават конфликтите на детската площадка и в училище, вместо да оставят децата само да придобият опит. По-добре е те да ограничат помощта си само до съвет, ако е наложителен или поискан от самото дете.
Тази свръхзакрила, която води до „живот в саксия“ не е в услуга на детето. Като възрастен е по-вероятно да изпитва силна тревога, вместо да има стратегии за справяне с проблемите. Според психолозите такива деца са изложени на по-висок риск от депресии, тревожни разстройства и зависимости като възрастни.
По-добре е родителите да се стремят да възпитават децата в независимост и самостоятелност, което ще ги подготви по-добре за живота. Това е в някаква степен по-трудно, защото трябва да премерият своите грижи и да се въздържат, оставяйки детето да направи своите грешки. В дългосрочен план обаче тези деца са много по-устойчиви психически, с изградено самочувствие и хъс за живота, вместо да се чувстват сами, объркани и изплашени като възрастни, когато мама и татко вече не са така близо до тях.
