Великден е християнски празник, на който почитаме възкресението на Христос. Как и защо го свързваме със заек?
Зайците са разпространени в почти всяка култура по света, като символи на плодородие, изобилие или заради пъргавостта им. Те са ловувани, но и почитани и намират място в различни религиозни обреди.
Повечето християнски символи произхождат от Библията – сборник с текстове, писани по различно време, но касаещи ранните години на религията. Част от символиката е заимствана от римските и гръцките култури. Там зайците се свързват със способността им да се размножават бързо и се споменават в трудовете на Аристотел и Плини Стари. В Европейската култура по време на Средновековието и Ренесанса, зайците символизират или целомъдрие, или безгранична сексуалност, в зависимост от контекста.
В различните предхристиянски общества, зайците се свързват с репродуктивните способности и правят компания на божествата на плодородието. По време на пролетните фестивали, когато се празнува обновлението на природата и новото начало, зайците били изобразявани като компаньони на боговете и предвестник на обновлението. От тогава насам, през цялата история те присъстват в текстове и картини.
Днес знаем, че християнката религия заимства част от символите на езическите божества, така че е вероятно това да се е случило и със зайците – те вече са били утвърден символ на новото начало, така че образът им лесно се инкорпорирал в християнския празник, свързван със същото – Възкресението. Няма категорични доказателства, че е станало така, но присъствието на тези животни в културата на едва ли не всички общества ги прави универсален символ на новото начало в природата и днес този символ е претворен в познатия и обичан Великденски заек, който раздава яйца.
