След 47 години застой, Русия се присъедини към надпреварата за изследване на Луната и се нареди до Китай, Индия и САЩ.
Наскоро НАСА нарече надпреварата „лунна златна треска“ и вече се коментират възможности за минна дейност и дори създаване на постоянни бази там.
Луната се намира на 384 хиляди километра от Земята и влияе върху въртенето на планетата и приливите и така допринася за стабилността на климата. Смята се, че се е образувала преди 4.5 милиарда години от останките на нещо, което се е сблъскало със Земята.
Температурата на повърхността варира между 127 и минус 173 градуса по Целзий и няма защита от слънчевата радиация, така че строежите ще бъдат предизвикателство, но наличието на вода предполага, че е възможно хора да остават там дългосрочно.
Първите сведения, че на Луната има вода са от 2008 г. когато индийската мисия Чандраян-1 установява хидроксилни молекули по повърхността. Водата, освен съществена за човешкия живот, може да бъде източник на кислород и водород, които елементи могат да се използват като ракетно гориво.
Според проучвания, на Луната има милиони тонове хелий-3, който евентуално може да се ползва като гориво при ядрен синтез.
Откриват се и редки метали, които се използват в смартфони, компютри и повечето съвременни технологии.
Не е ясно как ще се достигне до цялото това богатство. Поради условията, е вероятно роботи да вършат повечето работа, но все пак ще се наложи да се изгради някаква инфраструктура.
Няма законова рамка, която да определя условията при които това може да се случи.
Според Договора за открития космос на ООН от 1966 г., нито една държава не може да обявява никоя част от Луната или друго небесно тяло за своя суверенна територия, а използването на космоса трябва да бъде в полза на всички. Според юристи обаче този договор не касае частни компании и интереси.
Споразумение за Луната, подписано през 1979 г. казва, че никоя част от Луната не може „да стане собственост на държава, международна, междуправителствена, неправителствена или национална организация, юридическо или физическо лице.“
Това споразумение не е ратифицирано от нито една от големите космически сили.
През 2020 г. САЩ обявиха, че в светлината на мисията Артемис, която цели изследване на Луната, се създава споразумение, чрез което да се надградят съществуващите международни закони, като се обособят „безопасни зони“ на Луната. Засега Русия и Китай не са заявили участие в него.
