Парниковите газове, които отделят страните в ЕС отбелязват спад с 2.9 % за първата четвърт на 2023 г. Това става в условията на растеж на икономиката от 1.2 %.
Данните са от Евростат и отразяват усилията на страните-членки да следват целите, свързани с климатичните изменения.
В условията на непредсказуеми екстремни метеорологични явления, като горещите вълни от юли това лято, ЕС продължава да изпълнява целите си за достигане на нулеви емисии до 2050 г.
Емисиите от януари до март се равняват на 941 милиона метрични тона въглероден диоксид.
Основните парникови газове, които допринасят най-много за климатичните изменения, според доклада на Междуправителствения панел по климатичните изменения, са въглероден диоксид, метан и азотни оксиди. Те влияят в различна степен, затова действието им се сравнява с това на въглеродния диоксид и се изчисляват еквивалентни количество със същия потенциал, които се използват при оценката.
Емисиите са спаднали в 21 от 27-те държави на ЕС, като най-голям спад отбелязват България – 15.2 %, Естония – 14.7 % и Словения – 9.6 %.
Повече емисии отделят Ирландия – 9.1 %, Латвия – 7.5%, Словакия – 1.9%, Дания – 1.7%, Швеция – 1.6% и Финландия – 0.3%, като при тях се отчита и по-голямо увеличение на БВП.
През първата четвърт, секторите с най-голям принос за емисиите парникови газове са домакинствата – с 24 %, производството – с 20 %, енергийния сектор – с 19 %, земеделието – с 13 % и транспорта – с 10 %.
В сравнение с първата четвърт на 2022 г. емисиите са намалели в 5 от общо 9 сектора, като най-голям спад е регистриран в енергийния сектор – 12.3 %, а увеличение от 7. 2 % има в транспортния.
Само при 6 от страните, намалили емисиите си, се наблюдава спад в БВП. Това са Чехия, Естония, Литва, Люксембург, Унгария и Полша, което значи, че останалите страни, включително и България, успяват да увеличат БВП докато намаляват емисиите.
