Японски изследователи са потвърдили наличие на микропластмаса в облаците. Според експерти, е вероятно тези частици да влияят върху климата по начини, които не са ни известни или все още не разбираме достатъчно добре.
Проучването е публикувано в списание Environmental Chemistry Letters. Японските учени от Университета Уаседа, които се занимават с изследване на начините, по които микропластмасата циркулира на планетата, събират вода от облаците около върховете Фуджи и Ояма, от височина между 1300 и 3500 метра. Пробите са обработени по няколко метода, за да се определят техният химичен състав и физични характеристики.
Екипът идентифицира 9 типа полимери и един тип гума в микрочастиците, отрити в пробите, които са размери от 7.1 до 94. 6 микрометра. Един микрометър е една хилядна част от милиметъра.
В един литър от облачната вода са установени между 6.7 и 13.9 частици пластмаса.
„Микропластмасата се транспортира в тропосферата и допринася за глобалното замърсяване. Ако проблемът със замърсяването на въздуха с пластмаса не се адресира с действия, климатичните промени и екологичните рискове ще причинят необратими щети на околната среда в бъдеще.“ Казва Хироши Окочи, автор на проучването.
Когато микрочастиците достигнат до високата атмосфера и са изложени на действието на ултравиолетовите лъчи, те се разграждат и това увеличава парниковите газове, казва още изследователят.
Микропластмасите са частици между 1 и 5000 микрометра и идват от индустриални производства на текстил, гуми за коли, козметични продукти и други източници, както и от битови пластмасови отпадъци, които се разграждат до все по-малки частици, изложени на действието на стихиите. Ежегодно над 10 милиона тона пластмаса са изхвърляни в околната среда.
Освен, че циркулират във въздуха и водата, микропластмасите се акумулират по хранителната верига и се откриват във все повече организми.
Микропластмаси са установени в телата на риби и бозайници, включително и в различни човешки органи, според някои изследвания.
Замърсяване с микропластмаса е установено и в Арктика и Антарктика, както и в Женевското езеро. Засега няма работещо решение нито за намаляване на замърсяването с микропластмаса, нито за премахването на частиците от околната среда, нито има яснота по темата какво е влиянието им в дългосрочен план върху различните организми.
Източник: Al Jazeera, Waseda University
