ДНК от кости и зъби на хора, живели в Европа преди 5-34 хиляди години ни предоставя нова информация касаеща произхода на заболяването множествена склероза (МС). Оказва се, че гените, които сега увеличават риска за развитието на тази болест, преди са помагали на хората да се предпазват от заболявания, с които се сблъскват поради близостта си с домашни животни.
Проучването включва секвениране на генома на 1664 души живели в западна Европа и Азия, както и сравняването на резултатите с великобританска база данни, съдържаща информация за 410 хиляди души, които са описали себе си като „бели британци“ и още 24 хиляди души, родени извън Великобритания.
Множествената склероза е хронично заболяване, считано за автоимунно, което засяга мозъка и гръбначните нерви.
Изследователите установили, че в началото на Бронзовата епоха, преди около 5 хиляди години, хора, наречени Йамная, мигрирали от територии в днешна Украйна и южна Русия към западна Европа. Те се занимавали с животновъдство и били първите истински номади на Европа.
Поради близостта си с животните, те често се инфектирали с патогени от тях и постепенно развили гени, които да ги предпазват от такива болести. С развитието на хигиената, няколко хилядолетия по-късно вече няма нужда от това, но гените остават и предизвикват повишен риск от МС в днешните северноевропейци. Това може да обясни разпространението на заболяването почти двойно повече в северна Европа, отколкото в южна.
„Ние сме продукт на еволюция, случила се в друга околна среда и в много отношения не сме оптимално адаптирани за средата, която сме създали за себе си сега.“ казва Размус Нилсън, изследовател по популационна генетика и един от водещите автори на изследването.
Йамная отглеждат коне и добитък и вероятно воюват с местните, докато ги изместят. Те са физически необичайно големи, за което свидетелстват скелетите им, а също се различават и генетично от местните популации.
Заселват се предимно в севера – Исландия, Ирландия, Норвегия и Швеция.
„Тези открития променят вижданията ни за МС, като ни помагат да разберем произхода на заболяването. Можем да гледаме на МС като на резултат от дейността на имунна система, която е еволюирала да се справя с множество инфекции в миналото на вида ни, но която съществува сега в много различна среда. Тази разлика обуславя и свръх реакциите на имунната система днес. Това значи, че вместо да се опитваме да потискаме имунната система, по-скоро трябва да се опитаме да я прекалибрираме.“ казва друг от авторите на проучването.
Йамная са генетично предразположени да са по-високи, което си личи в днешната популация на северна Европа, а проучването установява още, че толерантността към лактоза, тоест способността да се разгражда млечната захар възниква в Европа преди около 6 хиляди години.
Източник: Reuters
