Рециклирането на пластмасови изделия се представя като решение на проблема с увеличаващите се пластмасови отпадъци от поне 50 години. О казва се , че рециклирането не е оптимално решение, а компаниите производители на пластмаса може да са преувеличили ползите от него, а в някои случаи направо да са злоупотребили с маркетинг стратегиите, докато всъщност са знаели, че рециклирането на пластмасовите отпадъци няма да реши проблема с отпадъците.
С данните, които имаме по темата сега и с документи, станали известни наскоро, нов доклад хвърля светлина върху миналото.
Създател на доклада е Центърът по интегративни климатични изследвания, (CCI) който си поставя за цел да накара компании, производители на петрол и петролни продукти като пластмасата да понесат отговорност за това, че не са казвали цялата истина относно климатичните промени.
„Когато корпорациите и търговските групи знаят, че техните продукти представляват риск за обществото и излъжат за това както обществото, така и законодателите, те трябва да носят отговорност.“ се казва в изявление на президента на CCI Ричард Уайлс.
„Това значи да спрат да лъжат, да започнат да казват истината и да си плащат за щетите, които причиняват“.
Подобно на големите производители на цигари от средата на 20 век, които години наред прикриват данни за вредата върху човешкото здраве от тютюнопушенето, и компаниите, които произвеждат пластмаса, не казват цялата истина относно рециклирането ѝ.
Според доклада, маркетинг и образователни кампании, основани на измама промотират пластмасата като рециклируема, въпреки че знаят, че това не е решение.
Благодарение на тази стратегия, индустрията за производство на пластмаса за еднократна употреба се разраства, без да бъде обект на ефективни закони за замърсяване с тъврди отпадъци.
„Рециклирането не може да се счита за перманентно решение за твърди отпадъци, защото просто увеличава времето, за което предметът се изхвърля. “ се казва в доклад от 198г.6 на търговската група „Институт Винил“ (VI).
Три години след това, директорът на групата отново подхваща въпроса по време на конференция и казва „ Рециклирането не може да продължава безкрайно и не решава проблема с твърдите отпадъци.“
Съществуват хиляди видове пластмаса, които участват в буквално всички продукти, които ползваме в ежедневието си, а т.нар. пластмаси за еднократна употреба започват да отделят токсични вещества само след една или две употреби.
Според CCI, компаниите много добре знаят това, но го прикриват в кампаниите си за рециклиране. Картинката с трите стрелки, обозначаващи рециклируемост на даден предмет е изобретена именно в тези маркетинг стратегии, независимо че се е знаело, че това не е ефективен метод за справяне с отпадъците.
През 1995 г. служители на Американския съвет по пластмаса, друга търговска група, признават, че рециклираната пластмаса не може да се сравнява със суров неизползван материал и смятат, че именно новото производство ще доминира пазара в бъдеще.
Така и става и в момента едва около 9 % от пластмасата, произведена годишно, се рециклира
Можем ли обаче да държим компаниите отговорни за това? Според доклада, е налице измама, нарушаваща законите за защита на потребителите и това е форма на престъпление, извършено от корпорациите.
Ще бъдат предприети и мерки за търсене на отговорност по съдебен път.
А струва ли си все пак да рециклираме?
Със само 9 % от пластмасата, рециклирана на годишна база и все повече компании, опитващи се да включат рециклирана пластмаса в производството си, краткият отговор е „Да“. Но единственият начин да се намали значително употребата на пластмаса за еднократна употреба е да не се ползва такава.
Източник: Euronews
