В последната колекция Фондация Ibercaja съхранява 7 маслени картини, базирани на спомени на художника, от Фуендетодос.
Всеки предмет може да бъде играчка. Лист хартия може да бъде кораб или войнишка шапка. Няколко клона могат да пресъздадат мечове или колиба, където можете да измисляте светове и истории. С въображение можете да построите мост. В романтизацията на „прединтернетната“ ера се открояват детските игри на открито, без паравани и ограничения.
Франсиско де Гоя улавя тези сладки изображения, с особената прецизност и сладост на първите си години като художник. „Деца, играещи на бикоборци“, „Деца, играещи на скачане“, „Деца, играещи на войници“, „Деца, играещи на люлка“ или „Деца, търсещи гнезда“ са някои от маслените картини, които съставляват серия от творби на художника, които сега могат да се видят в тяхната цялост, в музея на Гоя, в Сарагоса.
Фондация Ibercaja добави към постоянната колекция на музея „Детска игра“ шест маслени картини, които съставляват поредица, както и миниатюрен портрет „Млад джентълмен в син фрак“.
Седем творби, рисувани между 1775 и 1785 г., които са част от общо 32 творби на художника, в постоянната колекция на музея. Хосе Луис Родриго, генерален директор на фондация Ibercaja, подчертава, че тази колекция „ни прави второто пространство, с най-живописните творби на Гоя в света, само след музея Прадо“.
Фиксацията на Гоя, върху отразяването на улични сцени в картините му, не се дължи само на ужасите на войната. Той е пленен от ежедневието. Художникът пристига в Мадрид през 1775 г. и след като пет години рисува карикатури за Кралската фабрика за гоблени и започва да работи частно. „Той започна с портрети на благородници като Мария Тереза де Валлабрига, но също така отвори път, последван от други художници, които е срещнал в Рим“, казва историкът на изкуството Хавиер Мартинес Молина. Така се появяват творбите му с обикновени сцени, включително поредицата му от играещи деца.
Музеят на Гоя отбелязва, че „една от основните цели на художника с тези маслени картини е била да направи видима липсата на загриженост за образованието на скромните и бедни деца, повечето от които са били неграмотни“. Следователно това са картини, които умело противопоставят забавлението и радостта на техните герои.
За тях художникът пресъздава, спомените си от детството. Пример за това е картината „Деца, играещи на бикоборство“, както и други сцени в градове в Кастилия или в покрайнините на Мадрид.
Шест творби са пристигнали в музея на заем, за дълъг период от време, без краен срок, а някои от тях идват от фондация Сантамарка, фондация Сан Рамон и Сан Антонио. Миниатюрният портрет, непубликувана творба, рисувана с гваш върху лист от слонова кост около 1803 г., е дарение от частен колекционер от Арагон, който вече има други творби в музея.
Източник :La Razon
