Централният камък на монумента Стоунхендж, наречен олтар, най-вероятно е транспортиран на 700 км растояние, от настоящата североизточна Шотландия, преди 5000 хиляди години.
Това показва ново изследване, публикувано в Нейчър. Досега се смяташе, че този камък произхожда от днешен Уелс, заедно с други от камъните на монумента. Това е най-големият от камъните, ползвани при строежа на Стоунхендж, тежи 6 тона се намира в центъра на каменния кръг, като се предполага, но не всички са съгласни, че е бил поставен върху структура, наречена Трилитон, разположена така, че да съвпада с оста на слънцестоенето. Тя пада, но камъните остават и заплитат мистерията на монумента още повече.
За този период, това е най-дългият път, който изминава камък, разказва един от авторите на изследването, Ник Пиърс.
Новото изследване директно адресира една от многото мистерии на монумента Стоунхендж и помага за по-доброто разбиране на миналото, включително и връзките между хората от Неолита, които не са ни оставили писменост.
Строежът на Стоунхендж започва около 3000 години пр. Хр и преминава през няколко фази, като олтарът е поставен там по време на втората фаза, между 2620 и 2480 г. пр. Хр.
Това, че камъкът е пътувал толкова далеч, вероятно и по море, показва, че древните хора, населявали Британия са били доста по-напреднали отколкото се смяташе.
Изследвания на камъните, които се ползват при строежа на монумента показват, че те са вид пясъчник. Един от камъните идват от локация на около 25 км от монумента, други от малко по-далеч, но досега камъкът олтар е с неясен произход.
„Откритието за произхода на олтарния камък подчертава значителното ниво на обществена координация по време на периода на Неолита, и помага да нарисуваме запленяваща картина на праисторическа Британия.“ казва друг от авторите, Крис Къркланд.
Транспортът на подобен товар от Шотландия до южна Англия е било голямо предизвикателство, като не е изключено камъкът да е пътувал и по море, а това предполага същестуването на търговски контакти на големи разстояния. Това от своя страна предполага високо ниво на социална организация, каквото не се смяташе, че има през Неолита.
За по-добро разбиране на произхода, изследователите правят химичен анализ на камъка и установяват наличие на цирконий, апатит и рутил, като цирконият е на възраст 1 до 2 милиарда години, а останалите са по-млади, на 458 до 470 милиона години.
Този анализ се ползва за създаване на „химически отпечатък“, който да се търси из седиментните скали в Европа. Отпечатъкът съвпада със скалите в локация в североизточна Шотландия, които се различават значително от тези в Уелс, откъдето са взети други от камъните.
Как този камък достига до Стоунхендж? По това време Британия е покрита с гори и транспорта по земя би бил много труден и бавен. Морският път би бил по-подходящ, а има и примери за други товари, които са транспортирани по море в този период.
За разлика от други монументи, строени в далечното минало, чиито смисъл е известен, вероятно никога няма да научим защо е построен Стоунхендж, но отговорите на въпроса „как“, биха ни дали ценна информация за живота на хората тогава.
Източник: CNN
